Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 29 февруари 2020

Дневният хороскоп на Алена за събота, 29.02.2020

На 29 февруари 2020 да почерпят

Проф. Тодор Кантарджиев: Ситуацията с коронавируса не е толкова страшна, но никой не слуша

Премиерът е разговарял с Кириакос Мицотакис за ситуацията с мигрантите

Българи дариха 178 000 евро за бебето Анди Чернодробната трансплантация ще е в Германия, някой от родителите ще е донор

Младен Маринов: Предприемаме всички мерки за засилена охрана на границата

Борисов към Шарл Мишел: Безопасността на външните граници има пряко отношение към общата сигурност на ЕС

Борисов и фон дер Лайен обсъдиха проблема с мигрантите в Турция

Първите тестове за коронавирус в отбора на „Лудогорец“ са отрицателни

Турция пусна бежанците (обзор) Премиерът Борисов прати армия и жандармерия по границата

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ангела Меркел разкритикува нападението срещу турски войници в Сирия

Турция е поискала от Русия незабавно да спре огъня в Идлиб

ВМА: Всички проби, изследвани за коронавирус днес, са отрицателни

Искрите между ГЕРБ и РБ са изгодни и за двете партии

ДСБ търси трайно обвързване с Бойко Борисов

Мечтата на Радан Кънев е кентавър с тяло на ГЕРБ и глава на ДСБ

Местните избори приключиха с остра размяна на любезности между двамата основни партньори в управлението – ГЕРБ и РБ. Много неискреност от страна на реформаторите, оплака се Цветан Цветанов. Да се смирят, препоръча Бойко Борисов. И двамата смятат, че трябва да получат извинение. Ответникът не стоеше длъжен. Плевен падна, възторгна се Петър Москов. Завърнахме се гръмотевично, обобщи партийният му лидер, видимо ентусиазиран да го наричат не само Радан, но и Радецки. ГЕРБ масово купуват гласове, посочи Зеленогорски. Единствено Кунева зае умерената ниша и призова партиите да не се мислят за империи, плячкосващи градове.

Сюжетът, в който на българските общини се гледа като на „паднали“ или „подарени“, издава известна изнервеност, впрочем обяснима с кампанията, в която ГЕРБ и РБ най-често противостояха едни на други, а на много места, например в столицата, се бореха за сърцето и бюлетината на едни и същи избиратели. Цветанов недоволства особено силно, защото като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ водеше антиреформаторския фронт. Но и Борисов не е щастлив. Той като цяло не умее да губи. За Плевен не можа да се пречупи и да признае, че е победен. Загубата била подарък за партньора. Интересно какво ли им е било на организаторите на кампанията на ГЕРБ в Плевен, научили, че са положили всички необходими усилия на терен заради каузата да загубят. А и никой не се сети да пита Борисов защо при такава щедрост не взе да подари и София. Колкото до реформаторите, тяхната гръмотевична еуфория е лесна за тълкуване. След като дълго им предричаха провал на местния вот, те пробиха в областните центрове и вече изглеждат прескочили трапа.

Следващото, което трябва да се каже, е, че прехвърчалите искри между ГЕРБ и РБ са изгодни и за двете партии. РБ не бива да създава впечатление за придатък на ГЕРБ, за пето колело на победоносната изборна и политическа машина на мандатоносителя. Напротив, нека симпатизантите им видят, че те са различни, отстояват идентичността си, не прекланят глава пред по-големия и не се страхуват да изразят мнението си за него. Тази показна дистанцираност те я играят от година насам. ДСБ са очаквано по-напористите, другите от Блока по-предпазливите. Но какъв по-медийно убедителен начин да прикриеш съобразяването си с решенията на ГЕРБ, каквито и да са те, и всеобщото неверие в способността да докоснеш власт извън прегръдката на ГЕРБ. Победителите, от своя страна, играят с РБ на демокрация и демонстрират, че реформаторите са ключова пластинка от дясната коалиция така, както предполагат повелите на Европейската народна партия и другите външни партньори на управлението. Да не забравим и идеята, че ГЕРБ могат да бъдат арбитър между РБ и ДПС, център между полюсите, която в ръководството на партията явно има привърженици.

РБ наистина се държи почти опозиционно. Ясно обясняват с кои партии ГЕРБ не трябва да си говори и с кои трябва, къде има грешки и къде правилни посоки на действие, не спестяват и темата за купения и контролирания вот. Когато в страната няма друга опозиция и БСП не иска да излезе от ролята на опозиция на самата себе си, вътрешната правителствена опозиция поема тази функция. И това е, защото сякаш са единствените с подскочило политическо самочувствие след местния вот. Другите са по-скоро изплашени или притеснени, или притиснати. РБ далеч не са толкова вкоренени в политическия пейзаж, че да бъдат незаобиколими. Но доста успешно излъчват внушението, че зад тях стоят външни фактори, които не биха допуснали заобикалянето им. И Борисов се съобразява, без непременно да е очарован от компанията.

Но какво всъщност ни казват от РБ? Че е добре за страната да има обща дясна кандидатура за президент. Радан Кънев подхвърли името си не с надеждата, че някой ще се хване, а за да стартира преговорите. Борисов му отговори, че нещата могат да се решат с вътрешни избори. Това при всички случаи би значило кандидат на ГЕРБ, а и Борисов не пропусна да го намекне с многозначителното: „и жени имам, и мъже имам, и настоящ президент“. Но Кънев едва ли би възразил на това, защото целта му не е президентският пост, а трайното обвързване между ГЕРБ и себе си, скрепено с именно същата президентска номинация. Не на последно място това би извадило или „измело“ (да цитираме сега Кънев) ДПС от тази централна за българската политика през следващата година линия на развитие. Влизайки в периодични словесни престрелки, „скарвания“ и „сдобрявания“ с ГЕРБ, Кънев цели обратното на онова, което подсказва публичното му поведение – цели да се сближи още по-плътно с ГЕРБ, така че те да не могат да избягат при ДПС. Неговата схема има горе-долу следния вид: единен РБ (където водещата роля по право се полага на естествения говорител на реформите ДСБ) и единна десница (където ГЕРБ е политически направляван от РБ). Или с други думи, както гласи едно сполучливо сравнение, нещо като кентавър с тяло на ГЕРБ и глава от РБ. Избирателите ваши, идеите наши. Естествено, всичко това не би попречило в нужния момент, ако на ГЕРБ започнат да се клатят краката, ДСБ да поеме съвсем различен курс, бидейки все така „автентична десница“. Но дотогава тези прагматици са наясно, че шансът им се казва ГЕРБ.

До каква степен обаче волята на ДСБ е воля на РБ, остава загадка. Че Кънев има доста различни разбирания от Кунева и Лукарски, е известно още от процеса по сформиране на Блока. Че те се проявяват постоянно, вкл. и в медиите, също е факт. И прехвърчалите искри между ГЕРБ и РБ, за които говорим сега, са в много голяма степен искри между ГЕРБ и ДСБ. Кунева е по-резервирана и склонна да застане зад правителственото единство. Вярно е, че активът на ДСБ е по-организиран и „по-активистки“ настроен в сравнение с членовете на другите партии от Блока. Но е вярно и че на тези избори не ДСБ, а ДБГ се представи силно, че хората на Кунева постигнаха доста по-убедителни резултати от хората на Кънев, и че Плевен и Добрич излъчиха кандидати именно на Кунева. Ето защо задачата пред лидера на ДСБ се усложнява. Той все повече трябва да произвежда политическо влияние от празни епруветки, да изглежда незаменимо нужен и на ГЕРБ, и на Блока, когато на практика те са нужни на него. Засега общо взето се справя.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.