Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

По-добра памет имат хората, които си говорят сами

Хората, които говорят сами със себе си, имат по-добра памет от тези, които работят в тишина. До този извод са стигнали изследователи от университета на Монреал, след като провели експеримент с 44-ма студенти, съобщава “Дейли мейл”.

Доброволците трябвало да запомнят думи от екрана: първоначално ги прочитали наум, след това шепнешком, после на всеослушание, гледайки екрана, и накрая ги произнасяли високо, като се обръщали към друг човек.

Най-добре запомняме думите, които произнасяме за някой друг, а следващият по ефикасност метод е като изговаряме информацията на глас за самите себе си, изяснили учените.

Изследователите обясняват резултата с това, че самият факт на артикулация, дори без звук, увеличава в мозъка ни броя на мултисензорните аспекти – тоест признаци, които водят до запомняне. С други думи, колкото повече сетивни органи участват в запомнянето, толкова по-добре.

Когато разговаряме с някой друг, способността за запомняне става още по-добра, тъй като мозъкът се отнася към тази информация като към епизод, свързан с общуване, пояснява проф. Виктор Буше от Монреалския университет.

Друг експеримент – с опит за запомняне на безсмислени буквосъчетания – не показал аналогични резултати. Причината е, че новите думи не се съхраняват в дългосрочната памет, заключават учените.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете