В съревнованието на поколенията печеливши и губещи едновременно са най-малките

За децата ни целувката на мама, таблетът и баничката на баба в неделя са еднакво важни

Помните ли баба си, която ви вика от терасата за следобедна закуска? Или дългите летни месеци на село? Тази баба вече е спомен за нас, а за децата ни е част от модерната напоследък винтидж визия за живота. В капана на няколкото години до пенсия новите баби са разкъсани между дълга си според традиционните отношения с внуците и реалността на работещи хора, за които активният живот не свършва на 60. Ние, родителите на внуците им, хем искаме модерно възпитание, хем тихо или шумно се жалваме, че бабите са съботно-неделни или само по празници/отпуски.

Баба, аз и скайп. Модерната технология се оказа единствената възможност майка ми да споделя яслените вълнения на сина ми, защото е в активна предпенсионна възраст. Тя и нейните връстнички може би вече не помнят точните думи от „Зайченцето бяло“, но знаят, че песничката се намира лесно в ютюб. И ако моята баба още пази снимки в рамка, то майка ми пълни виртуалния си албум във фейсбук с внуци и пътувания. Ние от поколението на 80-те и 90-те години на ХХ век и нашите родители сме преки участници в сблъсъка на модерността „на Запада” и възпитанието в соц- и постсоциалистическото общество. В това съревнование на поколения печеливши и губещи едновременно са нашите деца.

Динамиката на ХХІ век промени отношенията баби-внуци. От една страна, много от тях са разделени от работа/живот в различни държави, дори континенти. Ако всички говорят какви възможности дава ЕС за младите, то постиженията на новото време важат и за съвременните ни родители. Те могат да пътуват свободно, да развиват бизнес креативни идеи и да постигат много повече, отколкото по времето, когато активно са ни отглеждали. Динамиката на ежедневието ги владее също толкова, колкото и нас. Дори и да се измъчват, че не могат да са като баба и дядо от приказките, важното е да им дадем възможност да бъдат такива от ново поколение - да въведат децата ни в бързо променящия се свят с любов и внимание.

Динамичната икономическа среда вече не позволява моделът на активно прехвърляне на грижите за внуците да се възпроизвежда масово. Не е и необходимо, защото той отмира поради големите разлики в начина на възпитанието на малките. Гледката на малчугани с баба или дядо в градинката пред блока всеки ден вече е по-скоро рядкост. Пенсионерите в кондиция да се справят с 2-годишно дете не са много.

Активните хора в предпенсионна възраст са мнозинство, но или пазят ревностно работата си, или са в капана на безработицата и ниската заетост в този период. В контекста на предстоящите реформи бабите, които помагат активно в отглеждането на децата, ще се превърнат в истинска ценност. И макар жените в тази възраст често да опитват късмета си като детегледачки, ние имаме едно наум - искаме отглеждането на децата да е по нашите правила - не по начина, който са възпитавали нас. Д-р Спок е класика, която заслужава преиздаване, но имена като Монтесори, Алисън Шейфър, Йеспер Юл, д-р Харви Карп днес владеят науката за родителството. Ако майка ви вярва в строгия режим при децата, а вие прилагате по-либерален, едва ли ще я убедите в правотата си, ако й цитирате нови теории. Най-доброто доказателство е здравото и жизнено дете, на което не му пука по коя книга/методика го отглеждате. Проявете търпение, но не и инат - понякога забравеното старо върши повече работа и от най-модерната техника.

Да, млякото и сиренето на баба са модерни, но дори съвременната баба да чете критично етикета на храните за алергени и Е-та, вероятно ще влезете във война с нея, ако й споменете, че храните внука със зелени водорасли или чия, защото е суперхрана.

Аз съм от поколение, израснало близо до баба - с филиите с лютеница, мекичките и игрите до мрак навън. Спомените са ми скъпи, но като родител се въздържам от пържени филийки и от киселото мляко със захар преди лягане. Разбира се, знам, че като всяко хлапе, синът ми ще се наслаждава тайно или явно на вкусни изкушения при баба си, за сметка на майчините си опити за здравословно хранене. Затова и разумният компромис как да се възпитава внукът е първото нещо, което родителите трябва да се научат да отстояват.

Понякога е трудно да убедиш майка си или свекърва си, че не е норма да гониш детето си из къщата или в градинката със закуска в ръка, щом самият ти си бил злояд и още се носят семейни легенди как си бил захранван по същия начин. От друга страна, понякога съвет от същата тази баба може да те спаси от неочаквана ситуация с детето. Да запазиш авторитета си на успешен родител, когато малчуганът вилнее без контрол, е най-трудното. Една енергична намеса от страничен играч може да се окаже липсващото звено в неочаквано добра комбинация. Важното е да се знае кой е Алфа-водачът, но да можеш да кажеш и „благодаря“, когато ти помагат.

„Баба знае две и двеста.“ В модерния ХХІ век тя знае билка против стомашни болки, но и как да прави снимки и видео със смартфона си, да чати с внука и да му сваля клипчета. Модерните технологии скъсяват разстоянието Пловдив - София, Германия - България, САЩ - България, като хранят виртуалната любов между баба и внук до следващото гости. Но този тип общуване изисква и нов етикет. Например, да дисциплинираш малкия да стои пред екрана и да не натиска случайни копчета. Би било прекрасно, ако внукът е готов да изпее новата песничка от градината точно в този момент. Един съвет за родителите - не възприемайте скайп разговорите като проверка - за този половин-един час може да се случи и види всичко, което искате да споделите от деня си с наследника. Реагирайте спокойно и уверено и слушайте. Оставете баба и внук да се насладят на времето си заедно.

Книги, таблети или телевизор - изборът на най-малките не зависи само от нас, родителите. В моя случай вероятно баба му ще е тази, която ще поиска да му купи таблет например. Двамата се забавляват много и похапват с детски песни онлайн на екрана на модерния й телефон. Аз съм против скъпата техника в сръчните детски ръце заради собствената им безопасност, затова ще отлагам до последно. Предпочитам да четем книжки и да бършем сълзи от бели в парка. Оставете баба да снима лудориите навън, за да пълни виртуалния си албум със спомени.

Спомняте ли си „Кажи, баба, „тенкю“. На български, английски или друг език трябва да научим децата си да казват „благодаря“ на преживелите прехода баба и дядо, които помнят как се перат пелени и как са се борели за първите ни дънки от Корекома. Те снимат цифрово своите внуци и събират виртуални спомени, докато наваксат изгубеното време, когато ние сме били деца. Важно е времето ни заедно, защото за децата ни целувката на мама, таблетът и баничката на баба в неделя са еднакво важни.