Саудитките вече имат право на собствен бизнес

Британски кметове на посещение в Брюксел, искат разговори за Брекзит

Сирийската армия влиза в Арфин Кюрдите искали от Дамаск противовъздушна отбрана срещу Турция

Виктор Орбан обяви Унгария за “последният бастион срещу ислямизацията в Европа”

Ще вали почти в цялата страна

Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Аз, полицаят

Съдебната реформа. В 20-ата година, откакто е стартирала (с изявление на бившия главен прокурор Татарчев, Бог да го прости), тя се състои в поредна поправка на конституцията, целяща този път разделянето на кадровия орган на третата власт на две камари. Политическият спор дали 5 или 6 прокурори да назначава парламентът в едната от тях вероятно е важен. Бихме искали да отбележим само, че дори в резултат прокуратурата да стане чисто нова и неупотребявана, в нея ще продължава да се излива мръсен поток от зле свършена полицейска работа. Тази работа няма как да приключи с качествени обвинителни актове и следователно няма как бъдат издадени справедливи присъди за злосторниците в държавата.

Имаме ли доказателства? Те са много, но ето едно от тях: изследване на фондация „Общество и сигурност“ и Синдикалната федерация на служителите на МВР ( СФСМВР) за това как се чувства и мисли българският полицай. Ето основните изводи от него, подкрепени с изказвания на интервюираните 243 служители на реда.

Стресиран, неуверен, без авторитет.

„Съжалявам, че съм полицай. Поради недоверието в държавата, която никаква я няма, хората възприемат полицейската институция като отговорна за всичко лошо, което ги сполетява. Народът освирепява към мен и колегите ми, той иска да набие държавата в наше лице. Все по-често ни псуват, обиждат, удрят с юмруци“ – казва служител на реда. Негови колеги, независимо един от друг, добавят:

„Авторитетът на полицията е сринат. У всеки униформен хората виждат корумпиран катаджия. МВР е министерство на всичките работи. Полицаят се използва за всичко. Например, за да покажат управниците, че се грижат за бабите по махалите, задължават мен и другите районните инспектори да ги обикаляме и инструктираме как да си палят печките, все едно не го правят и без нас всекидневно. Безсмислена заповед, за която ме подиграват. Същевременно аз, който отговарям за 8 села, съм пратен за 15 дни на границата, колегата освен неговите 7 села поема и моите, а апашите това и чакат – насаме с бабите да ги бият и грабят. И пак мен ругаят за това.

Винаги съм виновен до доказване на противното. Инспекторатът е мракобесна служба, която се занимава с разчистване на сметки. Аз всеки ден в тежки ситуации вземам трудни решения с нагласата, че каквото и да предприема, ще бъда виновен. Не е вдъхновяващо.

В МВР стресът не е от професията. Обижда ни лошото отношение. И взаимно не си вярваме, и гражданите не ни вярват.

В РПУ-то е ужас. Нищо не се върши, всички въртят телефони след оперативка и докладват на някого какви са задачите. Всеки подозира другия. Интриги, предателства, саботажи на акции! Постоянно си на тръни да не те накиснат, това стресира допълнително. Екипната работа е само на думи. Екипи се правят не с оглед на това кой с кого се допълва професионално, а на това кой кого шпионира и докладва.

Виждам графика и тръгвам на работа с болки в стомаха. Работим нощни смени и извънредно, натрупва се умора, грешим и валят наказания. Никой не пита защо така е станало, за да не стане пак.

Викат ме като началник-сектор и ми се карат, че мой служител сбъркал това-онова. От мен се очаква да напусна за наказание. Отгоре искали оставки, не питат имам ли вина.

Полицаят, който е принципен и безкомпромисен, обикновено бива наказван, а който действа избирателно според силните на деня, го повишават.

Случва се да спирам нарушител и докато му пишем акт в патрулката, получавам обаждане да го пусна. Той следващия път се държи с мен арогантно. Има чадъри. Респект към униформата няма.“

Политически зависим.

„МВР трябва да е деполитизирано, а то е силно политизирано и зависимо от партиите. Всеки път, когато се смени властта, търсят пробойни, за да компрометират и сменят началници. В центъра на престрелката са редовите служители“, казва един от тях. И другите смятат така:

„Ние сме полицаи на всички, не на една партия, която е спечелила избори. Но кой ни пита?

Честите конюнктурни чистки и преструктурирания създават напрежение, несигурност и съмнения, че някой цели да отслаби държавата и МВР. Всеки следващ министър прави реформи на парче, често наопаки на предшественика си.

МВР се проваля в превенцията на престъпността. Тя е силова институция с репресивни функции. На политиците така им изнася. Аз не ща да съм юмрук, но пита ли ме някой!“

Професионално нестабилен и неудовлетворен.

„Постоянно променят нормативната база. Идва нова наредба, а старата не е отменена. Махат някой образец и печатат друг с 16 приложения. А няма бланки за гражданите“, оплаква се пазител на реда. И не само той, и не само за това:

„МВР е най-нереформираното министерство, а най-много променяно. От 2007 г. върви механично префасониране, вкарване и изкарване на служби – НСС, ДАНС, ДАТО, ГДБОП, Гражданска отбрана. През 2009 г. МВР имаше 68 000 служители, сега са 49 500, а догодина щели да бъдат едва 47 000. От 2006 до 2013 г. има 33 изменения на Закона за МВР. От 1 година имаме нов закон, а в него вече са направени 5 изменения, готвят 6-о.

Нямаме подкрепа от началството, то заповядва, не разговаря. Бои се за докладва нагоре за липсата на техника и кадри. Оставя те да се оправяш сам. Ако не – гърмиш! Аз като разследващ полицай завися и от прокурорите, и от началниците. Но за гафовете отговарям сам. И сам се пазя, като работя по-малко.“

Социално слаб, безправен и без перспективи.

„Бронежилетките и униформите са неудобни, белезници си осигуряваме сами. Обличат ни с евтини боклуци на високи цени и изглеждаме като мухльовци“, гневи се командос. Цивилните споделят яда му:

„Климатиците се разпадат, в кабинетите ни лете става 50 градуса, завиждаме на тия, дето пращаме в затвора на хлад.

Не стига ниските заплати, а и ръководството не спазва закона и не ни плаща адекватно. Лишават ни от социални придобивки и окото им не мига. Вдигнаха годините за прослужено време преди пенсия. Канят се да махнат 20-те заплати, които получаваме по договор в края на службата. Назначават при условия, които после стават невалидни.

Като постъпвах в МВР, ми казаха, че имам право на подкрепа – психологическа, правна и здравна. Вятър. Психолог при нас не се вясва, освен ако не се гръмне някой. Ако сгафиш или те наклеветят, сам си търсиш адвокат. Превантивни прегледи – бош лаф. Мерят кръвното и айде чао!

Намаляват кандидатите за полицейска работа. Тя беше престижна, сега е обратното. Расте делът на неграмотните кандидати и на тия с лоши биографии. Но конкурсите са за „свои“, независимо от качествата им.

Растеж в йерархията ли? Ако се натягаш на началниците, та да те броят в тяхната партия.

Кариерното развитие? Ако си почнал на аналгин, приключваш на инсулин.

Мен слушайте, имам 12 години стаж. Ако не е безработицата, никой няма да остане в системата, защото простотията е ужасна. Бас държа!

Коментарът на синдикалната федерация:

Горанов мисли, че сигурността е безплатна

Служителите на МВР обяснимо са обезверени и немотивирани за работа. Ние се борим за правата им, но битката е неравна. Няма закон за дейността ни. Имаме забрана за стачка и за членуване в национални синдикати. В един формален Съвет за социално партньорство шефове на МВР ни изслушват за проблемите и обещават по нещо, но често без последствия.

Министър Горанов мисли, че сигурността е безплатна, може би защото него НСО го пази…

Протестите ни се приемат враждебно не само от властта, но и от гражданите, защото се смята, че много искаме, а малко даваме. А ние искаме смяна на строшените коли например не само защото с тях се мъчим и гинем, а и защото те не догонват бандитите. И показваме скъсаната кубинка не само защото е кофти за полицая да е с мазоли и мокри крака. Кофти е за всички български граждани полицаите да приличат на клошари.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.