В нощта на изборите се роди следният виц: „Тази нощ умря БСП и се роди БКП.“

Колкото и местните избори да не съвпадат по значимост с парламентарните, колкото и политическите изводи от тях да са относителни, те все пак са съществен ориентир накъде ще тръгнат политическите партии, какви промени ще настъпят в политическата система, какъв характер ще добие властта. Още повече, защото те идват след един пробен период на управление на четиристранната коалиция, която става петстранна с отпадъците от партията на Бареков, прераства в шестстранна с подкрепата на ДПС и може би седемстранна с мекушавото поведение на БСП. И над всичко и всички стои монументалната фигура на Бойко Борисов, около когото витае загадката за бъдещите му намерения.

И тъй, резултатите от изборите утвърдиха пълната хегемония на ГЕРБ на всички равнища на властта. Ако прибавим и непредвидения успех на РБ, управленската формула е препотвърдена. Това може да е вярно, ако отношенията между реформаторите и ГЕРБ са искрени и имат обща идеологическа спойка. Но това не е така. Реформаторите приеха ГЕРБ като временен компромис, който ще им помогне да влязат във власта и да разширят своето влияние. Този съюз би могъл да е джентълменски, но при първото правителство на Борисов финалът на „брака по сметка“ беше трагичен по балкански. Сред като използва традиционната десница за параван, Борисов разгони нейните министри и продължи да управлява сам. Въпросът е дали изборните резултати отлагат развръзката за по-късно или обратно - дават самочувствие на всяка от двете страни да тръгне по своя път. Моето мнение е, че разпад в РБ ще има независимо от изборните резултати. Видно е, че Радан Кънев и ДСБ следват последователно своя път. Техните ценности са различни от тези на Борисов. Също така е очевидно, че Кунева и Лукарски са доволни да бъдат под крилото на Борисов и нямат други мечти.

Като цяло управлението на Борисов води до постепенното обезличаване на партиите и превръщането им във формален придатък на едноличната му власт. Неслучайно в нощта на изборите се роди следния виц: „Тази нощ умря БСП и се роди БКП.“ Имаше се предвид не само резултатът на ГЕРБ, който напомня времето на Тодор Живков, а начинът на упражняване на властта. Някои анализатори смятат, че ГЕРБ се премества в десноцентристкото поле. Борисов изповядва специфичен „перонизъм“ в български условия. Неслучайно той вече се занимава с всичко в държавата. Това е образът на новия „тато“. Идеалът за Борисов е властта. Дясното е най-прекият път към властта при сегашните условия.

Хегемонията на една партия в политическата власт на всички равнища не е здравословна за демокрацията. Липсата на опозиция, която да коригира управляващите, води до извращения и злоупотреба с властта. В ГЕРБ не трябва да забравят, че когато стигнеш върха, не ти остава нищо друго, освен да започнеш да падаш. Пред Борисов сега се открива новият въпрос - дали не е идеалният момент да направи извънредни избори и да си гарантира още четири години безметежно управление на ГЕРБ. Най-подходящо би било да се слеят президентските с извънредни парламентарни избори. Ще видим какво ще му подскаже неговият прочут инстинкт.

Тъжно е да се говори за представянето на БСП. Някъде към 19 ч на първия тур социолозите даваха на БСП 17%. Тогава казах в студиото на Би Ти Ви, че БСП поне е спряла своето падане надолу. Когато по-късно падна на 13% и след като се видя как губи позиции в големите градове, картината стана ясна. БСП претърпя катастрофа на тези избори. Верните привърженици на партията ще си спомнят с носталгия времето на Станишев. Новото ръководство не можа да изправи партията и да я направи боеспособна. Независимо от всички нарушения в провеждането на изборите провалът на 100-годишната партия е неоспорим. Ако партийното ръководство смята, че изборите са били нечестни, да беше поискало касиране на изборите, да вдигне протест до европейските институции. Вместо да се ограничава до искане за свикване на Консултативния съвет, който е просто една говорилня. Касиране иска столичната организация, но там провалът е толкова катастрофален, че само буди съжаление. Михаил Мирчев се оказа напълно неуместен избор, а и очевидно никой не бе го научил как да се държи по време на кампанията. Не е много почтено обаче от негова страна да прехвърля вината на партията, която го издигна. Не е мъжко.

Не виждам никакви признаци в БСП дори да се мисли за причините за провала. Някои от „червените барони“ дори работеха за този резултат в очакване на конгреса да седнат те на шефските столове. В БСП повече се мисли как да си разделят малкото територия, която им е останала, отколкото да я разширяват.

БСП загуби, защото е с неясна идеология. Русофилството не е идеология. Национализмът не й подхожда. БСП не беше никаква опозиция и затова не представлява алтернатива на ГЕРБ. Нещо повече - лидерът на БСП очевидно избягваше да критикува Борисов за каквото и да било. Спомняме си как Сергей Станишев водеше всекидневни битки, които дори дразнеха с прекалено личния си характер. Какви са причините, не знам. Но да няма никаква критика към лидера на основния ти опонент е нещо необяснимо в политическата трактика.

Не мога да не се съглася с анализаторите, които смятат, че БСП върви по пътя на СДС. Изходът е само един - лидерите на основните леви партии - БСП, АБВ, „Движение 21“, „Българска пролет“, да инициират обединение в единен политически скубект, като нито една от тях не трябва да претендира да доминира над другите. От лидерите ще се иска и една саможертва - да се оттеглят малко назад в името на бъдещето на българската левица. Защото вече се задава политическа сила, която ще ги замести на политическата сцена. И нека в БСП не се залъгват с умилителната загриженост на Бойко Борисов относно нерадостната съдба на българската левица.

Този, който е готов да заеме мястото на БСП на политическата сцена, няма да е никой друг освен ДПС. ДПС все повече настъпва и териториално, и идейно, като се представя за защитник на интересите на всички бедни и онеправдани хора. Малко трудно е това да стане, докато лидерите на ДПС продължават да се държат надменно, ехидно и предизвикателно към българската общност.

Така или иначе, ДПС доказа, че излиза от политическата изолация. Лютви Местан открито говори, че резултатите от изборите чертаят нова политическа реалност. Намеците са повече от ясни, ДПС се готви да заеме мястото на РБ и на ПФ в управляващата коалиция. Но на този етап ДПС вижда участието му във властта да става неформално и да се официализира след едни нови парламентарни избори. Въобще ДПС остава вярно на своя основен принцип - когато е в опозиция, да е неофициално във властта и когато е в управлението, да е неофициално с опозицията.

Може да се обобщи, че местните избори загатват контурите на нова политическа реалност, които ще се очертаят релефно с приближаването на президентските избори.