Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Гимнастикът Йордан Александров между САЩ и България – Да минеш хиляди километри за националния тим

„Когато някой българин, завърнал се от чужбина, започне да говори на развален български език и да се вживява в ролята на американец, се дразня, грозно е”, казва без грам акцент гимнастикът Йордан Александров, който вече 13 години живее в САЩ.

И не му тежи четвърта година да преодолява хиляди километри от Щатите до България, за да се състезава за националния ни отбор.

„Роден съм тук, в Русе, и когато се прибера, наистина се чувствам на мястото си”, допълва младият талант.

Когато е 7-годишен, родителите му Димитър и Диана, също гимнастици, печелят зелена карта и семейството тръгва да сбъдва американската мечта. Установяват се в слънчевия щат Калифорния и създават свой клуб. Още тогава бащата започва да тренира Дачката, както всички у нас наричат младия национал. И класата на българската школа е оценена. Вече 18-годишен Дачката става шампион на Щатите за младежи и юноши на успоредка, втори е на висилка.

”Всичките 6 уреда са ми любими, но може би имам слабост към успоредката и висилката”, казва Александров.

А специално за висилка има от кого да се учи и да му е пример. Често на състезания се засича с олимпийския вицешампион на този уред Красимир Дунев, който тогава е треньор в Щатите, а сега е президент на родната федерация.

„Беше най-добрият – признава въодушевено Дачката. – Изгледал съм десетки пъти неговите клипове от игрите в Атланта ‘96”. Съчетанието му на висилка беше много, много силно!”

Пръв таланта на гимнастика забелязва старши треньорът на младежкия ни национален отбор Димитър Митев, с когото баща му е добър приятел. И след като гледа няколко видеоклипа с изпълнения на момчетоq решава да го привлече в тима. Дебютът за Дачката е на европейския младежки фестивал в Трабзон през 2011-а. Тогава той помага на отбора да заеме престижното 15-f място в конкуренцията на 30 държави.

„Данчо демонстрира много красив стил на висилка – коментира Дунев, който е и европейски шампион и втори на световно първенство на този уред. – Освен това има качества да пробие сред най-силните, много е трудолюбив и дисциплиниран, всичко изпълнява без никакво мрънкане.”

В момента Дачката е студент втори курс в университета в Бъркли. А там има щастието да тренира под ръководството на 34-годишния Бред Маклюр, олимпийски вицешампион в отборното от игрите Атина 2004.

„Нашият спорт е много популярна в Щатите, но в момента женската гимнастика събира много повече фенове, отколкото мъжката – казва Александров. – Но не бих казал, че конкуренцията при мъжете е по-слаба, напротив. Там да попаднеш в националния отбор е изключително постижение.”

Въпреки че живее на час път от родителите сиq Дачката гледа да се прибере всеки уикенд у дома. А майка му винаги го посреща с български гозби и вкъщи винаги се говори на български език. А след това задължително го изпраща с много домашна храна, за да почерпи и състудентите си, с които дели една къща.

„Може би и именно това ни е съхранило през годините да не забравим родния си език, нашата идентичност, мястото откъдето сме дошли”, казва Александров.

Преди си е идвал до България веднъж годишно, сега откакто е в националния отборq се случва и по 2-3 пъти, за да участва на състезание.

Вече привикна и бързо да се справя с часовата разлика.

„Свиквай, адаптирай се”, с тези думи баща му всеки път го изпраща на път.

И момчето гледа да свиква. Но не с всичко.

”Американците са прекалено позитивни – споделя гимнастикът. – А българите са другата крайност. Гледат много негативно, мислят за най-лошото. И винаги съм се учудвал как някой говори така уверено и убедително за Щатите, а никога не е бил там…”

Все още младокът не е решил къде ще се установи след време да живее – тук или зад Океана.

„Много ми се иска да уча спортна журналистика и с това да се занимавам – разкрива намеренията си Дачката. – Но всичко зависи от това къде ще си намеря добра работа. Може да се наложи отново да прелитам.”

Засега националът се наслаждава на живота си като състезател и студент. И като всеки млад човек обича да пътува и да опознава нови места.

„Миналата година например бях в Китай за световното първенство – казва той. – Кога друг път щях да отида до там?

В рамките на двуседмичния си престой в България, подготовка за шампионата на планетата в Глазгоу следващата седмица, Дачката намери време и да отдели внимание на любимите си занимания. Голям фен е на националния ни отбор по волейбол и изгледа на живо мача с Германия от европейското първенство в „Арена Армеец”. А три дни по-късно бе и на юбилейния двубой на футболния „Левски” срещу шведския „Юргорден” на стадион „Васил Левски”. Съжали обаче, че няма да е в България, за да присъства на тенис шоуто между Григор Димитров и Гаел Монфис (Франция) през ноември.

„През лятото на европейските игри се запознах с волейболистите – разкрива русенецът. – А братята Георги и Валентин Братоеви са ми особено симпатични. В нашата фамилия всички сме почитатели на „Левски” и не изпускаме нито мач. Не мога да кажа кой ми е любим играч, защото често ги сменят. Може би Прохаска…”

Най-големият фен на „сините” и на Дачката обаче е неговият дядо, на когото е кръстен гимнастикът и който носи пълните му три имена – Йордан Димитров Александров.

Двамата имат изключително силна духовна връзка. Когато внукът е в България, дядо му често е в залата, а иначе си комуникират по скайп.

„Когато си е тук, не можем да си го поделим с другата баба от Сливен – казва Йордан-старши. – И вижте как говори без грам акцент, за разлика от неговата леля и братовчеди, които също живеят в Щатите, но дойдат ли си – не могат да се разберат с бабата…”

Сега 75-годишният дядо се стяга за първи път да отиде да види семейството в САЩ и вече е минал на интервю в посолството в София.

А Дачката се стяга да атакува топ 50 в многобоя на световното в Глазгоу след дни, за да се класира за състезанието в Рио догодина. В Бразилия вече ще гони квота за игрите.

„Мечтата ми е да участвам на олимпиада, и дано изиграя чисто съчетанията, за да се случи”, казва Александров.

Красимир Дунев пък е убеден в големия потенциал на младока, а дали Дачката ще тръгне по неговите стъпки? Ще видим!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.