Искат специално финансиране за храненето на над 5000 болни

Ако гастроскопията започне да се извършва в извънболничната помощ (тъй като там е значително по-евтина), но се стигне до усложнения, тогава анестезиологът ще трябва да действа и като реаниматор. Ще трябва да премине към интубиране, изкуствено дишане, ще се наложи да мониторира пациента и да поддържа основните му жизнени функции до преместването му в болница.
Това е само един от многото проблеми, които ще обсъди Дружеството на анестезиолозите в България на своя XIX редовен конгрес. „Той ще се проведе между 22 и 24 октомври т.г. в Несебър“, съобщи пред „Труд“ председателят на дружеството и началник на ВМА ген.-майор член-кор. Николай Петров. Очаква се на форума да присъстват около 600 лекари от много европейски държави, но и от по-отдалечени като Сингапур.
„За първи път ще проведем българо-румънски симпозиум, ще има и на Европейската асоциация по анестезиология, а гост лектор ще е президентът на Световната асоциация по интравенозна анестезия проф. Куирино Пиацеволи“, изброи ген.-майор Петров.
Трите са направления на научните доклади и дискусиите на конгреса. Първото е за интензивното лечение при описаните усложнения като алергична реакция, анафилаксия (появява се внезапно и може да причини смърт), сърдечносъдов проблем (например инфаркт), с които анестезиологът може да се сблъска амбулаторно.
„Второто направление също е свързано с намеренията на МЗ да извади част от лечебните процедури от болничната в доболничната помощ и с нуждите от анестезии. Не виждаме проблем, но настояваме за ясно определени правила - къде, как, с какво оборудване, с какви кадри и в каква последователност ще се извършват тези дейности“, посочи началникът на ВМА. Затова специалистите ще поделят анестезиите в две групи - с отнемане на съзнанието и без отнемане на съзнанието. И на конгреса ще се обсъди кои от тях могат да се извършват извънболнично и кои - в болниците.
„Третият проблем, върху който ще се спрем, е за парентералното хранене (по съдов достъп и извън храносмилателният тракт) и ентералното (чрез различни способи се подават хранителни средства по нормалния път)“, посочи ген.-майор Петров.
В момента този вид хранене при тежко болни пациенти е включено в комплекса на интензивното лечение. Анестезиолозите обаче ще обсъдят дали то да остане така или да се отдели и да получи специално финансиране от НЗОК. Т.е. да стане самостоятелна процедура, тъй като много пациенти се нуждаят от парентерално или ентерално хранене, без да се нуждаят от интензивно лечение. „В случая говорим за голяма група пациенти - например за болни след онкологична операция, след неврологични хирургични интервенции, след травми и др., които не могат самостоятелно да се хранят. Става дума за поне 5000 души годишно“, каза генералът. Всички те се нуждаят от рехабилитация, общи грижи и специално хранене (при някои то е временно - до възстановяването им, но при други е доживот). „Ще направим разчети и ще излезем с конкретни предложения за самостоятелното покриване на това хранене от НЗОК“, завърши началникът на ВМА.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве