Общите събрания на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да предлагат на Висшия съдебен съвет председателите на двете съдилища. Това препоръчва Венецианската комисия в коментарите си по повод подготвяните промени на конституцията в България. Становището на консултативния орган по конституционно право към Съвета на Европа бе одобрено на пленарната му сесия на 23 октомври.

Сега право да номинират двамата върховни съдии, както и главния прокурор, имат членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и министърът на правосъдието.

Венецианската комисия оценява разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, като значителна стъпка към укрепването на независимостта и прозрачността на съдебната система. Положителна е оценката и за предлагания състав на двете колегии, за който има спорове. Преди месец шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че партията ще се съобрази с препоръките на комисията за квотите във ВСС.

Експертите препоръчват двете колегии да се натоварят с повече правомощия за сметка на пленума, общия орган на ВСС. Включително според експертите не пленумът, а съответните колегии трябва да предлагат на президента да назначи председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор.

Наказанията на магистрати - чрез явно гласуване

Политическите квоти в двете колегии на Висшия съдебен съвет да се избират от парламента с квалифицирано мнозинство от две трети, предлага още Венецианската комисия. Целта е да се избегне възможността за политическо влияние на управляващите в едната или другата колегия. Според експертите във ВСС трябва да влизат представители на юридическата общност - преподаватели, адвокати и др., но не активни политици или депутати.

Освен това експертите по конституционно право препоръчват решенията по дисциплинарните производства за магистрати да се вземат чрез явно гласуване във ВСС. Според Венецианската комисия тайното гласуване във ВСС изобщо трябва да отпадне с мотива, че „работата на съдебните съвети трябва да е възможно най-прозрачна“. В първия вариант на промените в конституцията, предложени от правителството, това съществуваше, но не беше вкаран в окончателните текстове заради партийна съпротива.