Кръстниците на циганския бандитизъм

Докато следим напрегнато какво се случва в къщата на „ВИП брадър“, след като Луна предложи на премиера Борисов брак, един не толкова забавен, но значително по-важен факт се изплъзва от вниманието ни. Той е, че в последно време циганският бандитизъм* става все по-нагъл, а арестите след неговите изстъпления оредяват.

Какво друго се случва напоследък у нас? Идат избори. Дали пък няма връзка между възбудата на криминалитета в гетата и текущото купуване на гласове оттам?

Спомнете си масираната апашка атака в един супермаркет край казанлъшката ромска махала. Пред „Труд“ един очевидец разказа:„Беше 7 часа вечерта. Пазарувах в магазина, когато вътре нахлу тълпа. Сигурно 100 души бяха - мъже, жени, деца. Един ги водеше, подвикна нещо като в Дивия запад и всички започнаха да грабят от рафтовете - пълнеха колички, тъпчеха джобовете на якетата си, прегръщаха бутилки, шоколади и кутии с вафли. Пазачите се стреснаха. По-младият разпери ръце пред вратата, другият викна: Ей, какво правите? и се скри някъде. Преди да дойде патрулката по сигнал, в гетото потънаха камари консерви, бонбони, салами.“

„Циганските кражби са системни тук, но не е било такова чудо. Научиха се, че не ги закачат преди избори. Ще видите, че няма никой да арестуват“, коментира охранител.

Оказа се прозорлив. От МВР след два дни излязоха със съобщение: В магазина имало разпродажба и „многобройни клиенти“, ревизия щяла да установи какво е изнесено, но иначе изнасянето било „предотвратено“. Браво на патрулката, пламенен привет! Само дето новинарите у нас от опит знаят, че при две версии за едно безобразие по-безобразната винаги се оказва по-вярна.

Забележете обяснението на човека от охраната. Според него в предизборната кампания ромският електорат е имунизиран срещу наказателна отговорност за престъпни деяния. Публична тайна е, че той е особено ценен за партиите. Защото вотът му най-лесно се купува - евтин е, а най-важното - единодушен е и може до обърне изборните резултати, тъй като се контролира от местни тартори със здрава ръка.

Тарторите в махалите или ромските барони, както ги наричат още, са явление, достойно за научни трудове на социолози, политолози, криминолози и психолози.

Палатите им се виждат отдалеч, извисяващи се над бордеите, а бизнесът им е познат от репортерски разследвания - за джебчийската мафия, за трафика на имигранти, проститутки и просяци, за контрабандата на дрога и цигари, за телефонните измами и за покупката на избиратели. До палатите в стил мутробарок полицаи и данъчни не припарват, освен ако не са дошли като приятели да си събират парсата. А от визитите на медиите няма последствия, ако не броим репортажите еднодневки и отнесените от авторите им ругатни, ритници и страхове.

Преувеличаваме ли? 14 ромски барони от Игнатиево бяха проверени от НАП след репортажа на Миролюба Бенатова за крадлите, които те командироват из цяла Европа, за мръсните им пари и за рушветите, които дават на ченгета и прокурори. Агенцията обяви, че са „предприети допълнителни вземания от тях за 1,5 млн. лева“. Пет месеца по-късно още не е съобщено тия вземания взети ли са или не.

Залагаме на отговора „не“. Бароните имат по-други плащания. Те другаруват с партийните шефове по места и правят мост между тях и избирателите. Мостът е от банкноти.

По данни от асоциация „Прозрачност без граници“ един глас струва 50 лв. за големите и 30 лв. за малките населени места. 58% от анкетираните български граждани, включително и тези от ромски произход признават, че се продават, защото са бедни и са длъжници на тарторите, които им „помагат“. Знае се как. Те са лихвари и работодатели на телефонните измамници, на наркотърговците, на продавачите на безакцизни цигари, на сутеньорите и робините им, на каналджиите в бежанската криза, на дилърите в изборната търговия.

Впрочем в търговията за предстоящия вот има нова тенденция - модна, достойна за учебниците по криминология. Осъзнали силата си в демократичните процеси, криминалните авторитети не се задоволяват вече само със свои хора във властта. Полицейските и съдебните чадъри, които получават от тях,  не са им достатъчни. Те искат да излязат на светло от ъндърграунда и лично на управляват - града, общината, държавата. Нашето законодателство не е пречка за това. Изборният кодекс допуска кандидати за кметове, общински съветници и депутати с  неограничен брой присъди и висящи дела, стига да не са в затвора през кампанията. Ето го Пиже - 7 пъти осъждан и разследван за побой над полицай, но втори в листа за общинари след прочутия народен представител Бат' Сали. Ако не беше посегнал на екип от тв звезди, Пиже като нищо щеше да управлява Самоков през следващите 4 години и да си краде ток междувременно, както е свикнал. Е, можеше и да се превъзпита, както допусна Бат' Сали - да се превърне примерно от апаш в балетмайстор. И Юсни Ибрям, друг мераклия за общинар,  като бъде избран може да се поправи, нищо че има присъда като купувач на гласове по-рано. И онези партийни кандидати, обвиняеми в хулиганство и лъжесвидетелство, може да се преродят в местните парламенти от тарикати в обществени благодетели.

„Хората избират тези, които искат да ги представляват - каза депутат, запитан за номинациите на разбойници в гетата. - Това е представителната демокрация!“

В тая демокрация обаче непочтените политици се явяват като кръстници на бандитизма. Подобно на Кръстника на Марио Пузо те правят услуги на кримиелита, обличат го в костюм, даряват го с имунитет и го внедряват в институциите, а той им се отблагодарява на изборите. Бонусът за дребните бандити е, че ги оставят да безчинстват на воля, преди да идат със списъците на продажниците  до урните.

Искате примери? Напишете в търсачката гугъл „Роми обраха магазин“ и ще получите 27 700 резултата за 0,25 секунди. Потърсете „Роми ограбиха старица“ - 112 000 случая. „Роми мамят по телефона“ - 95 000. Десетки хиляди от тези публикации са от началото на текущата сега предизборна кампания. Заглавията са разнообразни: „30 цигани бият трима фермери за реколтата“, „Убиват пенсионерка за 20 лв.“, „Бият учителка пред децата“, „Опустошават завод в Перник“, „Разкостват село Мечка“, „Продават гласове срещу храни, изкупуване на дългове, помощи за зимата“...

Престъпността се формира от 87 фактора, първите два от които са безработицата и бедността, казват учените. Те едва ли ще сгрешат, ако сложат продажните избори на трето място.

„Такива избори няма да съществуват, ако няма политически субекти потребители“, казва главният прокурор Цацаров. Вицепремиерката Бъчварова добавя: „Схемите за купуване на гласове са различни, но купувачите - едни и същи от години.“ МВР ги знаело кои са.

Като ги знае, защо не ги арестува?

*Употребяваме понятието „цигански бандитизъм“ не като етническо, а като статистическо. При последното преброяване на населението в България 4,9% се определят като роми, а по данни на МВР 35% от извършените престъпления са тяхно дело.