Двама загинали при катастрофа между ТИР и кола на пътя Разград-Шумен

Президентът на КТ „Подкрепа”: Не съм песимист относно увеличаването на добавката за нощен труд

Тръмп пратил писмо до Хашим Тачи, призовал Косово за споразумение със Сърбия

Гръцкият парламент одобри бюджета за 2019 г.

МВФ отпуска помощ в размер на 3,9 милиарда долара на Украйна

Министърът за Брекзит: Великобритания не може да отмени задействането на член 50 като временна мярка

Спецсъдът решава днес за мярката на Иванчева

Путин: Новото оръжие на Русия няма равно на себе си

Жълт код в цяла Източна България днес

На 19 декември 2018 да почерпят

Световната банка одобрила кредитни гаранции от 750 млн. долара за Украйна

Белгийският премиер подаде оставка

Българските полярници пристигнаха на Антарктида

Централна роля в света иска Китай Никой не може да ни диктува какво да правим, отсече Си Цзинпин

Ники Хейли загатна какъв ще е американският план за мир в Близкия изток

България абонирана за четвъртото място

Твърди се, че четвъртото място е най-лошото в спорта… Винаги около подиума на победителите, но никога на него. Най-близо до най-големите за историята и… никога сред тях.

Естествено, за кого друг да подхожда тази позиция, ако не за най-бедната страна в Евросъюза?

Тъжно, но е факт. Потвърден от волейболните ни звезди, които на Евро 2015 направиха фурор, но… останаха четвърти. И неслучайно родният волейбол може смело да кандидатства за рекордите на Гинес по брой класирания на 4-тото място.

За магията, която ни оставя все четвърти, обаче едва ли можем за виним съдбата. Напротив, трябва по-скоро да й благодарим, защото именно въпросното четвърто място е дало най-голяма радост, самочувствие и дори така дефицитното у нас обединение на нацията. Странно, но факт!

Да, в майка България нищо не е „като при другите“. Четвъртото място във футбола на Мондиал ‘94 видимо инжектира самочувствие на изстрадалия ни народ. Сега, 21 години по-късно, българинът определено видя и във волейбола жадуван отдавна шанс да се почувства значим, можещ, побеждаващ и ликуващ! И това сякаш е по-силно и по-важно за нас от абонамента ни за четвърто място. Най-лошото в спорта, както вече отбелязахме.

Но, напук на това, че пак останахме без медал, феновете докрай бяха патриоти, а не се превърнаха в идиоти. Всъщност защо да не ни радва тази 4-та позиция? У нас волейболните клубове, в които са се изградили славните ни днес високи момчета, вегетират. Борят се за живот, а България въпреки това е четвърта! Поляците направиха волейбола едва ли не държавна политика, станаха световни шампиони пред 60-хиляди свои сънародници на стадиона във Варшава, но… на Евро 2015 са след нас. Подредена и мощна страна като Германия също ни диша праха. Руската мечка и тя сензационно е на опашката зад България.

Меката на европейския волейбол Италия видимо има огромен респект от отбора ни. Също и Франция, която отдавна е пример за просперитет на спорта чрез печелившата за местните клубове схема – базата и консумативите от общината, заплатите – от спонсорите.

Казано направо – четвъртото място даже ни е много на фона на трето десетилетие абсурди у нас. А ние, дори и вече като дънна риба в спорта, продължаваме да вярваме, че някога във волейбола съдбата може и да ни намигне с двете очи за бленувания медал. Дори и за титла, дай боже. Да, „Някога, но не сега“, както звучи рефренът от популярна песен. Естествено, българска.

Само че как късметът да ни се усмихне, когато при нас всичко е „въпреки“? Да, ние сме в голямата игра въпреки: бедните ни клубове, лошите условия и мизерстването в доста отбори, малките заплати и символичното участие в евротурнирите. Плюс вечните скандали за власт и интригите във и около федерацията, отказа от националния на смятания за най-добър наш волейболист Матей Казийски, купуване от феновете на билети само за мачове на националите, но не и за двубои от първенството с цел вдигане стандарта в клубовете ни.

И още, и още… Много фрагменти от проклетото „въпреки“, според което 4-то място наистина ни е много. Но си е наш абонамент. Други може да му се цупят, но на нас то ни носи престиж, пример за младите, обединение, патриотична кауза… А всичко това не подлежи на калкулация и не се измерва с пари, когато политиците започнат да изчисляват бюджетите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.