Харви Уайнстийн вече няма симптоми на Covid-19

Дават по една минимална работна заплата и осигуровки за свободния сектор в културата

Вицепремиерът Каракачанов предлага забрана за внос на чужди земеделски продукти в сезона до изчерпване на българските

Какво прави българинът, като му кажат “не излизай”?

Бой в домашния арест Веруюто „Бие ме, защото ме обича“ се възражда в здравната криза

Борис Джонсън остава в болница

61-годишна жена е с коронавирус в болницата в Горна Оряховица От общо петима заболели, трима вече са здрави

Тръмп, Путин и крал Салман обсъдиха стабилизиране на търговията с петрол

Д-р Симидчиев: Алергичният ринит може да бъде сгрешен с вирусна инфекция

Катастрофа ограничава движението на магистрала „Тракия“

13 нови случая на коронавирус у нас, общият брой на заразените е 624 (ВИДЕО) Чака се пробата на починал мъж в Александровска болница, каза ген. Мутафчийски

Днес е Разпети петък за католиците

Две бременни жени починаха от коронавирус в Мексико

Над 1 600 000 са потвърдените случаи на COVID-19 по света, жертвите на заболяването са близо 94 хиляди

Китайски учени: Коронавирусът може да се предава на неродени бебета от майките

Кои риби се радват на студеното време

ДОБРОМИР ДОБРЕВ

Есента е време разделно в живота на сладководните риби от нашите водоеми. С осезателното захлаждане на времето бавно започва да изстива и водата. Това е сигнал за оттегляне от активен живот на така наречените топлолюбиви видове (шаран, каракуда, платика, червеноперка). Те отстъпват на заден план, но на сцената излизат други, които не се плашат от студената вода, нещо повече, тя им действа стимулиращо. В язовирни води това са изявените хищници костур, бяла риба, щука, а в реките идва времето на скобара и морунаша. Може би тук трябва да споменем и бабушката – та нея сме ловили през цялото лято, продължава да отстоява позиции и през есента, а в зимните дни ще бъде отново на линия, но тогава при подледен риболов. По всичко изглежда, че за нея мъртъв сезон в живота няма, а това е добре дошло за нас, рибарите.

За досегашните приоритети като цел на риболова няма да говорим. Достатъчно време сме отделяли на тези риби през целия активен сезон. Нека видим какви са реалните възможности по язовири и реки в късната есен, когато топлите и безметежни дни на циганското лято вече са отминали, а навън времето с всеки изминал ден подсказва, че наближава зима.

По реките

Все още може да се разчита на някоя и друга позакъсняла с оттеглянето бяла мряна по северните ни реки. Сега вече дребна риба няма, удари ли, ще е трофей. Даже може и с една-единствена риба да се спаси излетът, ако става дума за някоя двукилограмова мряна, каквито се хващат през ноември по Искър, Огоста, Янтра.

Скобарът постепенно преодолява нестабилното поведение от ранната есен с кратки епизодични серии и дълги периоди на мълчание. Сега съотношението добива обратен знак – по-дълги серии хванати риби и по-кратки паузи в изявите. Разширява се и хранителното му меню. Тази вездесъща троха, която многократно е спасявала излета в топлото време, вече има заместител. Кой ли? Белият червей, разбира се, даже подаден на двойки и дори на тройки. Е, някъде ще го прилъжат и с варено жито или парче сланинка, другаде ще го мъчат с торен червей.

Готов да приглася на по-популярния си събрат е и морунашът. Разпространи се масово по големите ни реки – ловят го с успех в Янтра и Искър на север, в Марица и Тунджа на юг, има го и по някои големи язовири. При това по-силните му изяви са през студената част от годината. Даже в големи периоди от време налага хегемония и се превръща в основен улов. Кефалът също не бива да се отписва от евентуалния есенно-зимен речен улов. При това обади ли се сега, ще е само едър екземпляр.

По язовирите

Дните на късната есен са златното време за любителите на спининговия риболов и особено на добилите голяма популярност и у нас джигови примамки. Класически подход е с лодка да се навлезе в най-дълбоките участъци на големите язовири и да се прочесва дъното със силиконови лакомства, нанизани на така наречените джиг-глави – единични куки със запоено към тях оловно утежнение. Примамката се спуска до дъното и се води бавно, на обособени тласъци, последвани от кратки и по-продължителни паузи. Така силиконката досущ имитира ранена рибка, каквито вече са дефицитни в язовирни води и всяко движение на някаква живинка по дъното привлича вниманието на хищника. С джигови примамки се ловят бели риби, а ако във водоема ги няма – идва ред на костурите. Може двата вида да се конкурират и да се ловят успоредно. Все пак по това време хищниците се обособяват на пасажи и напипа ли се такъв, прави се серия от риби от един вид.

В язовирна вода може да се лови и бабушка. На подадените бели червеи (особено ако се храни с тях) има реален шанс да налети и костур, и кефал – но на по-голяма дистанция, за което приоритет има мачовият риболов.

Настъпва време разделно за рибите, едни си отиват, други идват. Май и при рибарите е така: някои не понасят зимния студ и вече сгъват въдиците, а други доволно потриват ръце, че е дошло тяхното време.

##########

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.