Всички предшественици на Плевнелиев намериха време да отидат в Скопие и да потвърдят интереса на България към Македония, той - не

Македонският президент проф. д-р Георге Иванов пак дойде в София. За втори път тази година. Първият бе по повод погребението на Желю Желев, вторият сега - за участие в международна конференция, организирана, впрочем, с активно участие на президента (1997 - 2002 г.) Петър Стоянов.

Някогашният шеф на македонския Комсомол Георге Иванов си изпълни програмата - обяснение пред Атлантическия клуб за причините, поради които Македония все още не е членка на НАТО, реч пред въпросната конференция, среща с президента Плевнелиев. А, и обширно интервю пред БНТ, в което говори повече за кризата с бежанците, а не за двустранните отношения между София и Скопие.

Значи, Иванов е в България два пъти за по-малко от десет месеца. Колко хубаво, ще рече човек, каква дипломатическа активност на най-високо институционално равнище, какъв оживен диалог между държавните глави на двете съседни страни, Е, нашият човек Росен Плевнелиев в качеството си на президент все още не е стъпил оттатък границата при Гюешево. Ще му свърши мандатът, вероятно втори няма да има, а той не намери сили и желание да отскочи до Скопие, както правеха неговите предшественици. Всички - и Желю Желев, и Георги Първанов, и Петър Стоянов. Да не говорим за визитите на Желев като председател на Балканския политически клуб. Колко сериозна и конкретна работа са свършили, е друг въпрос, но така или иначе потвърждаваха интереса на България към Македония. А братовчедите край Вардар ценят това. Но Плевнелиев - не. Хора от неговото обкръжение ми казват, че нямало да стъпи в Македония, докато езикът на омразата срещу България и антибългарските провокации не спрат. Което било ясно казано на македонската страна. Но такъв език и провокации е имало и когато тримата му предшественици са отивали в Скопие.

За да има все пак някакъв диалог между президентите на двете страни, явно са открили тази формула - Иванов използва неформални поводи да отскача до София, в рамките на които да се вижда с Плевнелиев. В дипломацията обаче има принцип и той се цени твърде много в Скопие - реципрочността. А и тази „формула” не показва толкова близост и желание за диалог, а по-скоро, че нещо сериозно скърца в двустранните отношения. И то скърца от „главата”, като рибата, която мирише. Пък и македонската активност за идване в София се засили през тази година, в предишните години Иванов и Плевнелиев си се срещаха някъде по различни поводи, ама не в София или в Скопие.

Мандатът на Плевнелиев ще мине и така май няма да видим размяна на официални посещения с Георге Иванов. Така - с цялата церемониалност, сериозност и работна програма на визитата. Хайде, работа няма да свършат, ама поне да дадат пример на останалите държавни, обществени или политически институции да нормализират диалога си. Или поне да го върнат върху релси, върху които вече е имало движение. Щото като ги слушах двамата сега, били решили да качат нивото и да засилят работата по двустранния договор след местните избори у нас. Да ги пита човек какво във властта ще промени този вот, та да го чакаме да мине?