Професорът по право адвокат Иван Тодоров пред „Труд”: Свалянето на номера на колата може да противоречи на конституцията

– Професор Тодоров, на дискусия през миналата седмица представихте идеята глобата на шофьора да се формира като процент от стойността на автомобила, с който е извършено нарушението. Бихте ли представили по-подробно аргументите си?

– Средната цена на едно БМВ, „Мерцедес”, „Ауди”, „Порше”, „Лексус” и пр. коли на 2-3 години е около 60-70 хил. лв. Нова колата струва около 100 хил. лв. Това предполага годишен доход около 250 хил. лв. Една десетгодишна малка кола е на стойност около 5000 лв., което предполага доход от около 15 000 лв. Така разликата в доходите е 16-17 пъти, а глобите са едни и същи. За човек с 250 хил. лв. доход плащането на 2000 лв. не е голям проблем, но за човек с 15 хил. лв. доход това е разбиващо финансите му. Излиза, че хората с високи доходи не понасят реална санкция чрез налагането на глоба, което не ги стимулира да спазват правилата, санкционирани основно с глоби. Съответно хората с ниски доходи се явяват много по-сериозно санкционирани. Проблемът е, че ако глобите се налагат в зависимост от годишния доход, това ще стимулира хората да не декларират пълния си доход. Тази опасност е по-лесно реализируема в България. А това би било вредно за бюджетните приходи. Поради тази причина много по-добре е глобата да се налага в зависимост от стойността на колата. Това е лесно установимо от справочниците за стойността на употребявани автомобили например в Германия, където има добра система за точно оценяване. Разбира се, това предполага създаването на една нескъпа информационна система. Такива има създадени в някои провинции на Германия и може да се договори за използването им дори безвъзмездно като софтуер. Има и още една причина да не се използва доходът на водача – когато колата например е фирмена, а не е ясно кой е управлявал автомобила.

– В парламента вече е внесен законопроект за промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), в който се предвиждат две нови принудителни административни мерки – сваляне на предния регистрационен номер на автомобила и лишаване от регистрация за определен срок. Като специалист по административно право как ще ги коментирате?

– Звучи въздействащо – наистина мярката е бърза и сериозно репресираща. Но я си представете, че колата е открадната например. Излиза, че се наказва трето лице, което няма никакво отношение към нарушението. Нещо повече – даже е пострадал. Хайде, това може да се избегне чрез законова норма, а и случаят не е толкова разпространен.

Обаче в много голям процент от случаите колите не се управляват от собствениците им. Съпругата или синът взели колата на бащата. Той може и понятие да си няма за това. Излиза, че невиновно лице се санкционира. Никой мъж или жена не е длъжен да осъществява контрол над половинката си или над пълнолетното си дете. Според конституцията частната собственост е неприкосновена. Правото на ползване е съществена част от правото на собственост. Моето мнение е, че тази мярка противоречи на конституцията. Трябва този случай да се разграничава от тези, в които собственикът на автомобила предоставя колата си на нетрезвен човек или на лице без свидетелство за управление. В този случай собственикът има вина, и то умишлена, тъй като самото предоставяне е нарушение.

Спирането от движение примерно на товарен камион, автобус (ако не се изключи тази мярка за този вид превозни средства) или на фирмена кола, каквито са немалка част от автомобилите, създава икономически затруднения на хора, които не са виновни. Ако това придобие масов характер, спирането на твърде много автомобили ще е затруднение на икономиката на страната. Неголямо, но затруднение. Държавите обикновено пазят икономиките си.

Дори да има забрана за прехвърляне на автомобила, колата може да бъде изнесена с автовоз в друга държава от ЕС и продадена. Забраните за продажба не важат извън България. При това положение трябва да се предвиди забрана за изнасяне от страната и специален контрол за това. А това струва пари.

– Редно ли е двете нови административни мерки да се налагат и за неплатени в срок глоби, доколкото събирането на суми, наложени с наказателни постановления, е от компетентността на други органи, а не на пътната полиция?

– Трябва най-после обществото и правната общност да възприемат тезата, че неплащането на глоба не е само обикновено задължение към държавата. Това е санкция и ако глобата не се плати – все едно че няма санкция. Най-ефективното средство е при неплащане на глобата, наказанието на наказания да се замени с 1-2 дни престой в специалните места за това в поделенията на МВР в случаите на по-високи глоби – примерно над 1000 лв. Това не е затвор за длъжници, защото, първо – задължението не е за невърнати кредити или неплащане по договор, а за неизпълнение на наказание. На второ място, задържането от 1-2 дни и сега се предвижда като административно наказание например в случаите на дребно хулиганство. Освен това има съразмерност между 1000 лв. глоба и един ден в поделенията на МВР. Естествено, ако се предвиди такава замяна на санкцията, трябва да се осигурят малко повече места за задържане. Санкцията се използва и в други държави. Например в щата Аризона при наличие на над 0,8 промила следва задържане за 24 часа и други мерки – например 6 месеца да има апарат за тестване на алкохол при запалване на колата и периодически по време на управлението на автомобила.

Когато собственикът е управлявал автомобила си и има неплатени глоби, подходящо е и отнемане на регистрацията и сваляне на предния номер за определен срок.

Всички тези завишени санкции трябва да бъдат съчетани с мерки срещу приемането на подкупи от служители на Пътна полиция, наричана още КАТ. Иначе в големия брой няма да бъдат приложени, когато са резултат от непосредствена проверка, а не от заснемане с камера. Просто ще нараснат доходите на работещите в КАТ. И за да не бойкотират пътните полицаи такива мерки, трябва за тях да се предвиди процент, който се реализира от наложени глоби от съответното подразделение на КАТ. Процент от санкцията, наложена от самия полицай, е опасна, защото ще създаде стимули за злоупотреба от недобросъвестни полицаи.

– Като адвокат как бихте посъветвали да постъпи наш читател, чийто регистрационен номер бъде свален или бъде лишен от регистрация?

– Ако автомобилът не е на управляващия и собственикът не знае, че управляващият може да извърши нарушение, се нарушава основен принцип в правото – че без вина не може да се налага наказание на физическо лице. Наказанието противоречи на неприкосновеността на частната собственост, което е уредено в конституцията. Би следвало да се иска съдът да приложи пряко конституцията и да не налага такава санкция на невинни лица.

– Имате ли коментар на член 20 от Закона за движение по пътищата, по който се търси отговорност на шофьорите за несъобразена скорост? Най-пресният случай е верижната катастрофа в тунел ”Витиня”, но и извън него. Не е ли време при поправките на ЗДвП да бъдат разписани по-големи отговорности и за стопаните на пътя? Например монтиране на предупредителни светлинни табла преди опасни участъци или тунели и др.

– Текстът е формулиран твърде общо. Основното е, че водачите трябва да карат със скорост, така че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Предвидимостта на препятствието е изключително трудна за установяване. Тя зависи и от чисто субективни качества – острота на зрението и слуха, интелигентност и прочие. Един човек в по-добро здравословно състояние и с добра двигателна и друга интелигентност би следвало да предвиди по-добре и по-точно какво ще се случи при дадени условия. Но в крайна сметка съдебната практика приема едно уеднаквяване на характеристиките на човека. Би следвало законът да изисква изпълнителят на пътищата и пътната полиция при строителството да отчитат реалностите, които се случват. Например колите по правило през последните 30 г. стават все по-големи с всеки нов модел. А пътищата си стоят еднакво широки. Всичко това увеличава постепенно риска от съприкосновение между превозните средства. Би следвало да се увеличи ширината на лентите за движение.

– С поправките се предлага също шофирането на автомобил със зимни гуми да бъде задължително от ноември до април. Не е ли редно в закона да се предвиди точно определение на това понятие, тъй като шофьори на тирове, автобуси и тролеи например твърдят, че техните гуми са всесезонни. Тоест, ако в закона не са посочени някакви конкретни параметри, всеки производител или търговец има правото да си представя гумите като зимни, летни или всесезонни…

– Абсолютно резонен въпрос. В проекта не се дава определение за зимна гума. Съответно това прави прилагането на закона много неопределено. Особено при наличието на така наречените всесезонни гуми. Законът трябва да въведе задължително определение на понятия, които не са с напълно изяснено съдържание.

Нашият гост:

Иван Тодоров е адвокат и професор д-р по административно право. Бил е национален консултант в работна група на ООН за институционални и структурни реформи в съдебната система в България. Участва като член и докладчик на комисията по изработването на АПК, както и като национален експерт по програма на ООН за административна модернизация на Централна и Източна Европа. Бил е два мандата член на съвета на директорите на най-голямата адвокатска фирма в Европа – Евършедс. Специализирал е в Университета на Южна Каролина и в Токио в правителствената АOTS. Има 4 монографии. Заедно с проф. Кино Лазаров е автор на учебник по административен процес, който има 3 преработени издания.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.