Думите, тези безпристрастни издайници, ни предоставят винаги истината. Както и техните владелци да се опитват да си служат с тях. Днес думичката за разискваното действие е спонсорство. Чуждица, лишена от благодатта на историята. И затова студена, отказваща да ни разкрие връзката между даващия и вземащия. Някогашните са били: благодетел и спомоществовател. Благодетел е хубава дума, с акцент върху делото на даващия. Най-красивата, божествената, остава спомоществовател, защото е деликатна - даващият подпомага, а не измества останалите.

Но копривщенският търговец Ненчо Палавеев (1859-1936 г.) е избрал за делото си благодетел. И е поставил на семейната, далеч преди да си отиде, такъв текст: “Признателният син и копривщенски благодетел Хаджи Ненчо Д. Палавеев, след като преброди много царства, преобрати богатства и доби слава, даде всичко на Родината, а за себе си и достойните родители издигна приживе тази гробница в лето 1930 г. за вечна памет и душевен покой.” Макар че има и финтифлюшки, важният акт е съобщен с удивителна смиреност: “даде всичко на Родината”. Няма го по-обичайното - дарих, отдето идва и още една думичка - дарител. И тя малко с оттенъка на надменността на даващия.

Но стига думи. Да погледнем делата. Копривщица има и други благодетели. Един от тях през 1813 г. е построил каменния мост, дето е гръмнала първата пушка, обявила Априлското въстание. Каква символика - поривът към свобода, скоро постигната, е известен на българска територия, отвоювана първом с доброта и грижа за другите. Знаменателни колкото свободата. А в 1913 г., точно след век, правнукът на строителя прави ремонт на моста със свои средства.

Палавеев надминава другите благодетели с това, че е дал всичко свое на Родината, не само на Копривщица. И че това всичко никак не е малко. Бизнесът му започва в Кайро, където баща му Дончо развива успешно търговия. Още на 12 г. започва да учи абаджийство. Но е човек с предприемачески идеи. Първият му самостоятелен бизнес акт е направата на сладкарница на пристанището на Александрия. Със специалитет на заведението малеби, чийто майсторлък е научил в Дамаск. Така твърди той в късна изповед. Копривщенската мълва, без да навлиза в конкретика, разказва за първоначално пиратство, последвано от търговия с бели робини, вероятно от все още обширната Османска империя за Америка. Не зная и не натрапвам мълвата. Опитът ми е показал две неща, между които се колебая: всяка крушка си има опашка е едното, а другото - изобретателният и признателен български народ с охота съчинява и разпространява клевети и небивалици. За свои герои, благодетели, освободители и т.н. И мъчениците нявга не подминава. А пък версиите за неговото забогатяване се случиха реално в нашия преход. Само дето на съвременното пиратство му викат и рекет.

Имал е човекът талант да трупа пари. Немалко от тези, дето ги нямат, отдават натрупването им само на разбойничество и късмет. А Палавеев търгувал основно с азиатски и европейски стоки. Такива, дето са емблемите на страните: индиго и слонова кост от Индия; кехлибар и самовари от Русия; коприна и персийски килими от Дамаск и Багдад и т.н. Затова знаел говоримо арабски, гръцки, турски, италиански и езика на княжество Бухара. Ползвал и английски, френски, руски и хинди.

Така не само пряко търгувал, но и пряко натрупвал необходимата за търговията му информация: икономическа, пазарна, политическа. Подобно и на други наши видни търговци - обяснимо с конюнктурата, е бил руски поданик, официално от 28.I.1914 г. Но вероятно - две десетилетия по-рано, защото е посрещал Николай II и като престолонаследник, и като император (1894-1917 г.). Оглавявал руската колония в Кайро, фирмата му там носела името АНЕСТИ АНТОН ЖИАТА, както се водил той в руския си паспорт.

Имал кантори в Европа, Азия и Африка. Посягал е и към недвижима собственост - притежавал е 4 конюшни в Кайро, носещи доходи за Копривщица дълго след смъртта му. Натрупал е ценни книжа. Екзотичен връх в бизнеса му е притежаваната акция от Панамския канал.

Благодетелството му за Копривщица започва още от 1884 г., когато се връща около кончината на баща си. Но повече от 20 години е слабо и епизодично. Някъде около 1908-1909 г., когато у него изниква споделяната по-късно мисъл: “Видях много свят, но ми беше жал да умра и да ме закопаят в чужда земя”, става постоянно и активно. Първото му значимо дело е построяването на читалище в родния град, за което дава 1 200 000 лв. Постоянно трупаната информация му подсказва как да бъде благодетел у нас. Не давал веднага парите, а създал комисия за наблюдение. При извършена и потвърдена дейност плащал. Та и досега в построеното има библиотека и театрален салон с декорирана от унгарски художник сцена.

Инициирал акция за залесяване на средногорски връх около градчето с борове. И вижте как доброто ражда нови добри дела. Управата на града му заявила, че смята с парите да ремонтира старото училище, а залесяването с доброволен труд ще извършат учители и ученици. Тогава освен съгласие Палавеев дава още 100 000 лева за ремонта.

Нови 100 000 лв. благодетелят връчва на общината за направа на градски тръбопровод. В 20-те години на ХХ век той се насочва към изграждането на обекти, укрепващи християнската вяра и националното самочувствие. Дава 850 000 лв. за построяване на каменната камбанария на църквата “Св. Никола” вместо рушащата се стара дървена. Става инициатор на изграждане на паметник-костница на героите от Априлското въстание, който изцяло изплаща със сумата 1 500 000 лв. Забележителният монумент е в центъра на Копривщица и досега е градска забележителност.

Първото и основно благодеяние, с което се захваща след завръщането си в родината през 1926 г., е гимназията в родния му град. По това време управляващият Демократичен сговор усилено закрива гимназии - в Панагюрище, Карлово, Пирдоп и др. Характерна политика на десните правителства у нас в областта на образованието и на други бюджетни дейности. На уплашените копривщенци на помощ се притичва Палавеев. Който има култ към изучаването на чужди езици, необходими според него за успешната стопанска дейност на българина. Затова помага гимназията да стане полукласическа, като поема огромен ремонт и издръжката й. След което там до 1944 г. преподават елитни учители. А сумата от 6000, отпуснати от него английски лири, се равняват на няколко милиона лева днес.

Започват да го дирят да благодетелства и в близките населени места. И той дава средства за построяването или ремонта на: читалище и хижа в Пирдоп, нова читалищна сграда в Златица, училищна сграда в с. Айваджик (днес - Дюлево), Св. синод и храма “Св.св. равноапостоли Петър и Павел” в Пловдив, сграда за детска ясла в София и т.н.

Венец на дейността му е така нареченото климатично училище в Копривщица, по-скоро пансион за деца от цялата страна. Сградата се строи след 1944 г. и с дадени от държавата около 1/3 от парите. Но според тогавашни свидетелства, известени чак сега, немалка част от закупените материали отпътуват към частни домове. Поради което благодетелят сигурно се е обърнал в гроба. За което няма свидетели, а само поговорка.

Читателю, направи ли си главния извод за Палавеевото дарителство? Ще ти помогна: той дава всичко свое в полза на обществената собственост. Целта му е била да покровителства материално изграждането на българското общество, осигуряването на стабилната му основа за следващ просперитет. Той, българският капиталист, с вероятно не съвсем ясен първи милион.