На 26 април 2018 да почерпят

Дербито се превърна в Биг Брадър

34 футболни фена са задържани около мача “Левски” – ЦСКА

Москва: Сирия е свалила 46 крилати ракети на САЩ и съюзниците им

Земетресение в района на Вранча

Зоран Заев: Признаваме българския дял от Македония

Рускиня стана хит в сайтовете за запознанства

Бургаските депутати се обединиха за запазване на Югоизточния регион

Рапърът Венци Венц отчаяно иска бебе Популярният изпълнител прави кастинг за ново гадже

Президентът Румен Радев: Политици воюват срещу държавата Ако трябва да контролира министрите, както им заръчал премиерът, Борисов трябвало да промени Конституцията

Български шофьор е задържан във Франция заради мигранти в камиона

Иван Нейков: В България има достатъчно работници, но не ги използваме

Премиерът Бойко Борисов: Намалихме външния дълг с 2,3 млрд. лв. Трети сме в Европа след Естония и Люксембург по нисък борч

Ново зрелищно 2:2 в голямото дерби, но “Левски” е на финал

Макрон в Конгреса на САЩ: Не споделям илюзията на национализма

Падането на венецианските маски

С поредна манипулация реформаторите възраждат атаките срещу прокуратурата

Вместо да се чуди как да реализира лобистките идеи на задкулисието, което представлява, крайно време е министърът на правосъдието Христо Иванов да престане да абдикира и от проблемите с бюджета на съдебната власт и искането на магистратите за повишаване на заплатите

Прочутите венециански маски имат противоречива история. Различни източници твърдят, че тяхната поява датира още от XI век. Употребата на маските, макар и само по време на карнавалите на венецианските търговци, гарантирала анонимността и безнаказаността на притежателя й.

Изкушението задкулисно да осъществяваш недотам чистите си мисли и да злоупотребяваш с властта, която ти дава анонимността, превърнало към края на XVIII век Венецианския карнавал в “пир по време на чума”, което станало причина и за постепенната забрана за носенето на маските. От близо 40 години маските във Венеция отново са популярни, но най-вече сред туристите, които посещават Града на гондолите.

Оказа се обаче, че в българската политика има големи почитатели на венецианските маски, които се надяваха, че чрез тях ще прикрият истинските си цели и намерения. Цяла година слушаме реформатори, протестъри и журналисти от грантово зависими медии да ни увещават, че т.нар. съдебна реформа е нужна, за да се гарантира справедливост за гражданите и сигурност за бизнеса, а не защото тя е необходимият инструмент за клиентелистко превземане на нови властови позиции.

Новината от Венецианската комисия се оказа кьорфишек

За зла участ на целия задкулисен олигархичен кръг, добре познат в обществото и като “Кръга Капитал”, именно министърът на правосъдието стана причина за падането на маските на нашенските търговци на власт. В късния петъчен следобед, непосредствено преди деня за размисъл, като по зададена команда грантово зависимите медии прокламираха новината, че т.нар. Венецианска комисия препоръчала такава реформа на българската конституция, щото министърът на правосъдието да бъде оправомощен да предлага главен прокурор.

Довчерашният протестър Христо Иванов на практика свали маската си на политически търговец и публично разкри истинските цели на задкулисния кръг, който го подкрепя, а именно – ликвидиране на независимостта на прокуратурата чрез подчиняването й на изпълнителната власт и последващото й овладяване.

За зла негова участ обаче и този му ход ще претърпи провал. Вместо да изпраща на грантово зависимите медии становището на Венецианската комисия за съдебната реформа, правосъдният министър трябваше да прочете чл. 173, ал. 2 от Закона за съдебната власт, който гласи, че предложенията за кандидатури за главен прокурор и за председатели на ВКС и на ВАС, се правят не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, както и от министъра на правосъдието.

Излиза, че в “новината”, която се опитваха да пробутат на обществото грантово зависимите медии, всъщност няма никаква новина, защото и сега министърът на правосъдието има право да номинира главен прокурор. Остава ни само да се надяваме, че желанието да възродят темата за съдебната реформа, макар и по подобен манипулативен начин, е причината за този ход на задкулисието, атакуващо прокуратурата, а не защото правосъдният министър не познава дори Закона за съдебната власт.

Изборите минаха, което несъмнено ще принуди реформаторите да извадят от вътрешния си джоб отново

картата “съдебна реформа”,

а нейното реализиране – основна причина за оставане във властта.

Активни мероприятия като този с новината от Венецианската комисия, която се оказа кьорфишек, не само че няма да постигнат ускоряване на процеса, а напротив – могат да го превърнат в неосъществим.

Все пак веднъж вече бяхме свидетели, че заради пълния провал на правосъдния министър Христо Иванов се наложи лично премиерът Борисов да се включва в преговорите по осигуряване на политически консенсус за приемането на промените на конституцията, поне на първо четене.

Освен всичко друго становищата на Европейската комисия за демокрация чрез право, каквото всъщност е истинското наименование на Венецианската комисия, имат чисто консултативен характер, т.е. България не е задължена да се съобрази с препоръките.

Абдикиралият правосъден министър

Вместо да се чуди как да реализира лобистките идеи на задкулисието, което представлява, крайно време е министърът на правосъдието Христо Иванов да престане да абдикира и от проблемите с бюджета на съдебната власт и искането на магистратите за повишаване на заплатите.

От 1 ноември трябва да влезе в сила повишение на възнагражденията в съдебната система с 12%. Проблемът е, че пари за това има само за последните два месеца на тази година, но не и за 2016 г. По конституция и според Закона за съдебната власт именно министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във ВСС (чл.130а от конституцията).

Правосъдният министър е този, който осъществява взаимодействие между съдебната власт и изпълнителната власт, включително по дейности във връзка с изготвяне на проект на бюджет на съдебната власт (чл.368 и чл.370,т.7 от ЗСВ).

Освен че не изпълнява задълженията си по конституция и по ЗСВ, Христо Иванов задкулисно прехвърля отговорността за липсата на средства за повишаване на заплатите на магистратите към ВСС и към министъра на финансите. Именно за това говори и “отвореното писмо”на свързания с Христо Иванов и също грантово зависим Съюз на съдиите в България, в което удобно се пропуска ролята на министъра на правосъдието в дебата за възнагражденията на съдии, прокурори, следователи и администрацията на съдебната власт.

Освен че провали вече веднъж “съдебната реформа”, с опитите да манипулира обществото, а и с неизпълнението на конституционните и законови задължения относно бюджета на съдебната власт, правосъдният министър трябва да е наясно, че изобщо не прилича на преуспял венециански търговец по време на маскарад, а по-скоро на съвременно копие на Пинокио.

Казусът с абдикирането на Иванов от казуса с възнагражденията на магистратите нагледно показва, че освен неспособен да осъществи съдебна реформа, правосъдният министър дори не желае да изпълнява настоящите си законодателни правомощия.

Само накрая да не излезе пророк бившият главен прокурор проф. Никола Филчев, който през юни призова министъра да се самоосвободи, като предложи закриването на Министерството на правосъдието.

* Под името Калоян Стоев „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.