Честолюбивият Миков търси нова енергия за БСП

Социалдемократизирането на партията я направи боксов чувал за политически клиентели, а социаллиберализирането я обезличи като лява и национална

Като проследим досегашните действия на водача Миков, ще видим, че говори и прави онова, което партийците желаят и очакват от председателя.

БСП влезе в предизборната кампания с нов председател - Михаил Миков. Дежурни чревовещатели заливаха медиите с пророчествата за пореден и последен провал, малцина стискаха палци да я споходи „с нова булка нов късмет“?

Дори при този неубедителен резултат на БСП за председателя й няма да настъпят отрицателни последствия. Бързо оредяващите му противници в партийното ръководство поне два избирателни цикъла едва ли ще посмеят да гъкнат след 17-годишните провали на партията, оглавявана от двамата му предшественици.

Да се пресмята националната политическа тежест на партиите въз основа на данните от местни избори не е коректно. Гъмжи от скрити и явни коалиции, пък и значителна част от партийните кандидати само на думи са партийни, по-скоро са на местни елити.

Вижда се, че соцпартията е запазила електората си от последните парламентарни избори въпреки масираните разностранни атаки срещу нея на централно и местно ниво. Каквото мръсно можеше да причинят първановистите, постигнаха го. Доста се постараха да навредят и социолого-политолозите на повикване, анализите им задължително съдържаха израза „БСП се провали!“.

Проблемите и пречките пред БСП в малка степен са от вътрешнополитически характер. Тя би печелила различни избори, ако не я мачкаха свирепо от Вашингтон и Брюксел. Там са съдиите на мачовете между туземните партии, те редовно свирят срещу бившата компартия, а противниците й винаги са с три предварително гарантирани дузпи. Особено в днешните времена, когато около Русия се формира нарастващо напрежение.

На тези избори т.нар. десни очевидно имаха задачата да спечелят на всяка цена и с всички средства и го направиха. Мнозинството избиратели добре разбра западното послание през 2014-а, както и рисунките със сърчица от председателя на ЕК Юнкер до премиера тук предизборно. У нас са, намекна прозрачно тамошният началник, хлябът и ножът, т.е. фондовете, мислете му как гласувате!

Михаил Миков наистина е нова „булка“ на „Позитано“ 20. Не е предавал партията през 1997 г., не е докаран като нов българин от чужбина, за да й вреди непрестанно цели 13 години. Силно се доближава до любимия сред партийната маса образ на „човек от народа“, липсват му само каскет и побеляла блуза. На произход и публично поведение го докарва. Енергичен прагматик, черпи информация и идеи от конкретни резултати, ориентиран към мнението на другите като опора за логичните му изводи. На тази основа ще се окаже силен организатор, отстояващ докрай приетите решения, дори и да са се оказали неверни.

Дразни се от размотаване, от половинчато свършени работи, от продължителни дълбокоумни разсъждения. Няма проблеми да се изявява пред различни аудитории, да общува с всякакви люде, но забележимо предпочита да взаимодейства с обикновени хора в естествената за тях и него среда. Липсата на чуждост и лъскавост ще му се броят за важни недостатъци другаде, обаче за партиен водач са големи плюсове.

Миков е ярък представител на пикнико-атлетичния типаж. Стъпил здраво на земята, с добре развити телесни кухини, къс масивен врат и меко широко лице, много подвижен и енергичен, очевиден мераклия да угоди на разните си черва. Добър посредник, забавен събеседник, закачлив с отлично чувство за хумор, впечатлило вече медиите. “Като чуя за министерските страдания, ми се доревава - и аз съм ги изпитвал.” „Ще ви помоля малко да намалите Volume-то.“

Вече се проявява като решителен, настъпателен, пробивен и дори загатва нагласата да бъде и безогледен в критичен момент. Сред народа в Северна България битува изразът „Напира като кулски нерез“.

Като проследим досегашните действия на водача Миков, ще видим, че говори и прави онова, което партийците желаят и очакват от председателя. Ето: „Девети септември е прелом в историята на България през 20-и в., важна дата с национално значение... нареди страната ни сред победителите във Втората световна война и я спаси от нова национална катастрофа.“ И още: „БСП е последователна партия, тя е била на власт, в опозиция, нелегалност, сменяли са се лицата на партията, но тя е стояла зад интересите на по-голямата част от хората.”

Смели и доста рисковани изявления. Припомнят за славно за партийците минало, а несъмнено ще подтикнат душманите на БСП към агресии. Но и симпатизантите ще мотивират към политическа активност. С партийна делегация Миков посети Москва, заяви твърдата позиция на БСП за отмяна на санкциите срещу Русия. За повечето българи и особено за тези с леви убеждения това е правилното поведение за наш политик.

А как иначе да действа председателят Миков, ако не желае да стане последният, който ще затвори вратата на „Позитано“? Социалдемократизирането на партията я направи боксов чувал за разните клиентели в политическия живот, а социаллиберализирането напълно я обезличи като лява и национална. Само с натикана в политическата кал и ръководена от предатели лява партия нейните противници могат да жънат победи при над 80% избиратели с леви интереси.

Само на гърба на обезкървената откъм идеология и кадри БСП могат да се качват всевъзможни съюзници разбойници и разни непартийни паразити, за да проникват във властта и после да вредят на донора си. Този период изглежда приключва при Миков. Можем да съдим по изнизването на едни „земеделци“ и „социалдемократи“ от левицата, плъховете имат изключителен нюх.

Изсулиха се и редица партийци, някои от Сергейчовия кръг, но главно първановисти. „Кадиев приключи... огорчението на редовия социалист от такъв тип поведение е много голямо”, рече председателят, редовите партийци и симпатизантите точно този курс очакват от ръководството. В БКП предателството никога не се прощава!

На Бузлуджа и после още веднъж Михаил Миков публично подчерта, че БСП е национална партия. Като стана председател, Първанов първо премахна тази нейна характеристика. Без този силен акцент партията щеше да продължава да се възприема като привързана към социално-либералната шашма.

Доскоро в Европа леви политики въобще не се разрешаваха от световния хегемон, налагаше се силово либертарианският модел в износния му вариант. Либертарианството с неговите капиталистически практики от XVIII и XIX в. приключва, в Европа вече е в напреднала фаза на отмиране. В Япония и Китай бяха запазени съществени опори на социалната държава; в Латинска Америка се формират моделите на т.нар. ресурсен социализъм; в Южна Европа със сила се появиха крайно леви и радикално националистически партии, по-северно в ЕС тези тенденции застрашително тътнат. Дори в САЩ вече се реабилитира намесата на държавата в икономиката! Мюсюлманското нашествие ще ускори левите и националистическите тенденции в ЕС и у нас.

Михаил Миков получава големи възможности да постави партията с цялата й противоречива история пред двете обективно надигащи се вълни - оригинално лявата и защитно националистическата. Идеята за социалната държава напира, стъпи ли си БСП на краката, не остават сериозни шансове за социалдемократически интриги и празни атакистки крясъци. Приключва и дясното реформиране на досегашните десни политики. Това връща електората към партията, дава й възможности за нова политическа енергия.

Честолюбието е водеща черта в характера на Миков, но съществуват рискове да го избие на славолюбие, суетност и лекомислие. Заради добрите му шансове е обект за компрометиране. Особено преди редовния конгрес на партията през идната пролет, когато ще може да подреди актива според своите виждания, да стане пълноценен водач с отговорностите, но и с всички права.

Коментари

Задължително поле