На 4 април 2020 да почерпят

Нови занимания за Рибите, Лъвовете могат да получат заем – Дневният хороскоп на Алена

Вирус и вирусолог

Министър Захариева: Планът „Маршал“ ще бъде следващият европейски бюджет

Хората под 20 години със забрана да излизат по улиците в 30 турски града

Кристалина Геориева: Намираме се в период на рецесия, много по-лоша от световната икономическа криза

Парламентът прие актуализацията на бюджета на първо четене

Депутатите удължиха извънредното положение до 13 май

ЕС затворен за света и след Великден

Лекари от ВМА: Не сме почивали от края на февруари

Почина певецът, изпял „Ain’t No Sunshine“

Сексът ни дава сили срещу COVID-19

Обявиха договора за производство на самолетите F-16 Block 70

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Гешев за данните за манипулиране разпределението на дела: Ако е истина, това ще е коронавирус в съдебната система

Гимнастикът Йордан Александров между САЩ и България – Да минеш хиляди километри за националния тим

„Когато някой българин, завърнал се от чужбина, започне да говори на развален български език и да се вживява в ролята на американец, се дразня, грозно е”, казва без грам акцент гимнастикът Йордан Александров, който вече 13 години живее в САЩ.

И не му тежи четвърта година да преодолява хиляди километри от Щатите до България, за да се състезава за националния ни отбор.

„Роден съм тук, в Русе, и когато се прибера, наистина се чувствам на мястото си”, допълва младият талант.

Когато е 7-годишен, родителите му Димитър и Диана, също гимнастици, печелят зелена карта и семейството тръгва да сбъдва американската мечта. Установяват се в слънчевия щат Калифорния и създават свой клуб. Още тогава бащата започва да тренира Дачката, както всички у нас наричат младия национал. И класата на българската школа е оценена. Вече 18-годишен Дачката става шампион на Щатите за младежи и юноши на успоредка, втори е на висилка.

”Всичките 6 уреда са ми любими, но може би имам слабост към успоредката и висилката”, казва Александров.

А специално за висилка има от кого да се учи и да му е пример. Често на състезания се засича с олимпийския вицешампион на този уред Красимир Дунев, който тогава е треньор в Щатите, а сега е президент на родната федерация.

„Беше най-добрият – признава въодушевено Дачката. – Изгледал съм десетки пъти неговите клипове от игрите в Атланта ‘96”. Съчетанието му на висилка беше много, много силно!”

Пръв таланта на гимнастика забелязва старши треньорът на младежкия ни национален отбор Димитър Митев, с когото баща му е добър приятел. И след като гледа няколко видеоклипа с изпълнения на момчетоq решава да го привлече в тима. Дебютът за Дачката е на европейския младежки фестивал в Трабзон през 2011-а. Тогава той помага на отбора да заеме престижното 15-f място в конкуренцията на 30 държави.

„Данчо демонстрира много красив стил на висилка – коментира Дунев, който е и европейски шампион и втори на световно първенство на този уред. – Освен това има качества да пробие сред най-силните, много е трудолюбив и дисциплиниран, всичко изпълнява без никакво мрънкане.”

В момента Дачката е студент втори курс в университета в Бъркли. А там има щастието да тренира под ръководството на 34-годишния Бред Маклюр, олимпийски вицешампион в отборното от игрите Атина 2004.

„Нашият спорт е много популярна в Щатите, но в момента женската гимнастика събира много повече фенове, отколкото мъжката – казва Александров. – Но не бих казал, че конкуренцията при мъжете е по-слаба, напротив. Там да попаднеш в националния отбор е изключително постижение.”

Въпреки че живее на час път от родителите сиq Дачката гледа да се прибере всеки уикенд у дома. А майка му винаги го посреща с български гозби и вкъщи винаги се говори на български език. А след това задължително го изпраща с много домашна храна, за да почерпи и състудентите си, с които дели една къща.

„Може би и именно това ни е съхранило през годините да не забравим родния си език, нашата идентичност, мястото откъдето сме дошли”, казва Александров.

Преди си е идвал до България веднъж годишно, сега откакто е в националния отборq се случва и по 2-3 пъти, за да участва на състезание.

Вече привикна и бързо да се справя с часовата разлика.

„Свиквай, адаптирай се”, с тези думи баща му всеки път го изпраща на път.

И момчето гледа да свиква. Но не с всичко.

”Американците са прекалено позитивни – споделя гимнастикът. – А българите са другата крайност. Гледат много негативно, мислят за най-лошото. И винаги съм се учудвал как някой говори така уверено и убедително за Щатите, а никога не е бил там…”

Все още младокът не е решил къде ще се установи след време да живее – тук или зад Океана.

„Много ми се иска да уча спортна журналистика и с това да се занимавам – разкрива намеренията си Дачката. – Но всичко зависи от това къде ще си намеря добра работа. Може да се наложи отново да прелитам.”

Засега националът се наслаждава на живота си като състезател и студент. И като всеки млад човек обича да пътува и да опознава нови места.

„Миналата година например бях в Китай за световното първенство – казва той. – Кога друг път щях да отида до там?

В рамките на двуседмичния си престой в България, подготовка за шампионата на планетата в Глазгоу следващата седмица, Дачката намери време и да отдели внимание на любимите си занимания. Голям фен е на националния ни отбор по волейбол и изгледа на живо мача с Германия от европейското първенство в „Арена Армеец”. А три дни по-късно бе и на юбилейния двубой на футболния „Левски” срещу шведския „Юргорден” на стадион „Васил Левски”. Съжали обаче, че няма да е в България, за да присъства на тенис шоуто между Григор Димитров и Гаел Монфис (Франция) през ноември.

„През лятото на европейските игри се запознах с волейболистите – разкрива русенецът. – А братята Георги и Валентин Братоеви са ми особено симпатични. В нашата фамилия всички сме почитатели на „Левски” и не изпускаме нито мач. Не мога да кажа кой ми е любим играч, защото често ги сменят. Може би Прохаска…”

Най-големият фен на „сините” и на Дачката обаче е неговият дядо, на когото е кръстен гимнастикът и който носи пълните му три имена – Йордан Димитров Александров.

Двамата имат изключително силна духовна връзка. Когато внукът е в България, дядо му често е в залата, а иначе си комуникират по скайп.

„Когато си е тук, не можем да си го поделим с другата баба от Сливен – казва Йордан-старши. – И вижте как говори без грам акцент, за разлика от неговата леля и братовчеди, които също живеят в Щатите, но дойдат ли си – не могат да се разберат с бабата…”

Сега 75-годишният дядо се стяга за първи път да отиде да види семейството в САЩ и вече е минал на интервю в посолството в София.

А Дачката се стяга да атакува топ 50 в многобоя на световното в Глазгоу след дни, за да се класира за състезанието в Рио догодина. В Бразилия вече ще гони квота за игрите.

„Мечтата ми е да участвам на олимпиада, и дано изиграя чисто съчетанията, за да се случи”, казва Александров.

Красимир Дунев пък е убеден в големия потенциал на младока, а дали Дачката ще тръгне по неговите стъпки? Ще видим!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.