Десетки кандидат-студенти посетиха ВТУ в Деня на отворените врати

Димитър Главчев: Не бягаме от темата за Истанбулската конвенция

Дъщеря закла болната си майка си и опита да се самоубие в Лом

Незагасена цигара подпали къща за гости в Еленския Балкан Разследват палеж на автомобил в Павликенско

Загинали са всички на борда на катастрофиралия ирански самолет

Велико Търново пoсреща Световната организация на местните власти Престижният форум е в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС

Разследват животновъдна ферма в Ново село (СНИМКИ) Крави предизвикват ПТП-та, тъпчат гробове, нахлуват в интернат, землището осеяно с трупове на говеда

Вежди Рашидов: Надявам се, че Борисов и Радев ще се разберат като мъжкари

Самолет с 66 души на борда катастрофира в Иран

Шумен почита паметта на Апостола на свободата

Гришо срещу Федерер на финала в Ротердам Българинът досега няма победа срещу швейцареца

Тръмп разкритикува ФБР за пропуските му във връзка със стрелбата в училище във Флорида

Д-р Димитър Петров: Има тотална намеса в управлението на здравната каса

„Спейс Екс“ отложи изстрелването на испански сателит

Доналд Тръмп: Изборите през 2016 г. не са повлияни от руснаците

Големите дарители: Трагичната съдба на рода Чапрашикови

Търговците от Горна Джумая намират европейски пазари за българските тютюни

Родът Чапрашикови е стар и води началото си от Горна Джумая (днешния Благоевград). Почти всички членове на големия клан имат отношение към националноосвободителното движение в Македония и помагат финансово на революционната борба. Те са търговците, които първи намират европейски пазари за българските тютюни.

Основател на интересната фамилията Чапрашикови е Стоимен. Той има двама сина – Иван и Георги. Иван няма деца, а на Георги се раждат трима мъжки наследници: Александър, Стефан и Крум. Малко преди да си отиде от този свят, Иван оставя за свой продължител сина на Георги – Крум. Съпругата на Крум, Елисавета, ражда дъщеря им Анна. Другият син на Георги – Александър, има за наследници дъщеря, която също се казва Анна, и син – Георги, който носи името на дядо си.

Трупането

на богатство

във фамилията Чапрашикови води началото си от първородния син на Стоимен – Иван. Той е роден през 1854 г. в Горна Джумая и завършва училище в родния си град. По-късно се премества да живее в Дупница, където бързо натрупва огромно състояние от търговия с тютюни.

Всъщност още през 1864 г. Стоимен Чапрашиков създава тютюнева фирма с името „Ориент табако”. През 1887 г. Иван разширява търговията на баща си и открива фабрика за брашно и трици в Дупница. Заради предприемчивостта си и прогресивните за времето си схващания той е дългогодишен общински съветник. През 1893 г. е народен представител във Великото народно събрание, където застъпва идеите за развитието на частната инициатива. Прави много големи дарения, на повечето от които не дава гласност.

Иван е по-предприемчив от брат си Георги. Търгува не само с тютюни, но и с кожи. Снабдява двореца с хранителни стоки, занимава се и с лихварство. Така събира значително състояние. Притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове и свои офиси в Турция и Гърция. На 11 април 1908 г. прави завещание, в което отделя значително място за изграждане и финансиране на безплатни ученически трапезарии. За читалище „Напредък” в Дупница са определени 15 хиляди лева. С по 5000 лева дарява училищата в Дупница и Горна Джумая, за да бъдат предоставени като награди за най-добрите ученици. Дарителят задължава наследника си Крум Чапрашиков, негов племенник, да отделя ежегодно по 500 лв. за подпомагане на бедни ученици с дрехи и учебни помагала. Съгласно завещанието си предоставя 5000 лева на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд на негово име. След като сумата надхвърли 20 хил. лева, могат да се раздават ежегодни награди за изобретение, посветено на търговията и индустрията, направено от българин.

Изпълнението на волята на дарителя се забавя до 18 юни 1925 г., когато е прекратено делото, заведено от съпругата и сестрите на Иван Чапрашиков за оспорване на завещанието. След това наследникът му предоставя 9000 лева за строежа на читалищната сграда в Дупница. Не е известно дали останалите суми по завещанието са преведени. Пред свои близки Крум твърди, че някои от македонските революционни дейци са получавали от него големи пари, тъй като борбата за Македония изисква непрекъснато финансиране. Може и да е така, тъй като Крум е невероятен патриот и в дома му отсядат едни от най-известните дейци за свободата на Македония.

На 15 декември 1928 г. Софийската търговско-индустриална камара получава най-накрая 200 хил. лева от наследника на Иван. По решение на камарата същата година е образуван фонд „Иван Чапрашиков”. Капиталът му се съхранява на срочен влог в Българската централна кооперативна банка, като към януари 1933 г. нараства на 282 005 лв., към януари 1940 – на 427 200 лв., а към януари 1946 – на 623 564 лв. Фондът е ликвидиран през 1948 г.

Непозната страница в живота на Крум Чапрашиков (1882-1934) e, че не само финансира ВМОРО, а е и четник на Христо Чернопеев. След Младотурската революция, през 1909 г. Чапрашиков участва в смазването на контрапреврата в Цариград. Той е и един от учредителите на Народната федеративна партия, българска секция, и член на ръководството й. Крум щедро развързва кесията си и дава пари на Чернопеев, за да обикаля с четата си Струмишко и да се възстанови организационната мрежа в окръга.

През 1909 г. Чапрашиков е избран за лидер на Демократическата партия в Дупница и става кмет на града. По време на Балканската война е начело на чета, финансирана от него, която действа в авангарда на Българската армия. Крум е избиран последователно три пъти за народен представител в Народното събрание. С негова помощ е узаконен градоустройственият план на София. Той е основател на в. „Зора” (1919-1944), смятан за продължител на в. “Македония”, и спонсорира изданието до своята кончина. Навремето „Зора” е наричан вестникът на българската интелигенция. Негов главен редактор е Данаил Крапчев, а на страниците му през различните години се публикуват текстове и карикатури от Йордан Йовков, Райко Алексиев и Димитър Талев. Преди да почине (на 52 г.), Крум влиза в управителния съвет на Македонската народна банка. Тя е основана от Националния комитет на Македонските братства в България и една от необявените й цели е да финансира революционното движение на българите по македонските земи, останали под турско робство.

Крум остава с едно дете – Анна. След 9 септември 1944 г., тя емигрира в Швейцария, а през 1954-та се мести в САЩ. Дълги години е журналистка в бюрото на сп. „Пари мач”. Към края на живота си

завещава

имотите си

на Американския университет в България. Средният син на Георги Чапрашиков – Стефан, завършва право в Париж. Единствен най-големият – Александър, не проявава интерес към търговията и правото и става офицер. Неговите деца – Анна и Георги, остават на улицата след 9 септември 1944 г.

Стефан се дипломира и става секретар на княз Фердинанд от 1907 до 1914 г. Той е последователно дипломат във Франция, Гърция, Русия и Германия. В немските икономически среди основава фирмата „Стефан Чапрашиков и сие” за износ на тютюни в Берлин. През 1929 г. е избран за член на МОК. Малко след това вече е почетен председател на Българския олимпийски комитет. Самият Стефан е състезател по конен спорт. Голямото му дело за България е уреждането на дарение от Германия за 20 хил. тогавашни марки, с които наши спортисти участват на Зимните олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Негова е инициативата за столичния хиподрум.

През 1944 г. той се връща в България. Дарява почти всичките си имоти на държавата, но му съобщават, че ще бъде изправен пред Народния съд. Чапрашиков изпада в недоумение и не може да понесе обидата, която неговата родина му нанася. Обесва се, за да си спести унижението.

Това е възходът и, уви, трагичната съдба на рода Чапрашикови.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.