На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 23 юли 2018

Крадец обрал два апартамента в столичния квартал „Изток“

Убиха инвалид заради 1000 лева (обзор) Жертвата трябвало да плати с парите рампа за количката си

Лондон не иска да плаща сметката за Брекзит Една трета от британците предпочитат Борис Джонсън пред Тереза Мей

Земетресение от 5,9 по Рихер в Иран Близо 130 души са пострадали

Израел спасява „Бели каски“ Около 800 души са прехвърлени през Голаните в Йордания

Президентството – на един Радан разстояние

Новата инициатива на лидера на ДСБ е опит за решаване проблемите на реформаторите на местния вот и вътре в коалицията

В момента лейди Гаганица с прическата е десетина пъти по-известна от поне десетина областни кандидат-кметове на РБ.

Във века на комуникациите може да се каже и така: Когато Господ реши да затрие някого, първо го пуска през медиите. За България съм сигурен, че ще избере сутрешните блокове.

Радан Кънев обаче предпочита да си върши работата сам – особено с намерението да се самопредложи за кандидат-президент по време на кампанията за местния вот, чиито резултати са почти известни.

От коментарите в социалните мрежи става ясно, че всякакво логично обяснение на поведението на лидерите в РБ в последно време е задача с повишена трудност и въпрос за милион долара.

Всъщност обяснение има и най-разбираемото се крие в онова футболно клише след поредния загубен мач: „Да забравим по-скоро този и да мислим за следващия.” Та така е и с изборните мачове.

Но да караме подред.

Общи съображения

Още преди няколко месеца политолози предупредиха, че основна задача на Реформаторския блок преди изборите ще бъде превръщането му в „единен политически субект”, каквото и да значи това. И това далеч не е сух теоретичен постулат. Причината е проста – за да им повярва избирателят, те трябва да си изпълняват обещанията. А това за превръщането на петте партии в единна формация е основното, сonditio sine qua non за достигане до обещаните изключително амбициозни цели – разрушаване на статуквото и превръщането на България в модерна демокрация.

Случи се обратното, дотолкова, че десният избирател да се радва дори на споразумение за общо явяване на изборите.

Ето защо непревръщането на блока в солиден, авторитетен влиятелен, сигурен и предвидим политически субект се отразява надолу по веригата, където всеки гласува и подкрепя собствената си партия. А това означава все едно да се бяха явили поотделно.

Този полуразпад в РБ, който вече не може да се прикрива и от най-разумните му поддръжници, съвсем очаквано води до някои непремерени и направо неадекватни реакции, които обясняват както идеята на Кънев да се кандидатира за президент, така и използването на допотопните предизборни хватки от ченгеджийския арсенал за предизборни компромати и търсене на врага с коалиционен билет.

Преди няколко дни Институтът за дясна политика даде политическа прогноза за резултатите от тези избори, подчертавайки, че тя се базира на състоянието на партиите и отношенията им по места, а не на социологически данни. Резултатът е – 20 областни кметове за ГЕРБ, по 3 за БСП и РБ и един – в Кърджали – за ДПС. С уговорката, че „тройките”, са максимумът, може да е и по-малко, но не и повече.

Тази мрачна за реформаторите картина изисква поне опит за защитна реакция. Доколко адекватна е обаче, защото самата идея да се мине през предварителни избори с ГЕРБ е абсурдна и прилича на молбата на циганина в магазина да му зашият един балтон към копчето.

Хипотеза първа – да отклоним вниманието от Варна.

Тезата за отклоняването на вниманието е старо клише, но много от клишетата са се превърнали в такива, защото са верни. Дали обаче бомбата „Ще се кандидатира за президент” си заслужава?

Варна е от суперпрестижните градове, Варна е територията на самия Радан, Варна отчетливо се превръща в паметник на провала на РБ – СДС просто се отцепи от тях, ще им дръпне и съветници, ще подкрепи Портних…

А разкритието, че реформаторският кандидат е укрил, че е бил съден за шофиране в нетрезво състояние, е удар в самото сърце на реформаторските принципи. В този смисъл – да, отклоняването на вниманието си заслужава, макар и с дълбоко съмнителен ефект.

Хипотеза втора – Радан Войвода решава лидерския проблем

Това също е възлов въпрос, защото лидерството в РБ така и си остана крайъгълният препъникамък в отношенията във вечния десен десен… (ударението на второто е). И докато заместникът му в ДСБ Петър Мосоков говори, че за него коалиционният формат в РБ е изчерпан, и политолози и политически наблюдатели сочеха, че лидерският проблем най-сетне трябва да бъде решен.

В този смисъл готовността на Радан Кънев да поеме чрез личен избор (аз и за лидер на ДСБ се предложих сам…) поредната политическа отговорност и да се предложи на оценката на избирателите само по себе си е правилно намерение най-малкото заради поемането на инициативата и предизвикването на дебат. Съвсем друг е въпросът дали този ход ще предизвика обединителни или разделителни процеси.

Хипотеза трета – ало, тук сме

Катастрофалното състояние, в което се намира комуникационната политика на реформаторите, на практика ги остави извън общественото внимание. В момента лейди Гаганица с прическата е десетина пъти по-известна от поне десетина областни кандидат-кметове на РБ. Вярно е, че според някои шаблони лоша реклама няма и по-добре на хората в устата, отколкото в краката, но понякога дъхът и на двете места не е за предпочитане.

Тези версии за съжаление са подплатени с няколко спорни примера.

Пример първи – местният вот не е съвсем политически

Не е възможно да се пренебрегнат резултатите от местния вот като индикатор за състоянието на самите партии. Нещо повече, когато в разгара на искането на оставка на правителството на Орешарски Местан пръв предложи показател за оставката да бъдат обединените резултати на БСП и ДПС на предстоящия евровот, всички се съгласиха.

А като капак – преди има-няма две седмици, около същата теза се обединиха Цветанов и Зеленогорски. Но пък Радан Кънев не къде да е, а във в. „Борба”, един от вестниците на Пеевски, точно по този повод обвини Цветанов в колаборация с ДПС. Както казват руснаците – „нарочно не придумаеш”.

Истинската причина Радан Кънев да омаловажава политическото значение на местния вот е, че по същата логика, по която ще се мери тежестта на коалицията след тези избори, ще се мери и тежестта на отделните коалиционни партньори. А тук вече РБ се превръща в едно сателитно джудже.

Пример втори – вътрешни избори за президент

Със самата идея за обща кандидатура вдясно, обявена още преди близо месец, Радан Кънев най-после официално призна ГЕРБ за дясна партия. Но да изправиш електората на ДСБ на избор срещу този на ГЕРБ е като състезание на олимпийския принцип – важно е да участваш, но накрая никой не те помни. Още повече, че ГЕРБ винаги участват самостоятелно на избори. Ако въпросът е да издигнат обща кандидатура, за да се игнорира ДПС като балансьор – сметката пак не излиза от гледна точка на тежестта на баланса.

Но ако се върнем към началото – глупаво е да започваш следващия мач, преди да си завършил сегашния. Просто защото можеш изобщо да не се класираш.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.