Британският вестник The Guardian публикува историята на Саид Мохамед – иракски кюрд, тръгнал да търси лечение в Германия, но срещнал смъртта в хладилния камион пътуващ от Унгария за Австрия, управляван от български граждани. Петима от тях са арестувани и обвинени в трафик на хора, участие в организирана група и убийство.
Предисторията и разказите на близки, приятели, спътници и каналджии са събрани от автора на статията Фазел Хаврами и проследяват пътя на Саид от Ирак през Турция, България, Сърбия и Унгария до камиона-ковчег.

Късно вечерта на 24 август Саид Мохамед се обадил у дома. Той казал на близките си, че вече е в Унгария и се надява тази вечер каналджиите да го закарат в Германия. След това затворил. Това бил последният път, в който близките му разговаряли с него.

Един месец по-рано Саид напуснал родния си град Сюлаймания в Иракски Кюрдистан, надявайки се, че ще успее да стигне до Германия, за да лекува болния си единствен останал бъбрек. По време на пътешествието си, той се обаждал редовно на близките си, за да им каже докъде е стигнал, но след това обаждане от Унгария повече не го направил.
Дори каналджиите твърдели, че не знаят къде е. Четири дни след последното обаждане на Саид, брат му Мохамед се обадил на Джамал Камиши – човекът, организирал пътуването, но той се заклел, че няма никакви новини и не знае къде е Саид и какво е станало с него.

Във втората седмица на септември, новини дошли, но те не били от Камиши, а от австрийските власти, които информирали роднините, че Саид е един от 71 души, открити на 27 август, задушени и разложени в хладилен камион, спрял край австрийското село Парндорф.

Предисторията

35-годишният автомобилен механик Саид просто искал да търси по-добро лечение за болния си бъбрек в Германия. Освен това, той бил отчаян от корупцията и политическата безизходица в страната и решил да търси късмета си другаде. „Нямам бъдеще тук“, казал Саид на свой приятел през юни. „Отивам в Германия – там е моето бъдеще.“ Той не знаел какво ще прави там и как ще осъществи бъдещето си – щял може би да се занимава с дребна търговия или да отвори автомивка. Саид вече се опитвал веднъж да стигне до Германия през 2006, но бил арестуван в Турция и върнат обратно в Ирак.

Каналджията

Първата стъпка на Саид била да се свърже с Камиши, 46-годишният собственик на туристическа агенция в Сюлаймания. През 90-те години на миналия век той живял в България и оттогава пътувал редовно между двете страни. Сега той твърди, че вече не се занимава с каналджийство, а с туризъм, но през годините Камиши имал репутацията на човек, който може да изпрати хора в Европа, но не на туристическо пътуване.
Някои мигранти плащали по пътя: 1000 долара на този, който ги прекара през Средиземно море до Гърция, 200 евро на този, който ги закара до македонската граница. Системата е сложна, но гъвкава и не е нужно да се разчита толкова много на каналджиите.

Но има и други, като Саид и неговите 13 приятели, които предпочитат по-простия вариант. И точно това предлага Джамал „Гаранцията“ Камиши: голяма сума пари в аванс, която организира целия път до Германия. Той гарантирал, че всеки стига до крайната си цел. Макар че той твърдял, че не искал повече да се занимава с това и не го е правил от години, Камиши се съгласил да организира това пътуване, защото трима от групата му били роднини.

Срещу 9500 долара на човек, Камиши обещал, че ще организира пътуването на 14-имата и за 10 дни те ще стигнат до Германия. По думите му, с изключение на 22-часов поход пеша през България, цялото пътуване ще бъде с автомобил.

Саид имал парите – спестени през годините, в които работил като автомобилен механик и инженер в телекомуникационна компания – и ги занесъл в чейндж бюро. В момента, в който Саид стигнел успешно до Германия, парите щели да бъдат предадени на Камиши.
Пътят

На 22 юли Саид и неговите приятели поели по дългия път към Германия. На партито преди тръгването, по-големият му брат се опитал да го разубеди, защото се притеснявал, че е прекалено болен, за да пътува, но Саид бил непоколебим. Преди да тръгне, Саид заснел видео, в което разкритикувал властите за корупцията и ги обвинил за нещастията и казал: „С божията помощ, ние тръгваме и няма да се върнем“.

До вечерта групата стигнала до границата с Турция, а три часа по-късно били в Диарбекир. На следващия ден хванали самолет и след час били в Истанбул.
Тогава Камиши се обадил на двама свои приятели кюрди в България и им казал, че ще им плати по 7900 евро за всеки, когото успеят да прекарат през границата. Двамата дошли в Истанбул и поели групата. 18 часа след като тръгнали от Сюлаймания, 14-имата мигранти вече били на турско-българската граница. През нощта на 24 юли те преминали в България, но след 4-часов поход през горите, били спрени от деветима униформени с полицейски автомобили, които ги набили, взели им телефоните и парите ги пратили обратно в Турция.

Няколко дни по-късно групата опитала отново и този път повечето успели – един е вече във Финландия, а друг в Австрия. Но Саид пак не извадил късмет и бил арестуван от българската полиция, заедно с още трима, и бил задържан в Свиленград. Полицейска снимка показва, че Саид се е представил под името Али Мохамед Мустафа. По-късно четиримата били откарани в лагер за бежанци, от който били пуснати на 21 август.
Саид се обадил на Барзан, приятел на Камиши, който ги откарал през границата със Сърбия. Там той ги предал на друг каналджия, който ги завел в Унгария.
Краят на историята
На 24 август мигрантите били предадени на кюрдския каналджия Карван Хюсеин, който бил последната брънка във веригата от трафиканти и трябвало прехвърли Саид и неговите спътници в Австрия. Но в действителност Джамал „Гаранцията“ Камиши дори не го познава. А пък роднините на Саид чули лоши неща за него, когато един от приятелите му, Ари, вече в Германия, се обадил и разказал, че по пътя от Унгария до Австрия едва не се задушил в камион.

Близките на Саид се притеснили и платили допълнителни 600 евро на роднините на Хюсеин, за да може Саид да пътува с автомобил, а не в камион за пилета.
Никой не знае как и защо Саид се озовал в хладилния камион, дори Джамал „Гаранцията“ Камиши. Той бил последният човек, който говорил със Саид, за да го предупреди в никакъв случай да не се качва в камион, а в такси. „Не знам защо се е качил в камион“, казва Камиши. Единственият, който може би знае, е Хюсеин, но когато брата на Саид му се обадил да пита къде е, Хюсеин казал, че сигурно е арестуван в Австрия или Мюнхен, изключил си телефоните и изчезнал.

Две седмици семейството на Саид не знаело къде е той и продължавало да мисли, че може би е арестуван. Но постепенно започнали да подозират, че се е случило нещо ужасно, особено когато разбрали, че един от спътниците на Саид е бил открит мъртъв в хладилен камион. После преводач в Австрия казал на роднина във Великобритания, че Саид също бил в камиона. А след това пристигнал и смъртният акт от Австрия.

Братята и другите мъже роднини на Саид се опитвали да крият смъртта му колкото се може по-дълго от майка му и сестра му, но когато отишли на летището да вземат тялото, служител на летището се провикнал: „Кой е дошъл за трупа“, повече не можели да крият.