Заветът на Кловис – най-известният фен на Бразилия

Във Волгоград борят насекомите с ванилия

Льов: Имам план за Швеция

На 23 юни 2018 да почерпят

Брюксел обяви край на гръцката криза

ЕС смени тона за бежанците Йотингер призова за съпричастност към южните членки на съюза

Чума по свинете идва към България

Сталоун и Батиста в жанрова тупалка

Губим 6 млн. лева от износ на трюфели Скъпите гъби се събират за експорт, но никой не плаща данъци

Издирват беглеца Басри с хеликоптер (обзор) Опровергаха твърдения, че Борис Иванов е имал съучастник

Протестиращи майки искат да знаят как се финансират организациите на хората с увреждания

Автобуси блокират центъра на столицата Протестират срещу създаването на автомобилна камара

Умря последният бял тигър в зоопарка в Синсинати

Милиарди да ни дават, няма да приемем бежанци (обзор)

Доналд Тръмп ще въведе мита от 20 процента за внос на европейски автомобили

Омбудсманът – ефективен обществен защитник или „арменски поп“

Изборът на Мая Манолова е шанс за възстановяване на влиянието на институцията

При Константин Пенчев омбудсманът се отдалечи от правозащитните теми, не беше казана една остра дума срещу властта

Омбудсманът е важен и влиятелен конституционен орган, стига личността, която заема тази длъжност да притежава качества като граждански кураж да се противопостави на лошата администрация на едно правителство, което и да е то, личен авторитет и влияние, публична разпознаваемост. Първият омбудсман на България беше не друг, а човекът парламент Гиньо Ганев. Институцията се създаде на „гола поляна“, придоби обществена значимост и спечели респекта на държавните ведомства и общините, защото г-н Ганев не просто имаше визия за ролята на омбудсмана и създаде добър екип, но и притежаваше солидно обществено влияние. Той не се смущаваше да критикува остро както правителството на тройната коалиция, така и управлението на ГЕРБ, когато нарушаваха правата на хората, включително за полицейско насилие и незаконно подслушване. Въпреки неразбирането на грантовите НПО-та, именно тогава омбудсманът разви активна политика срещу злоупотребите на монополите. После, при втория омбудсман Константин Пенчев, поне моята оценка е, че омбудсманът се отдалечи от реалните правозащитни теми, заглъхна и не каза нито една остра дума, да не говорим за становище, срещу властта, излъчена от политическите среди, които го избраха на поста. А остри обществени поводи за това имаше доста. На този фон изборът на Мая Манолова определено е шанс за възстановяване и надграждане на влиянието на омбудсманската институция. Стига тя да съумее да смени досегашната си социална роля на партийно и парламентарно острие с ролята на застъпник и посредник между гражданите и властта, който не се скатава из кьошетата на политическата конюнктура.

Някой би казал – да, ама омбудсманът няма никакви правомощия, а само морална власт. И няма да е прав! Защото законодателството предвижда доста широки правомощия на тази институция, които през последните години не се прилагат пълноценно, а оттам и не се познават от широката общественост.
Омбудсманът има лостове за влияние и натиск върху администрацията на изпълнителната власт и общините, върху законодателството и съдебната практика.
Законът дава право на омбудсмана “да участва по своя преценка лично или чрез пълномощници в работата на всяка държавна комисия или съвет и да обнародва информация и коментар по обсъжданата тема, ограничен само от закона”. Задължава държавните и общинските органи и даже лицата, които предоставят публични услуги (парно, ток, вода и пр.), да му предоставят всяка необходима информация по повод образувани от него проверки.
Може да прави и проверки на място в канцеларии и офиси и да присъства при обсъждане и вземане на решения. Законът задължава и сега омбудсманът да работи публично и да изразява мнение по зачитането на правата и свободите, може да поиска изслушване от Народното събрание, да внесе специален доклад по важни случаи, да включи важни въпроси в годишния доклад пред парламента и пр. Омбудсманът има силен лост за влияние върху съдебната практика – може да сезира ВАС и ВКС с искане за тълкувателни решения и постановления. Пак по искане на омбудсмана може да се възобновява и административно производство по вече
постановени актове съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Например издаден е акт, с който се нарушават екологични изисквания – омбудсманът може да стартира процедура по възобновяването на производството.
Сега омбудсманът има даже косвена законодателна инициатива – в чл. 42 от правилника се постановява, че може да отправя законодателни предложения и препоръки към министър-председателя и към председателя на парламента. При първия омбудсман се създаде добрата парламентарна практика, която надявам се да продължава и сега – всички законодателни предложения на омбудсмана, адресирани до НС, да се разпределят и разглеждат от съответните постоянни комисии.
Омбудсманът може да ангажира вниманието на МС и НС с препоръки за ратифициране на важни международни конвенции или да изразява становища по текущи законопроекти (чл. 43-44). През 2006 г. се даде правото на омбудсмана да се обръща към Конституционния съд, когато със закон се нарушават правата и свободите на гражданите.
Друга много ефикасна възможност за защита на правата в затворените институции са правомощията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм. Това дава възможност за сериозни проверки, констатации и корекции на лошите практики.
Малцина са обръщали внимание, че омбудсманът може даже да наказва по административен ред с глоби органите и лицата, които възпрепятстват дейността му и отказват информация при проверки. Макар и представен в едър щрих, този набор от правомощия, с които разполага понастоящем омбудсманската институция, недвусмислено показва, че не е обосновано да се твърди, че омбудсманът бил “с вързани ръце и няма реална власт”. Целият въпрос е в личността и политиките, които прилага, а не в законодателната уредба. И затова са много важни не просто първите стъки на г-жа Манолова като обществен защитник, но и цялостната визия за предстоящия петгодишен мандат. Прави впечатление изразената от нея по време на публичните изслушвания в парламента ясна воля за включване на обществеността в работата на институцията – практика, въведена успешно при Гиньо Ганев и изоставена при Константин Пенчев. Създаването на тематични обществени съвети с авторитетни представители на обществените, научни и делови среди не само ще допринисе за експретния капацитет на омбудсмана, а ще му даде своеобразни сензори за проблемните зони в отношенията гражданин – държава в различните сфери. Заедно с това добра заявка е идеята да се възстанови консултативният съвет по конституционни въпроси при омбудсмана – формат, където изтъкнати правници, общественици и други експерти обсъждат исканията на граждани и организации за сезиране на Конституционния съд. Така това ключово правомощие на омбудсмана стъпва на широк обществен и експертен фундамент, а не зависи само от едноличната воля и разбирания на омбудсмана и неговата администрация. Което от своя страна е и предпазна мярка срещу недобросъвестен лобизъм в една или друга посока. Иновацията, която Мая Манолова обяви – създаване на преки регионални представителства на омбудсмана, е силен ход. Дали в институцията ще се влее нова енергия и нов капацитет? Ще поживеем, ще видим.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.