С милиардите, които сме дали от бюджета за БДЖ и енергетиката, можехме да сменим всички влакове с чисто нови, да обновим енергийната мрежа, да построим алтернативни газопроводи

Повече финансови инструменти, повече проектно финансиране, по-малко субсидии за покриване на загуби

През миналата седмица министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев представиха новоучредения “фонд на фондовете” - или по-точно “Фонд мениджър на финансови инструменти в България”. Институцията ще управлява поне 777 милиона евро по схеми за финансов инженеринг, финансирани от Европейския съюз през новия програмен период до 2020 година. При успешно структуриране на фонда потенциалът в бъдеще е далеч по-голям.

Предисторията

В първия програмен период от членството на България в ЕС страната ни имаше огромни трудности да управлява еврофондовете. Натрупаха се големи забавяния и въпреки че остават броени дни до края на периода, все още не знаем със сигурност каква част от фондовете ще бъдат усвоени в срок, колко ще бъдат загубени, какви финансови корекции ще трябва да се платят и т.н. Потенциално държавата ще трябва да плати стотици милиони евро от бюджета.

С други думи, оказа се, че администрацията дълго време се затрудняваше дори от прости неща като отпускане на безвъзмездно финансиране и усвояване на средствата по начин, който следва европейските процедури.

В крайна сметка, макар и бавно, повечето ведомства и общини постепенно се научиха как да усвояват еврофондовете и вероятно ще завършим програмния период с над 90% усвояване, а според някои прогнози дори 95%.

Администрацията се научи как да усвоява еврофондове, но това не означава, че всички усвоени средства се използват за полезни и ефективни дейности. В много случаи средствата бяха насочени там, където е най-лесно да се усвоят, а не там, където има най-голяма нужда от тях - риск, който прогнозирахме още преди 10 години, но който беше пренебрегнат при влизането на България в ЕС. Нещо повече, средствата така бяха разпилени между множество министерства, че почти никъде не успяха да произведат голям ефект.

Това са големи предизвикателства за новия програмен период, но има и нещо повече - ЕС се променя и се учи от неуспешния опит на страни като Гърция, които усвоиха много европари, а не можаха да решат фундаменталните проблеми. Затова ЕС вече изисква не просто усвояване на средства, но и съпътстващи реформи, които да направят съответните сектори работещи и устойчиви. При това безвъзмездното финансиране все повече отстъпва и се увеличава ролята на финансовия инженеринг.

Големият шок за много български ведомства и фирми беше фондът “Юнкер”, който се състои изцяло от финансов инженеринг и няма никакви средства за харчене. Проблемът е, че в България администрацията се научи да пише проекти за харчене. Фондът “Юнкер” обаче търси съвсем различен вид проекти - такива, които освен разходи имат и приходи. Казано другояче, новият подход изисква проектите да имат някаква парична възвръщаемост, за да получат финансиране.

Такива проекти в България са рядкост: един пример е мостът над Дунав при Видин, който беше построен с външно финансиране, а сега това финансиране се изплаща чрез таксите за преминаване. Друг пример са гаранциите, които се предоставят на банки, за да отпускат те по-евтини кредити за малки фирми.

Предизвикателството

Планът “Юнкер” за над 300 милиарда евро е 100% финансов инженеринг и никакво безвъзмездно финансиране. Той е пример за това накъде върви политиката по финансиране в ЕС - постепенно този подход се разширява и при традиционните еврофондове, които досега се раздаваха като безвъзмездно финансиране.

В новия програмен период делът на финансовия инженеринг за България рязко се увеличава от 380 милиона евро на 777 милиона. Няма да се учудя, ако след 2020 г. финансовият инженеринг стане основният метод за финансиране. За да не ни изненадат тези развития и да не загубим финансиране, трябва отсега да започнем да се учим как се работи по новия подход. И администрацията, и фирмите ще трябва да се пренастроят към новия модел.

И тук идва ролята на новия “фонд на фондовете”. Досега само две оперативни програми имаха финансов инженеринг, но в новия период ще има поне четири оперативни програми, като се очаква и включване на земеделието, а в по-дългосрочен план вероятно навсякъде ще се прилага финансов инженеринг. При толкова много програми би било твърде скъпо и неефективно всяко министерство само да се учи как да изгражда подобни финансови инструменти. По-ефективно е, поне в началото, да се създаде една институция, която с помощта на Европейската и Световната банка да натрупа необходимия капацитет и да администрира инструментите. Това ще позволи да се стандартизират и опростят процедурите, както и отделните програми да се структурират като общ пакет.

Но това е само оперативната част от предизвикателството. Всъщност стратегически по-важно е натрупаният опит във фонда на фондовете да се ползва не само за еврофондовете, но и за националния бюджет. Това ще бъде много по-трудно, тъй като ведомствата и държавните компании са свикнали да харчат безконтролно, без особено да се интересуват от ефективност и резултати. Дали става въпрос за енергетика, железници, пътища или водоснабдяване, винаги се предпочитат субсидиите и директните бюджетни средства, вместо да се работи с проектно финансиране. Поради това съвсем не е случайно, че имаме големи проблеми с тези сектори въпреки огромните финансови ресурси, които заделяме за тях.

Преди време бях смятал, че с милиардите, които сме дали от бюджета за железницата и енергетиката, можехме да сменим всички влакове с чисто нови, да обновим енергийната мрежа, да построим алтернативни газопроводи и въпреки това да ползваме евтин влак, ток и газ. Вместо това влаковете са стари и постоянно аварират, токът поскъпва, а газопроводите се бавят. Ето как можем да даваме милиарди от бюджета, а резултатът да е лош. Бедна страна не бива да си позволява така да пилее ресурси.

Затова бих препоръчал на финансовия министър да работи за бързо разпростиране на новия модел за финансиране към националния бюджет. Повече финансови инструменти, повече проектно финансиране, по-малко субсидии за покриване на загуби. Това е добър подход не само за еврофондовете, но и за парите на местните данъкоплатци.

*Авторът е ст. икономист, институт „Отворено общество”