32 цивилни са загинали при бомбардировките на Източна Гута днес

Гинка Върбакова, която купи активите на ЧЕЗ: Нашите намерения са за отговорно отношение към милионите клиенти

Трите момичета, държани затворени в „Люлин”, никога не са ходили на училище

МВР предупреди: Не преминавайте през Дунав мост-2 утре

Наказания в пловдивската Спешна помощ заради отказана помощ на 2-годишно дете

Заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности Христина Шопова откри семинар на тема “Изкуството в променяща се Европа – време и граници“

Меркел обеща на Гърция помощ при военна агресия от Турция

Апелативният съд потвърди оправдателната присъда на Алексей Петров за пране на пари

България е партньор по 8 стратегически проекта

Индустриална зона „Загоре” в Стара Загора ще бъде първата в България от модерен тип

Чарли Шийн продава имението си в Лос Анджелис

България и Сърбия подписаха три меморандума за транспорта и социалната политика

Задържаха под стража дилър, заловен в казино

“Изворите” с трите моми в Котел – сред първенците в онлайн фотоконкурс

Силни, но уязвими след вота

Управляващата коалиция препотвърди властта си, но само ГЕРБ и ДПС са в много добра изборна кондиция

Резултатите от първия тур на местни избори 2015, макар и още неокончателни, дадоха категоричен отговор на първия основен въпрос – че те не могат да повлекат след себе си парламентарни, нито дори непосредствено да разклатят конфигурацията на централната власт. Пропорционалният прочит на данните – на гласовете по партии за общинските съвети в страната, показва повторение почти едно към едно на парламентарния вот от миналата година. ГЕРБ остава непоклатим първенец, БСП с мъка запазва второто място, ДПС неизменно й диша във врата, реформаторите, АБВ и патриотичните формации запазват влиянието си.

Сега го няма и онзи контекст на нестабилно и оспорвано с продължителни протести управление, при който едни европейски избори можеха да повлекат след себе си предсрочни парламентарни като миналата година. Затова и ДПС, което тогава бе ключът за смяната на властта, сега просто се окопава в стратегичесия си рубеж и изчаква отслабването на реформаторско-патриотичните флангове на противника. И с все същата дипломация на отворените врати очаква по-добри дни фронтовата линия хептен да избледнее и да се присъединят към противника за сметка на сегашните му съюзници. Дали обаче продължителността на живота на кабинета ще зависи от това колко дълго той може да оцелее в сегашната си конфигурация както смята Лютви Местан, вече не е въпрос, който има директно отношение към изборните резултати. Неслучайно и Бойко Борисов заяви, че с тези резултати управлението остава стабилно и не се налага промяна в коалиционната формула на властта.

Еднозначното четене на резултатите за общинските листи като чисто партиен вот стана възможно и с дружното усилие на партиите, които се постараха да сведат до минимум мажоритарния заряд в надпреварата за съветници. Гражданският глад за преференцията – половината гласували са я използвали, подтикна единствено солови изпълнения на отделни кандидати, особено на такива с повече финансови възможности, да се саморекламират. Липсата на отчетлива партийна кампания на централно ниво пък, заедно с отсъствието на залог за смяна на централната власт, доведе и до относително ниска избирателна активност – традиционно ниска на местен вот, но вероятно по-ниска и от предишния през 2011 г. Слабото участие е особено отчетливо в София, Пловдив и Варна, където усещането за вече свирен мач или за неособено атрактивен кандидат не можа да привлече достатъчно избиратели дори в рамките на твърдите партийни ядра.

Основната причина за общото усещане за вяла и недраматична кампания обаче е фактът, че на местни вот интензитетът на кампанията вече е изцяло по места. На ниво национална публичност тя присъства само имиджово – да покажем в платен клип или рекламно каре как лидерът на нашата партия е отишъл в Н-ската община и в малка заличка или на площада е казал ключовите си фрази за подкрепа, които досадно се повтарят и от други кътчета на страната. По места обаче партийните организации стягат местните редици, оказват натиск или примамват избиратели, ползват социологически сондажи за разпознаваемост, преимущества и недостатъци на кандидатите си, примамват със съвсем конкретни обещания и очернят конкурентите със стари прегрешения.

И тъкмо тук е вторият голям въпрос, на който отговорят данните от неделя – каква е кондицията на всяка партия. Ако деперсонализираният вот за общински съвети показва общонационалното ниво на подкрепа за всяка политическа сила, то силно мажоритарният вот за кметове свидетелства за нейното вътрешно състояние и жизнеспособност да печели. Зашеметяващият резултат на кандидатите за кметове на ГЕРБ Димитър Николов (Бургас), Живко Тодоров (Ст. Загора), Таня Христова (Габрово), Даниел Панов (В. Търново) Йорданка Фандъкова (София), победата от раз в 10 областни града и класирането на балотаж в още 15 говори за пълна партийна мобилизация и липса на сериозна конкуренция. При това почти навсякъде в балотажите ГЕРБ е водач.

Най-губеща се оказва БСП, която се опита да прикрие свиването си и след този вот с истерични намеци за пълното или частичното му касиране. Ако социалистическата партия в пропорционалния вот за съветници продължава да е втора сила, това може би наистина се дължи и на нежеланието на ДПС да стане втора, защото обществото още не е готово за това. БСП за първи път не излиза с нито един спечелен кмет на областен град от първи тур, а в нито един от няколкото областни центъра, където отива на балотаж, нейният кандидат не е първи (само в Сливен Кольо Милев има почти равен резултат със Стефан Радев от ГЕРБ). А в столицата БСП е вече трета сила и като кандидат за кмет (Михаил Мирчев), и като вот за общински съветници. Като цяло не може да се очаква, че на балотажа БСП ще е в печеливша позиция, защото общата нагласа е да се подкрепя статуквото, а не негови алтернативи, и защото БСП няма откъде да спечели поддръжници – ГЕРБ може да получи подкрепа от коалиционните си партньори, а ДПС обяви, че ще играе поливариантно. Вероятно социалистите биха имали шансове на балотаж в няколко десетки по-малки общини, отколкото в 7-те областни града, в които ще се яви на втори старт.

ДПС запази бастиона си Кърджали, в стотина общини е първа сила и очаква добри резултати в още 70 на балотажа. Лютви Местан призна, че спрямо парламентарния вот миналата година движението е загубило 120 000 гласа, но ги обяви за “служебно загубени”, заради “безумно въведената” уседналост. Така че стратегическата цел на ДПС “да запази и по възможност да разшири” позициите си в местната власт засега изглежда изпълнена само в първата си част, втората остава за балотажа.

Реформаторският блок съхрани електоралните си сили, но се провали в мажоритарния вот. Вили Лилков събра в София почти два пъти по-малко гласове от синия вот за съветници, едва половината от сините избиратели във Варна (според екзитпола на “Алфа рисърч”) подкрепиха Чавдар Трифонов. Победителят от раз Петър Паунов е син по биография, но успеха му си приписва и ГЕРБ. Георг Спартански е с едни гърди пред гербера Димитър Стойков на балотажа в Плевен, но евентуалният му успех ще трябва да се дели и с ВМРО. Йордан Йорданов излиза като “чист реформатор” срещу кметицата Детелина Николова в Добрич, но с три пъти по-малък багаж гласове от първия тур.

По-малките – АБВ, ВМРО, НФСБ и “Атака”, спокойно могат да се подслонят под гръмките думи на Георги Първанов, че са се утвърдили като “незаобиколим фактор”.

Пълната картина от вота, която ще добием след втория тур и при по-внимателно вглеждане във всичките 265 общини, ще даде отговор на третия основен въпрос, синтезиращ първите два: дали няма да се окажем с местна власт, тотално доминирана от ГЕРБ и от ДПС (в определени райони); и в резултат на тази политическа безалтернативност дали стабилността на управленската конфигурация на централно ниво няма да се окаже уязвима от напълно непредвидими и политически неопосредими фактори.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.