Спас Гърневски: Фаловете на Валери Жаблянов са три и трябва да получи червен картон

Спас Русев: Надявам се на трофей още тази година

Петнадесетото издание на “Българската Коледа” събра близо 2,5 млн. лева

Главното мюфтийство изрази безпокойство от състоялия се Луковмарш в София

Кремъл отхвърли обвиненията за намеса в американските избори

Наказаха две “мулета” на измамника бай Митко 5560 лв. са върнати на старец от Велики Преслав

9,3% е ръстът на приходите от международен туризъм през 2017 г.

Ердоган и Путин обсъдиха ситуацията в Сирия

Осъждан се маскира като катаджия 1000 лева глоба за разходка с униформа в Берковица

Нова британска партия опитва да спре Брекзит

Дъщерята, убила майка си, получила инсулт “Мъките свършиха”, написала жената

Сотир Цацаров възложи делото за прегазената жена в село Търнава на Софийската окръжна прокуратура

Григор след загубата от Федерер в Ротердам: Дадох всичко и ето какво стана…

Изригна вулканът Синабунг на остров Суматра

Борисов и Орбан поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски

Омбудсманът – ефективен обществен защитник или „арменски поп“

Изборът на Мая Манолова е шанс за възстановяване на влиянието на институцията

При Константин Пенчев омбудсманът се отдалечи от правозащитните теми, не беше казана една остра дума срещу властта

Омбудсманът е важен и влиятелен конституционен орган, стига личността, която заема тази длъжност да притежава качества като граждански кураж да се противопостави на лошата администрация на едно правителство, което и да е то, личен авторитет и влияние, публична разпознаваемост. Първият омбудсман на България беше не друг, а човекът парламент Гиньо Ганев. Институцията се създаде на „гола поляна“, придоби обществена значимост и спечели респекта на държавните ведомства и общините, защото г-н Ганев не просто имаше визия за ролята на омбудсмана и създаде добър екип, но и притежаваше солидно обществено влияние. Той не се смущаваше да критикува остро както правителството на тройната коалиция, така и управлението на ГЕРБ, когато нарушаваха правата на хората, включително за полицейско насилие и незаконно подслушване. Въпреки неразбирането на грантовите НПО-та, именно тогава омбудсманът разви активна политика срещу злоупотребите на монополите. После, при втория омбудсман Константин Пенчев, поне моята оценка е, че омбудсманът се отдалечи от реалните правозащитни теми, заглъхна и не каза нито една остра дума, да не говорим за становище, срещу властта, излъчена от политическите среди, които го избраха на поста. А остри обществени поводи за това имаше доста. На този фон изборът на Мая Манолова определено е шанс за възстановяване и надграждане на влиянието на омбудсманската институция. Стига тя да съумее да смени досегашната си социална роля на партийно и парламентарно острие с ролята на застъпник и посредник между гражданите и властта, който не се скатава из кьошетата на политическата конюнктура.

Някой би казал – да, ама омбудсманът няма никакви правомощия, а само морална власт. И няма да е прав! Защото законодателството предвижда доста широки правомощия на тази институция, които през последните години не се прилагат пълноценно, а оттам и не се познават от широката общественост.
Омбудсманът има лостове за влияние и натиск върху администрацията на изпълнителната власт и общините, върху законодателството и съдебната практика.
Законът дава право на омбудсмана “да участва по своя преценка лично или чрез пълномощници в работата на всяка държавна комисия или съвет и да обнародва информация и коментар по обсъжданата тема, ограничен само от закона”. Задължава държавните и общинските органи и даже лицата, които предоставят публични услуги (парно, ток, вода и пр.), да му предоставят всяка необходима информация по повод образувани от него проверки.
Може да прави и проверки на място в канцеларии и офиси и да присъства при обсъждане и вземане на решения. Законът задължава и сега омбудсманът да работи публично и да изразява мнение по зачитането на правата и свободите, може да поиска изслушване от Народното събрание, да внесе специален доклад по важни случаи, да включи важни въпроси в годишния доклад пред парламента и пр. Омбудсманът има силен лост за влияние върху съдебната практика – може да сезира ВАС и ВКС с искане за тълкувателни решения и постановления. Пак по искане на омбудсмана може да се възобновява и административно производство по вече
постановени актове съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Например издаден е акт, с който се нарушават екологични изисквания – омбудсманът може да стартира процедура по възобновяването на производството.
Сега омбудсманът има даже косвена законодателна инициатива – в чл. 42 от правилника се постановява, че може да отправя законодателни предложения и препоръки към министър-председателя и към председателя на парламента. При първия омбудсман се създаде добрата парламентарна практика, която надявам се да продължава и сега – всички законодателни предложения на омбудсмана, адресирани до НС, да се разпределят и разглеждат от съответните постоянни комисии.
Омбудсманът може да ангажира вниманието на МС и НС с препоръки за ратифициране на важни международни конвенции или да изразява становища по текущи законопроекти (чл. 43-44). През 2006 г. се даде правото на омбудсмана да се обръща към Конституционния съд, когато със закон се нарушават правата и свободите на гражданите.
Друга много ефикасна възможност за защита на правата в затворените институции са правомощията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм. Това дава възможност за сериозни проверки, констатации и корекции на лошите практики.
Малцина са обръщали внимание, че омбудсманът може даже да наказва по административен ред с глоби органите и лицата, които възпрепятстват дейността му и отказват информация при проверки. Макар и представен в едър щрих, този набор от правомощия, с които разполага понастоящем омбудсманската институция, недвусмислено показва, че не е обосновано да се твърди, че омбудсманът бил “с вързани ръце и няма реална власт”. Целият въпрос е в личността и политиките, които прилага, а не в законодателната уредба. И затова са много важни не просто първите стъки на г-жа Манолова като обществен защитник, но и цялостната визия за предстоящия петгодишен мандат. Прави впечатление изразената от нея по време на публичните изслушвания в парламента ясна воля за включване на обществеността в работата на институцията – практика, въведена успешно при Гиньо Ганев и изоставена при Константин Пенчев. Създаването на тематични обществени съвети с авторитетни представители на обществените, научни и делови среди не само ще допринисе за експретния капацитет на омбудсмана, а ще му даде своеобразни сензори за проблемните зони в отношенията гражданин – държава в различните сфери. Заедно с това добра заявка е идеята да се възстанови консултативният съвет по конституционни въпроси при омбудсмана – формат, където изтъкнати правници, общественици и други експерти обсъждат исканията на граждани и организации за сезиране на Конституционния съд. Така това ключово правомощие на омбудсмана стъпва на широк обществен и експертен фундамент, а не зависи само от едноличната воля и разбирания на омбудсмана и неговата администрация. Което от своя страна е и предпазна мярка срещу недобросъвестен лобизъм в една или друга посока. Иновацията, която Мая Манолова обяви – създаване на преки регионални представителства на омбудсмана, е силен ход. Дали в институцията ще се влее нова енергия и нов капацитет? Ще поживеем, ще видим.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.