Двама са под наблюдение за симптоми на коронавирус във Велико Търново

„Ковид-19“ най-опасен за възрастни и болни Изводите са от мащабно проучване на над 44 000 случая

Евродепутатът Ангел Джамбазки, пред “Труд”: „Да, България“ са в съюз с крайнолеви срещу България

Ретроградният Меркурий вади недостатъците на политиците

Купуваш винетка, за да отидеш на работа Шосетата до Банкя, Бистрица, Панчарево и Железница са с такса

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 февруари 2020

Засякоха контейнер с радиоактивен товар във Варна

Катастрофира кола на съдебната власт с Ветко и Маринела Арабаджиеви

Депутат напира за поста на Меркел Норберт Рьотген влиза в битката за лидер на ХДС

Отхвърлиха жалбата срещу строежа на детската болница

Красимир Ангарски: Не е правилно да забавяме пътя към чакалнята на еврозоната

Бюлетините като тото фишове – мисия невъзможна

Русия обсъжда доживотен имунитет за президенти Предложението е на работна група в Думата

Москва осъдена да плати 50 млрд. долара за ЮКОС Решението на Апелативния съд в Хага не е окончателно

Разкриват кабинет по репродуктивно здраве в Горна Оряховица В него ще консултират едни от най-добрите специалисти във Великотърновска област

По-добра памет имат хората, които си говорят сами

Хората, които говорят сами със себе си, имат по-добра памет от тези, които работят в тишина. До този извод са стигнали изследователи от университета на Монреал, след като провели експеримент с 44-ма студенти, съобщава „Дейли мейл“.

Доброволците трябвало да запомнят думи от екрана: първоначално ги прочитали наум, след това шепнешком, после на всеослушание, гледайки екрана, и накрая ги произнасяли високо, като се обръщали към друг човек.

Най-добре запомняме думите, които произнасяме за някой друг, а следващият по ефикасност метод е като изговаряме информацията на глас за самите себе си, изяснили учените.

Изследователите обясняват резултата с това, че самият факт на артикулация, дори без звук, увеличава в мозъка ни броя на мултисензорните аспекти – тоест признаци, които водят до запомняне. С други думи, колкото повече сетивни органи участват в запомнянето, толкова по-добре.

Когато разговаряме с някой друг, способността за запомняне става още по-добра, тъй като мозъкът се отнася към тази информация като към епизод, свързан с общуване, пояснява проф. Виктор Буше от Монреалския университет.

Друг експеримент – с опит за запомняне на безсмислени буквосъчетания – не показал аналогични резултати. Причината е, че новите думи не се съхраняват в дългосрочната памет, заключават учените.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.