На 21 април 2018 да почерпят

Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Намерихме ли си майстора

ГЕРБ в момента е нещо като партия на цяло едно поколение, партия като фон, но и тя не е застрахована от износване

ДПС явно не си даде зор на тези избори, а ако Патриотичният фронт се беше явил заедно на повечето места, той щеше да е една от основните новини на тези избори

Новините от изборите са няколко. Активността не беше толкова ниска – около 3,4 млн гласуваха на първия тур. Даже май имаме най-високата като дял активност за първи тур на местни избори от 1999-а насам – след като списъците бяха частично прочистени, гласувалите се явяват близо 54% от имащите право на глас. Но имаме и най-ниска активност в действителни гласове на първи тур – 2,9 млн. Близо 500 хиляди гласа останаха недействителни. Накратко: много като количество, по-малко като качество.

Лошо ще бъде, ако сега нарочим преференците за виновни за бракуваните бюлетини. Може би мнозина не се справиха с преференциалното гласуване, но именно то вдигна активността и съживи изборния процес. На хората трябва да бъде оставено време да се научат, вместо да бързаме с промените.

А още по-лошо би било отново да отворим разговора за радикални промени в изборната философия, за всякакви мажоритарни наивности и т.н. Нужно е само рутинно подобряване на съществуващите процедури – никакви гигантски стъпки! Ние българите трябва да свикнем да спазваме правилата и да боравим с процедурите, а не постоянно да ги променяме.

Но най-лошото, което може да ни се случи сега, е социалнопсихологическото самовнушение, че не можем да правим избори. Това просто не е вярно. Една грешка (макар и поредна) сега може да послужи да започнем да си втълпяваме самообвинения и да търсим кусури и там, където ги няма.

Да, имаше хаос. Но отново трябва да се натърти, че проблемът е процедурен, технически. Законодателната философия на правене на избори у нас не е никак лоша, нужни са просто плавни стъпки напред. Трябва да бързаме бавно с постепенни оптимизации.

Такава оптимизация може да е машинното гласуване, вероятно би могло да бъде и дистанционното гласуване по електронен път. Това е технически въпрос, който не заслужаваше цял референдум. Но веднъж случил се, референдумът заслужаваше по-мащабна кампания. На фона на мижавата кампания активността му съвсем не е лоша и има ясна воля на гласувалите. И един от скритите печеливши на тези избори е президентът Плевнелиев – добър или лош, това е първият референдум, иницииран от български прездидент. Тези неща могат да изглеждат маловажни сега, но остават в енциклопедиите.

Еднакво хубаво е и че референдумът не успя да мине летвата, и че не се провали. Ако беше минал, сега обществото ни щеше да бъде тласнато в абсолютно безсмислени дебати. Ако пък активността беше съвсем ниска, щяхме окончателно да се разочароваме от този механизъм – след втори провален национален референдум.

По отношение на представянето на ГЕРБ не останаха вече синоними, с които да се анализират победите им. Едно е сигурно: май си намерихме майстора. ГЕРБ в момента е нещо като партия на цяло едно поколение. Партия по дефиниция, без замисляне, като фон.

Истина е, че ГЕРБ побеждава, но е истина също, че кметският им вот дава повечко самочувствие от заслуженото. Вотът им за общински съвети показва, че и тази партия не е застрахована срещу износване. Като всяка друга.

Като партийни гласове БСП показа, че не продължава (много) надолу. Но спорно е дали има и къде надолу да се продължи. Защото БСП с трето място в София и без кмет на областен град е вече друга БСП. А ако се съди по резултатите на АБВ, БСП няма и кой знае колко голям потенциален партньор за съживяване в ляво. АБВ има своите личности и се вкоренява, но без да блести.

ДПС пък явно не си даде зор на тези избори. Така движението се размина с две от възможностите, които стояха допреди дни: да стане втора сила и да спечели своеобразното съревнование с реформаторите за това кой е по-важен за Борисов.

Съревнование си направиха също и вътре в средите на реформатори, и на патриоти. Те се състезаваха и помежду си – едните скрито, другите съвсем явно. По-яркото представяне остана като че ли за хората на Кунева, а не толкова за хората на Кънев. При патриотите най-видимо се представиха кандидатите на ВМРО – със знакови втори и трети места из областните градове. Едно е сигурно: ако Патриотичният фронт се беше явил заедно на повечето места, той щеше да е една от основните новини на тези избори. Защото никак не е вярно, че бежанските и други националистически теми не са сработили. Сработиха и още как (погледнете резултатите на Ангел Джамбазки в София), но просто потенциалните бенефициенти бяха раздробени.

Впрочем, цялата кампания беше съставена от етнонационални теми: „Кой уши байрака?“, самоковското гето, застреляният афганистанец, дори и Сидеров някак си все още по навик се числи към националистическите теми.

Несъстоятелна се оказа и друга модна мълва: нямало кампания. Кампания си имаше и това се вижда по числото на гласувалите. Само че кампанията тече все по-технологично и прозцаично на терен, а не в телевизорите. А и как да очакваме вдъхновена кампания при липса на ясна опозиция и при внушението за безалтернативност и безвремие, в което живеем.

Само приличието ме възпира да започна да броя колко отдавна анализаторите предупредиха за това. И за това, че кампания всъщност си има; и за това, че изборите се превръщат във вътрешни за коалицията; и че след тях няма логично основание да се очакват съществени пренареждания, че реформатори и патриоти ще дадат сериозни битки на ГЕРБ; и че местната власт вече традиционно се възприема като отговорник само за външния вед на градовете, и т.н., и т.н.

И съвсем между другото, започнахме да се питаме какво стана с едно друго традиционно очакване: очакването за предсрочни парламентарни избори. Не че то изчезна, но след неделя малко се посмали.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.