„Изгнаникът в Белград” напада и така се защитава. Целият политически цирк в България е оцапан в корупция, само той е в бяло

Шефът на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев през седмицата на два пъти се изяви като тълкувател на политическите процеси у нас и на особеностите на основни персони в и около властта. „Имах конфликт с политическата мафия, която управлява страната, тя ме изнудваше и заплашваше в продължение на много години”, заяви Василев за ”Форбс”. В интервю по ТВ7 сподели, че ако има олигарси в България, те не са в бизнеса, тук олигарси са политиците.
Напада и така се отбранява „изгнаникът в Белград”. Целият политически цирк в родината е оцапан в корупция, той обаче е в бяло. Не схваща, че изглежда като още един „Брат Галев”, като клиент на прокуратурата, спасяващ се от последствията от операциите в КТБ. Мисли си, че повечето от огромния брой недоволни от правораздаването у нас българи ще го разберат и ще му съчувстват. Наистина си вярва.

В интервютата му ясно се долавя сериозно несъответствие с обективните дадености в страната, с историческото време и особено със собствената личност. То не е отскоро, отдавна се е самозабравил, затова и беше крайно изненадан от връхлетелите го събития. Сега обаче самокритичността му е твърде силно отслабена и броят на грешните му пресмятания и ходове се увеличава драматично.
Т

ова е неизбежно следствие от политическата параноя, в която незабележимо за себе си се е потопил в хода на бурния възход на КТБ. Тук „параноя” се употребява не като психиатрична диагноза, а като операционен политологически термин. А проблемът му е и в политическата област, защото отдавна се изживява като важен фактор и в политическите игри в държавата. Не по истеричната схема, по която едни просто се радват на себе си без съществени основания, а поради безспорни факти за налични постижения и публичен авторитет.

А как иначе, щом е член на международния консултативен съвет на Атлантическия съвет на САЩ; когато е посочен като втория най-влиятелен човек в България за 2011 г. след самия Бойко Борисов; поставен в „Топ 30 на най-влиятелните българи” за 2012 г. според класацията на ”Форбс” и в „Топ 50 на най-влиятелните българи” за 2013 г. Между това „Банкер на годината”, доктор хонорис кауза на Минно-геоложкия университет, „Мистър Икономика” за цялостен принос за развитието на българската икономика за 2011-а.

Естествено, че бастисването през 2014 г. ще приеме като бездънна несправедливост и колосална подлост не само срещу персоната му, но и срещу родната икономика и стабилната ни финасова система. От една реалност Василев попада в напълно различна, срутват на главата му целия негов предишен микросвят! И то в момента, в който от отличник в УНСС и научен сътрудник през банков служител и финансов брокер е станал Голямата работа. Известно е, че поне два пъти е спряган и за служебен министър-председател, несъмнено е бил убеден, че ще е много успешен на поста. Неведнъж е споменаван за един от прикритите кукловоди в българската политика.
А днес го привикват да отговаря за огромни престъпления. Той е напълно убеден в своята правота, в правилността на цялостната си дейност в КТБ и в безспорната грубо користна злонамереност спрямо него от страна на мафиотската политическа банда. Същевременно нито за миг не се съмнява, че е заслужил от обществото и клиентите на банката точно обратното. Честолюбието при този човек, което довреме го е подтиквало към активна и смислена дейност, постепенно се е обърнало към отрицателните си страни като нездраво славолюбие, суетност и остър глад за личен престиж.

Ето откъде извира социално-психологическата му неадекватност. В катаклизмите около КТБ няма добри и лоши участници, не е облечен в бяло и Цветан Василев, но не го признава и пред себе си. "Мене ме използваха като ракета носител и аз не се усетих", казва той тези дни - за жертва на черни неблагодарници и на внезапно връхлетял го наивитет се представя. Дори и всичките му душмани са такива, той по никакъв начин не може да се приеме за лековерен поради професионалната си разсеяност човек.
Такива в тази дейност не виреят, разбира се. Василев отлично е знаел с какви люде се е свързал, за да реализира неудържимия си и иначе напълно нелогичен възход. КТБ и той се ползват от мощно политическо покровителство от 2000 г. с благословията на премиера Иван Костов. От 2003 г. при Неговото величество той става мажоритарен собственик на банката. При следващите властимащи тя се развива бурно и от 1,77 млрд. лева през 2007 към март 2014 г. активите й нарастват на 7,3 млрд. лева и по размер на активите става четвъртата най-голяма банка в България. Сега проф. Стив Ханке заявява, че КТБ никога не е била банка.

Значи главното във фантастичните успехи на КТБ и в менажирането й от Цветан Василев е обилното политическо покровителство, дори може да се твърди, че тя е продукт на целенасочено и всестранно политическо обгрижване. Същевременно изживяващият се като важен политически играч и ключов задкулисен ментор Василев се прави на неразбрал, че сиренето е с пари. Изобразява частично дори пред себе си, че е далеч от туземната корупция, че не е проумял къде му е отредено мястото сред вълците - на високо платена политическа „касичка”.
Че е ползван да управлява не своята, а тяхната банка е позабравил! Той е умен и опитен човек, грамотен финансист, разбирал е всичко това, но изпадането в „политическата параноя” го е направило непредпазлив, надменен и затова не е доловил навреме, че ще го обрулят, одрусат, а после и изхвърлят от големия бизнес като досаден и непотребен. Тук се намесват характерови обстоятелства. Липсва му нужната за участието в големите игри гъвкавост, невнимателен е към пресните промени в обстановката, особено около нея.
Вниманието на представителите на този типаж не е изцяло в тяхно разпореждане, не е свободно и подвижно според актуалността на момента. Склонни са интензивно и трайно да се фокусират върху детайлите, изпускайки важни аспекти на ситуациите, напълно пренебрегвайки интуитивните прозрения. Затова логическите му конструкции внезапно са се оказали кухи, неверни, дори глупави с оглед крайния резултат.
Затова е стъписан пред собственото си неадекватно поведение, потиснат от разминаването с реалностите, докато си е мислел, че е недосегаем поне в обозримото бъдеще.

За обсесивно-компулсивния индивид от особена важност е да осъзнава „кой е той и какво представлява”, „кои са другите”, „какви са нещата”. Веднъж закрепени в мисленето, те стават основа за неговото поведение, често подчиняват маниерите му и дори изражението на лицето му. За тях обикновено особено важна е професионалната им роля, често наред със семейната и родителската. Изживяването на „собствената Роля” нерядко придава на тези хора скованост и помпозност, налагайки им „дължимото поведение”.
Действат като надзиратели на самите себе си. Имаше го при Иван Костов, виждаше се релефно и при Цветан Василев. Още по-демонстративно е при Иво Прокопиев, тъй като там рязко преобладава поучаващият Баровец, така и неуспял да достигне до Професионалиста, но убеден, че си има в изгодно разположение президент, министри, реформатори и протестери. Има и други засегнати в една или друга степен от „политическата параноя”, но след време им минава, най-често, когато е вече късно.
Това (в КТБ) определено не е обикновен случай на банкова измама, пишат във ”Форбс”. Прави са. Ако е била пирамида, тя е била и държавна пирамида. Докато другите банки даваха най-много 4,5%, КТБ даваше 6% лихва, БНБ кротуваше и нищо нередно не откри, преди да купи банката ”Креди Агрикол”. Наскоро КТБ е одитирана от KPMG, също нищо нередно не са изнамерили. На редица, повечето все още скрити ВИП политици са давани доста преференциални лихви всъщност за сметка на държавни пари.
Не само Цветан Василев е отговорен за порочните практики в КТБ, но да се представя като света вода ненапита, не върви. Лошо се пада отвисоко, много е болезнено, но един ден ще изпие чашата с оцета. Или поне дополовината. Заслужил си го е. Не е по-добър от Братя Галеви, докато се скатава от прокуратурата в чужбина.

##########