Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Големият Георги Христов – една баскетболна легенда на 70

Той не е американец, нито е представител на някоя от великите баскетболни държави на ХХ век – СССР, Югославия, Италия, Испания. Не е роден в София, Варна или Пловдив, а в малко десетхилядно градче. Но е написал с големи букви името на Родината и града си на европейската и световната баскетболна карта.

Той е Георги Христов. „Ботевградското баскетболно чудо“, известен като Белята сред върлите фенове на баскетбола в Ботевград. И като Сапуна на запалянковците на играта в останалата част на страната. На 14 октомври 2015 г. Георги Христов навършва 70 години.

С националния отбор на България той е участник на олимпийските игри в Мексико 1968 г. (последно класиране на мъжкия отбор на България досега). Играл е на пет европейски първенства с представителния ни тим, като на шампионата Есен 1971 г. е четвърти най-добър реализатор със средно 18,9 точки и е посочен в символичния отбор на турнира. Георги Христов е сред звездите на турнира за Световната купа в Колумбия през 1974 г., където националите се класират на трето място.

Редовно е включван в идеалните отбори на турнирите, в които е участвувал и е признат от европейските спортни издания за един от най-добрите атакуващи гардове в Европа, редом със Сергей Белов, Никола Плечаш, Франсиско Бускато, Ратомир Тврдич…

Показателна за качествата на Сапуна е поканата да играе в Сборния отбор на Европа в мачовете със САЩ през 1973 г. Двубоите са по повод 40-годишнината на ФИБА. Съотборници на българина тогава са Крешимир Чосич, Плечаш, Сергей и Александър Белови, Уейн Брабандер, Клифърд Луик, Отавио Флаборея…

За скромния си баскетболен ръст (182 см) Христов притежава уникални реализаторски качества. Той е почти несменяем топ реализатор на националните първенства и турнирите за купата, в които играе с „Балкан“. Безупречен изпълнител на наказателни удари – за цялата му кариера успеваемостта от линията вероятно надхвърля 85%, но за съжаление липсва точна статистика. Беше безкомпромисен защитник, включително и срещу центровете на съперника, често по-високи от него с 20 и повече сантиметра.

Георги имаше също така безпогрешен поглед върху играта, което му позволяваше да прави уникални асистенции, демонстрираше невероятен отскок, бързина и демараж. И може би най-важното – проявяваше непримирим характер и желание за победа.

Много важно е, че кариерата на Георги Христов се развива в години, когато българският баскетбол е на челни позиции в Европа и когато родните клубове често достигаха поне до осемте най-добри отбора в евротурнирите. В тези десетилетия националният отбор на България се бореше за място в четворката на Европа, а класиране извън шестицата на континента се смяташе за неуспех.

Другите за него:

Атанас Голомеев, съотборник с Георги Христов, най-добър реализатор на две европейски първенства: „Когато със Сапуна бяхме заедно на игрището, аз само трябваше да заема позиция под коша и той залепваше топката на ръката ми. Натам беше лесно…“

Пандо Пандов, съотборник на Христов в националния отбор: „Въпреки съперничеството ни на клубно ниво, с Гошо бяхме приятели, с него се чувствувах спокоен на игрището и извън него.“

Христо Дойчинов, съотборник в „Балкан“ (1965-1968 г) и в националния отбор: „Гошо беше звездата на нашето поколоние, превъзхождаше всички нас.“

Ивайло Киров: „За мен като играч на ЦСКА предстоящите мачовете с „Балкан“ бяха кошмар, защото минавах за най-добрия защитник в нашия отбор и трябваше да играя срещу Георги.“

Иван Колев, дългогодишен треньор на националния отбор: „Когато започвах да пиша състава на националния отбор винаги започвах с Георги, само той беше безспорен.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.