Пак бият Волен Сидеров. Пак аха да го убият според него. Не му е за пръв път да вопие за смъртоубийствени посегателства върху светлата му персона - помним два случая, при които замалко щяха да го прегазват с автомобили. Сега се гласи и операцията “изнасяне на тялото” от Народното събрание. Не до гробищата в “Орландовци”, слава Богу, само до Съдебната палата.

Трайно ли ще го „изнесат” от политическия живот, или за пореден път само отклоняват от важни актуални събития чрез скандали около изцепките му общественото внимание, ще видим. По-скоро второто, като виждаме напомпването на шумотевицата оскъдно на улицата и стръвно в почти всички медии.

Да го натирят е лесно, основания колкото щеш. Но откъде да намерят подходящия по психологически параметри кандидат за „лошото момче със злите очи” на туземната политика. Кът са тези природни таланти! Че после и да го домоделират и вкарат убедително в полезна за политолигархията употреба. Не става вече само чрез политтехнологични магии, Жорж Ганчев се пенсионира, Волен е нужен тук на воля и на екран, не на Ривиерата с Гаджева, но извън играта!

На кого от обектите си за атака всъщност е навредил Сидеров? На никого, те само са спечелили от демонстративно нападателното му поведение! В публичен план, а той е най-важният за политиците и партиите, обектите на агресия на „лошия” ги прави „добрите” или поне приемливото по-малко зло.

Главният резултат от неговата политическа активност е сериозното компрометиране на българския защитен национализъм и представянето му в чужди на народа ни западни, показно фашизоидни варианти. Последно преди десет години писах, че националистически и просто родолюбивите кръгове у нас тежко сгрешиха с тогавашната коалиция „Атака”, защото не се вгледаха внимателно в нейния прокаран от задкулисието водач.

Неслучайно веднага след влизането в парламента той ги измами и си създаде едноличната клиентелка АТАКА. Прицелена главно в естествения за всеки народ маргинален и появилия се при „демокрацията” лумпенизиран електорат. И пренесе в парламента просташкия и неприемлив за читавата българска маса уличен стил на изказ и облик. Така обаче другите депутати от т. нар. системни партии изглеждаха по-приемливи! Бива го за периферни роли, отвътре му иде, при това е лесен за управление, комплекси има всеки, неговите просто са доста релефни.

Волен Сидеров е фотограф по образование и някогашна скромна дейност. Особен фотограф. Потънал в мечти, намерения и дори планове как да смени мястото си зад обектива и да застане пред него. Успява донякъде в пределно мътните времена след края на 1989 г., когато с решаващата помощ на тогавашния свекър на Капка, активният борец против фашизма и капитализма Радой Ралин, е произведен в дописник на „Демокрация”. Волен се удави в една капка, казал по-късно бай Радой.

По-скоро се е гмурнал, за да изплува в депутатските листи на СДС и после като вр. и. д. главен редактор на „Демокрация”. По това време беше влязъл в ролята на правоверен седесар, краен правозащитник на турци и цигани, върл противник на комунизма и ДС.

Всякакъв беше Сидеров през тези 26 години, включително мултикултурник и краен ксенофоб, кристален седесар и обграден от бивши комунисти политик, яростен евроатлантик и пръв русофил, възторжен царист и непримирим критик на Сакскобургготски. Бидейки всякакъв, всъщност е политически никаквец, а идейно е просто топъл въздух под слабо налягане.

Субект, при който фактите и обективните обстоятелства силно отстъпват пред впечатленията. Типично е за него на конкретни въпроси да отговаря с впечатленията си за конспиративната същност на случката, докато фактите са изтласкани и често са забравени. Познанието при него е глобално, импресионистично, разсеяно, особено що се касае до подробности.

Сериозното за другите люде за него е несъществено, защото не е вкоренен във фактическото съществуване. Липсва му собствена плътност и целенасоченост, чувствата му са повърхностни, извън момента, но увличащите живи впечатления. Ето защо му е лесно да влиза в принципно противоположни роли, без да страда от критики и подигравки след поредното си превъплъщение. Дори и да се появи понякога доза срам, тя поразително бързо се изтласква в несъзнателното.

Иначе не може да се проумее как може да се представяш за православен богослов, след като са публикувани думите ти: „Божиите заповеди не ме интересуват. Кой е Бог? Аз съм си бог...” Или въобще да се появяваш пред хората след откровението: „Срамувам се от майка си и баща си - дребни чиновници в редиците на Партията... Растях саможив и неуверен, неориентиран, неокосмен космополит... оформен онанист... аутсидер(ов).”

Не е душевно болен в тесния смисъл на понятието, но това го може. „Стига аз съм вземал интервюта, искам вече на мен да ми вземат”, казваше. На всяка цена да е пред обективите! Затова в един или друг момент се е оказвал нужен, а и сега е трудничко да го заменят. Освен ако отвън не им разпоредят, тъй като там се води люта борба срещу национализма дори в карикатурния му вид.

За него

Изкарва се репресиран

Ако нямате задръжки, аз не съм виновна. Не съм достатъчно възвишена да се напия в самолета на „Луфтханза”, да правя скандал и от тази работа да се изкарвам политически репресирана. Ако вие имате два грама човешко отношение към различни от вас индивиди, просто няма да изговорите това, което изговаряте...

Татяна Дончева

Съблазнен е от арийски образци

Сидеров сънува Вера Кочовска и прави героични усилия да вярва в това, което жестикулира. Изглежда съблазнен от арийски образци, импонират му черният цвят и директното действие. 

Д-р Николай Михайлов, бивш депутат

Кой изпусна това момче?

След като поне 10 години се кефихме на Волен Сидеров, сега се вайкаме: кой го изпусна това момче да разиграва държавата?

В историята е пълно с такива примери. И много често се е стигало не само до разиграване на държавата, но и до запалването й.

Евгений Тодоров, журналист

Волен не е болен

Волен не е болен. Има една колективна защита от страна на нормалните хора на улицата - присмеха.

Д-р Христо Хинков, психиатър

Обременен от тираничен образ

Открояващите се изблици на протестно, отхвърлящо всякакви авторитети и норми поведение на Сидеров ни насочват към допускане за тираничен образ на бащината фигура на несъзнателно ниво.

Росен Йорданов, психолог