“Стъклената менажерия”, или как се топят надеждите

Обичат водата режисьорите Йордан Славейков и Димитър Касабов. Преди време поставиха вана насред сцената за дебютната си съвместна постановка “Паякът”, а спектакълът им се прочу от Русия до САЩ. Сега пак около водата се въртят идеите им, но този път тя не се плиска, а капе. Мебелите в къщата на героите от “Стъклената менажерия” на Тенеси Уилямс са от лед и бавно, но убедително се топят пред очите на публиката. Така както се топят надеждите на едно отчайващо неслучило на живот семейство.

Той е Том - синът на Аманда, който се задушава в родния си дом и в склада, където е принуден да работи, затова мечтае да се махне, да се скрие далеч от всичко; тя е Лора - неговата саката сестра, която също се задушава, но от собствената си плахост и усещане за обреченост, затова вегетира сред колекция от стъклени фигурки и грамофонни плочи. Над тях като орлица (истерично отдадена орлица!) бди майка им Аманда, опитвайки се да намери щастие за всички. Прави го болезнено и методично, откакто безделният им баща ги е зарязал. Искра надежда проблясва, когато младежът Джим им идва на гости, но... Драмата в този дом може би е твърде стара, за да бъде забравена.

Преди броени дни пиесата на Тенеси Уилямс, поставена от тандема Славейков/Касабов, събра първата си публика в Театрална работилница “Сфумато”. “Искахме този спектакъл да не забавлява никого. А да напомня ценности”, казаха режисьорите преди премиерата. И са успели - не е забавно. Никак. Двамата не са се изкушили да превърнат прочутия текст на Тенеси Уилямс в шоу, а са пипали като с ръкавици по замръзнало човешко щастие. Иска ти се да прегърнеш тази скована Лора (пак страдаща, но различна след “Антигона” Каталин Старейшинска). Или да разтърсиш прекаляващата в стремленията си Аманда (блестяща Албена Георгиева) и да й прошепнеш: “Опомни се.” Иска ти се някой да си “поговори по мъжки” с този напрегнат Том (не особено убедителен Димитър Николов, интересно е как се справя Калин Пачеръзки в същата роля), за да му подскаже пътя. Или да си побъбриш с “властелина на публичната реч и женските сърца” Джим (много добра роля на Петър Дочев)...

В крайна сметка разбираш, че всъщност задочно си се разприказвал със Славейков/Касабов. А разговорът с тях обикновено си струва.

Коментари

Задължително поле