Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 22 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за събота, 22.02.2020

На 22 февруари 2020 да почерпят

Министър Димитров ще се запознае на място със ситуацията със замърсяването на реките Юговска и Чепеларска

Захариева: Страната ни е във връзка с агенция, която ще превози тялото на убития в Германия българин

Кола блъсна две жени в Хасково Автомобилът се качил на тротоара и влачил една от пострадалите

Шестима души с коронавирус в италианско градче, затварят училища и офиси

Испанският скеч за Бойко Борисов (Обзор) Отнасям се с разбиране към всички тези сигнали на моя съсед по месторабота, каза министър-председателят

Съблякоха и обраха 14-годишно момче в столичен автобус

Установено е ново замърсяване на реките Юговска и Чепеларска с цианиди

Премиерът Борисов: ЕС се нуждае от по-амбициозен бюджет (ВИДЕО)

Самуел Финци откри Берлинале на 12 езика

Ердоган призова Путин за спиране на офанзивата на сирийския режим в Идлиб

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ивелина Василева: Разследването срещу премиера Борисов е фалшива новина

“Стъклената менажерия”, или как се топят надеждите

Обичат водата режисьорите Йордан Славейков и Димитър Касабов. Преди време поставиха вана насред сцената за дебютната си съвместна постановка “Паякът”, а спектакълът им се прочу от Русия до САЩ. Сега пак около водата се въртят идеите им, но този път тя не се плиска, а капе. Мебелите в къщата на героите от “Стъклената менажерия” на Тенеси Уилямс са от лед и бавно, но убедително се топят пред очите на публиката. Така както се топят надеждите на едно отчайващо неслучило на живот семейство.

Той е Том – синът на Аманда, който се задушава в родния си дом и в склада, където е принуден да работи, затова мечтае да се махне, да се скрие далеч от всичко; тя е Лора – неговата саката сестра, която също се задушава, но от собствената си плахост и усещане за обреченост, затова вегетира сред колекция от стъклени фигурки и грамофонни плочи. Над тях като орлица (истерично отдадена орлица!) бди майка им Аманда, опитвайки се да намери щастие за всички. Прави го болезнено и методично, откакто безделният им баща ги е зарязал. Искра надежда проблясва, когато младежът Джим им идва на гости, но… Драмата в този дом може би е твърде стара, за да бъде забравена.

Преди броени дни пиесата на Тенеси Уилямс, поставена от тандема Славейков/Касабов, събра първата си публика в Театрална работилница “Сфумато”. “Искахме този спектакъл да не забавлява никого. А да напомня ценности”, казаха режисьорите преди премиерата. И са успели – не е забавно. Никак. Двамата не са се изкушили да превърнат прочутия текст на Тенеси Уилямс в шоу, а са пипали като с ръкавици по замръзнало човешко щастие. Иска ти се да прегърнеш тази скована Лора (пак страдаща, но различна след “Антигона” Каталин Старейшинска). Или да разтърсиш прекаляващата в стремленията си Аманда (блестяща Албена Георгиева) и да й прошепнеш: “Опомни се.” Иска ти се някой да си “поговори по мъжки” с този напрегнат Том (не особено убедителен Димитър Николов, интересно е как се справя Калин Пачеръзки в същата роля), за да му подскаже пътя. Или да си побъбриш с “властелина на публичната реч и женските сърца” Джим (много добра роля на Петър Дочев)…

В крайна сметка разбираш, че всъщност задочно си се разприказвал със Славейков/Касабов. А разговорът с тях обикновено си струва.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.