50 души остават под наблюдение за коронавирус у нас До края на деня се очаква да бъдат изследвани поне още 11 проби

Бивш шеф на НСБОП: Костов ни забрани да работим по приватизацията

Премиерът Борисов: Нямаме никакъв миграционен натиск (ВИДЕО)

Любимите рецепти на Ани Петкова

Криско с роля във вампирски филм

Борисов разговаря с феновете и ръководството на „Ботев” и „Локомотив” в Пловдив (СНИМКИ и ВИДЕО)

Проф. Мутафчийски: Новата вълна от грип тип Б е по-опасна от коронавируса

Забраниха на геймър да играе FIFA до живот

Гранична полиция: Няма мигрантски натиск към България

Първа индийска кола на ток Цената на модела Nexton EV ще започва от 18 000 евро

Заразените от коронавируса в Италия са 888 души, починалите са над 20

Коронавирусът и тънкият гласец на здравия разум

Макс Верстапен се пробва във виртуална кола

47 нови смъртни случая на заразени с новия коронавирус в Китай и 3 смъртни случая в Южна Корея

Диляна Попова сваля дрехите в „Останалото е пепел“

България абонирана за четвъртото място

Твърди се, че четвъртото място е най-лошото в спорта… Винаги около подиума на победителите, но никога на него. Най-близо до най-големите за историята и… никога сред тях.

Естествено, за кого друг да подхожда тази позиция, ако не за най-бедната страна в Евросъюза?

Тъжно, но е факт. Потвърден от волейболните ни звезди, които на Евро 2015 направиха фурор, но… останаха четвърти. И неслучайно родният волейбол може смело да кандидатства за рекордите на Гинес по брой класирания на 4-тото място.

За магията, която ни оставя все четвърти, обаче едва ли можем за виним съдбата. Напротив, трябва по-скоро да й благодарим, защото именно въпросното четвърто място е дало най-голяма радост, самочувствие и дори така дефицитното у нас обединение на нацията. Странно, но факт!

Да, в майка България нищо не е „като при другите“. Четвъртото място във футбола на Мондиал ‘94 видимо инжектира самочувствие на изстрадалия ни народ. Сега, 21 години по-късно, българинът определено видя и във волейбола жадуван отдавна шанс да се почувства значим, можещ, побеждаващ и ликуващ! И това сякаш е по-силно и по-важно за нас от абонамента ни за четвърто място. Най-лошото в спорта, както вече отбелязахме.

Но, напук на това, че пак останахме без медал, феновете докрай бяха патриоти, а не се превърнаха в идиоти. Всъщност защо да не ни радва тази 4-та позиция? У нас волейболните клубове, в които са се изградили славните ни днес високи момчета, вегетират. Борят се за живот, а България въпреки това е четвърта! Поляците направиха волейбола едва ли не държавна политика, станаха световни шампиони пред 60-хиляди свои сънародници на стадиона във Варшава, но… на Евро 2015 са след нас. Подредена и мощна страна като Германия също ни диша праха. Руската мечка и тя сензационно е на опашката зад България.

Меката на европейския волейбол Италия видимо има огромен респект от отбора ни. Също и Франция, която отдавна е пример за просперитет на спорта чрез печелившата за местните клубове схема – базата и консумативите от общината, заплатите – от спонсорите.

Казано направо – четвъртото място даже ни е много на фона на трето десетилетие абсурди у нас. А ние, дори и вече като дънна риба в спорта, продължаваме да вярваме, че някога във волейбола съдбата може и да ни намигне с двете очи за бленувания медал. Дори и за титла, дай боже. Да, „Някога, но не сега“, както звучи рефренът от популярна песен. Естествено, българска.

Само че как късметът да ни се усмихне, когато при нас всичко е „въпреки“? Да, ние сме в голямата игра въпреки: бедните ни клубове, лошите условия и мизерстването в доста отбори, малките заплати и символичното участие в евротурнирите. Плюс вечните скандали за власт и интригите във и около федерацията, отказа от националния на смятания за най-добър наш волейболист Матей Казийски, купуване от феновете на билети само за мачове на националите, но не и за двубои от първенството с цел вдигане стандарта в клубовете ни.

И още, и още… Много фрагменти от проклетото „въпреки“, според което 4-то място наистина ни е много. Но си е наш абонамент. Други може да му се цупят, но на нас то ни носи престиж, пример за младите, обединение, патриотична кауза… А всичко това не подлежи на калкулация и не се измерва с пари, когато политиците започнат да изчисляват бюджетите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.