В екзархийския дом - първи учебен ден

В ерата на интернет и глобализацията в турския мегаполис се възражда неделното българско училище

Нихал Йозерган,

Специално за Труд

От Истанбул

Детски смях и глъчка се носят из двора на екзархията. Току-що е приключил първият урок на новооткритото неделно българско училище. Едно дете започва палаво да бие камбаната, а отец Ангел, приключил неделната служба в църквата „Св. Иван Рилски”, им нарежда: „Деца, камбаната се бие само по много важни поводи, да се научите”.

Българското училище в екзархийския дом отвори врати за новата учебна година в неделя, 4 октомври, което съвпадна с последния слънчев есенен ден в Истанбул. Родителите на свой ред се събраха на открито на първа родителска среща, за да изберат новия родителски съвет. Една от основните му задачи е да отчита изразходваните средства, отпуснати от българската държава за нуждите на неделното училище в турския мегаполис. Децата се запознаха с новата учителка Невин Даудова-Ачъкбаш, изселничка от България. Тя поема щафетата от Анастасия Бакалова, която е сред основателите на школото, но се оттегля заради скорошното изтичане на мандата на съпруга й Александър Бакалов от мисията ни в ЧИС . Втората преподавателка е младата педагожка Лили Маджирова, съпруга на служител от охраната на Генералното ни консулство (ГК). Те ще водят общо два класа - за начинаещи и напреднали, за начално и основно образование, по български език и литература, история и география. В края на срока успешно завършилите ще получат дипломи, които ще им бъдат признати в България, без да се налага да държат приравнителни изпити по роден край, български език и литература и човек и общество. Отделно ще се организира и вечерен курс за всички желаещи от диаспората - и млади, и стари да се учат на съвременния български език.

В началото на 20-и век българската общност е наброявала 5000 души, но към днешна дата в Истанбул тя се е стопила докъм 450-500 души. Повечето от тях са трето или четвърто поколение наследници на стари цариградски фамилии от османско време и дори да говорят разбираемо родния си език, той звучи архаично и речникът им е оскъден за сметка на перфектния им турски. За съжаление потомството на тези хора изобщо не говори български или само го разбира, но отговаря на турски и тепърва ще се запознава с кирилицата. Старото българско училище (от първи до осми клас) е открито през 1896-а през управлението на султан Абдулхамид ІІ и е закрито през 1968 г. в ерата на кемализма. Но не поради натиск на турската държава, а заради липса на достатъчно ученици. В него право на образование имали само деца на български граждани, а повечето от българите тук вече били турски граждани и предпочитали да пращат децата си в престижни лицеи като Галатасарай или Робърт колеж. Последният директор на училището „Екзарх Йосиф І”, чиято сграда се намира в кв. „Таксим”, е бил Янко Недялков. Той го ръководил цели 34 години.

Новоизбраният родителски съвет ще се оглавява от Киряку Лязев и адвокат Ирена Ангелова, съпруга на генералния ни консул Ангел Ангелов, чиято дъщеричка, подобно на децата на други консулски служители е сред записалите се тази година 17 ученици. Има и деца на български граждани, работещи от години в международни компании в Истанбул. От разговора с г-жа Бакалова научаваме, че именно ръководителят на дипломатическа ни мисия в Истанбул е в основата на успешното реализиране на тази инициатива: „Трябваше да започнем отнякъде и имахме нужда от увереност и кураж за това начинание, които г-н Ангелов успя да ни вдъхне и да ни организира като екип. Бяхме група ентусиасти, заредени с много мерак и динамика, и нека не звучи пресилено, но всички се чувствахме като скромни продължители на българския възрожденски дух.”

В ерата на интернет и глобализацията родолюбивото дело продължава. Запретват ръкави и на 25 януари т.г. провеждат първото учредително събрание, след което МОН го приема в списъка на неделните училища зад граница, които се създават с постановление на МС от 2011 г. Те вече наброяват 139. Предишните правителства не финансираха учебни заведения, които не са държавни. А за да има приемственост и за да продължи прекъснатата едновековна традиция, кръщават училището „Св. св. Кирил и Методий” подобно на първото българско училище в “най-българския град”, както наричали Цариград в далечната 1857 г.

Зорница Апостолова, която отговаря за културните въпроси в ГК, бодро приканва родителите да се включат и в съпътстващата програма - любителски курсове по народни танци, хорово пеене, рисуване, които ще се водят от Анастасия Чирпанова - съпруга на председателя на църковното настоятелство Васил Лязе и художничката от Димитровград Павлина Боботанова-Копано, омъжена за цариградския българин Христо Копано. Предвидени са и спортни занимания за мъжете като тенис на маса и футбол. „Идеята е да съчетаем полезното с приятното, за да не скучаят големите, докато чакат малките да учат” - споделя г-н Ангелов. Предвидени са и извънкласни занимания за децата, да общуват повече помежду си, за да съхранят връзката с българския бит и култура. В духа на новото време е създадена и фейсбук група „Неделно училище Истанбул”. Библиотеката продължава да се разраства благодарение на дарения, но има нужда от още книги - български народни приказки, детски четива, художествена литература от класици и съвременни автори.

В края на първата неделна сбирка по стара християнска традиция клисарят раздаде по чаша червено вино и козунак.

Текст под снимка:

Родители, учители и деца на снимка за спомен от първия учебен ден в Неделното българско училище в Цариград.