Красимир Кънев е председател на Българската асоциация „Диабет“, завършил е икономика и маркетинг в Университета за национално и световно стопанство София. Живее със захарен диабет тип 1 от 24 години.

- Г-н Кънев от октомври тази година сте председател на Българската асоциация „Диабет“ (БАД). Какво ви накара да поемете този пост?

- Захарният диабет има изключително бързо, дори пандемично разпространение както в световен мащаб, така и у нас. Към края на 2014 г. 9% от възрастното население на Земята (тези над 18 г. възраст) са диагностицирани с диабет. У нас това са към 600 000 души, от които приблизително 200 000 не са диагностицирани или са с преддиабет. Няма човек, който да няма роднина или приятел с диабет. Убеден съм, че когато всички ние положим максимални усилия, можем да променим мрачната статистика. Аз самият съм с диабет и съм запознат както със здравословните, така и със социалните измерения на заболяването. Наясно съм с потенциала, който имаме всички ние и той е далеч по-голям от притесненията, проблемите и предизвикателствата на живота с диабет. Смятам, че е време обществото да спре да възприема хората, живеещи с диабет, като болни. Диабетът е начин на живот. Българската асоциация „Диабет“ е именно организацията, която трябва да допринесе за промяната в мисленето, към възприемането на диабета както сред своите членове, така и сред обществото.

- Представете ни Българската асоциация „Диабет“.

- Българската асоциация „Диабет“ е основана през 1991 г. от български ендокринолози, и пациенти, под ръководството на проф. Н. Колебинов. От тогава асоциацията работи за подобряване на живота, лечението и профилактиката на хората, живеещи с диабет от цялата страна. БАД е член на Международната диабетна федерация, редовен член на Националният съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет и е единствената национално представена асоциация на хората с диабет в България.

Основна цел на асоциацията е да бъдат осигурени възможности за ефективно лечение на диабета и на диабетните усложнения, както и условия за профилактика. Наред с това БАД се стреми да защитава социалните правата на хората с тази диагноза, като работи за решаването на поставените от тях проблеми чрез сътрудничество с компетентните държавни, общински и здравни институции, организации.

Асоциацията показва сериозна устойчивост в своето развитие вече 25 години. Диабетните дружества - членове на БАД, са повече от 140 в цялата страна, с осем регионални информационно консултативни центъра. Към асоциацията има изградена и активно работеща младежка секция, както и футболен отбор с играчи от 18 до 32 години, който участва в Европейския турнир по футбол за хора с диабет под егидата на Международната диабетна федерация.

- Какви са основните предизвикателства пред хората, живеещи с диабет в България?

- Животът с диабет не е много по-различен от живота на всеки здрав човек. Изключително важно е да познаваш захарния диабет, да знаеш какво означават стойностите на кръвната захар, да познаваш термините, с които борави медицинската общност - гликиран хемоглобин, хлебни единици, контрол на липидите, титриране на инсулин. Връзката между хората, живеещи с диабет, и лекуващият им лекар трябва да бъде насърчавана чрез редовни консултации. Когато си наясно със състоянието си и с възможните усложнения, можеш да контролираш добре диабета, а не той да контролира живота ти. При правилна диета, двигателен режим и прием на лекарства, усложненията от захарния диабет могат значително да не се появят или да се отложат във времето. Самоконтролът при това състояние е единственият разумен избор, затова е изключително важно повишаването на здравната култура на всички ни. Тук визирам цялото общество. Диабетът е заболяване на съвременното общество. Когато сме наясно с това какво означава „здравословен живот” и кои навици трябва да изключим от ежедневието си, шансовете да останем здрави и незасегнати от захарния диабет значително се увеличават.

„Действай днес, промени утре” е девизът на международната кампания за отбелязване на Световния ден за борба с диабета - 14 ноември, под егидата на Международната диабетна федерация. Този девиз недвусмислено показва, че действията ни във всеки един момент намират изражение в бъдеще.

Много се говори за проблемите в системата на здравеопазването, които са факт. За добър контрол са необходими по-голям брой тест ленти на ден, витамини за диабетици и др. Разбира се, ние не можем да очакваме държавата да предоставя всичко това веднага. Това, което можем да изискваме, както и във всяка европейска страна, е осигуряването на равен достъп до съвременно лечение, достъп до медикаменти, достъп до изследвания.

- Каква трябва да бъде ролята на Българската асоциация „Диабет“ в живота на хората, живеещи с диабет?

- Целта на Българска асоциация „Диабет“ винаги е била да работи в полза не само на членовете си, но и на всички, живеещи с диабет и на всеки докоснат по някакъв начин от диабета, било то чрез член от семейството, близък и или приятел. Стремим се всеки, който търси съдействие и достоверна информация, свързана със захарния диабет, да я получи, и то навреме. В сайта на БАД (https://www.badiabet.com/ ) може да бъде намерена много полезна информация, а във форума има възможност за получаване на съвети от по-опитни „колеги по съдба“.

На регионално ниво това, което правим, е чрез дружествата по места да предоставяме специфични обучения на своите членове, в зависимост от потребностите им: обучения за хранене при диабет и броене на хлебни единици, превенция на диабетно стъпало и т.н.

- Каква трябва да бъде ролята на институциите в подкрепата им към хората, живеещи с диабет?

- В навечерието на 25-ата годишнина на Българската асоциация „Диабет“ искам да използвам възможността на кажа „благодаря” на всички институции, на хората, работещи в тях, на партньорските ни организации за подкрепата им при намирането на решения за това хората, живеещи с диабет, да се чувстват пълноценна част от обществото. Партньорство за мен е ключова дума. Бих искал асоциацията ни да бъде възприемана от институциите не като „другата страна” на проблема, а партньор в намирането на оптималното му решение. Бих искал, пациентските организации, в частност БАД, не само да посочват проблемите на хората, живеещи с диабет, но и да търси възможности за тяхното разрешаване. Нашите искания трябва да са обосновани, а действията ни - адаптирани към добрите практики. Затова съвместно с институциите трябва да търсим реализация на съвместни проектни дейности в рамките на Национална диабетна програма, за да постигнем устойчивост на политиките за лечение и грижи за хората с диабет.