На 15 август 2018 да почерпят

Не е било възможно да се предвиди срутването на моста в Генуа

Христо Иванов заложил „бомбата“ в Търговския регистър Бившият правосъден министър оставил стратегическото звено без резервен център

Екопроблеми в Рила няма, те са на плажната ивица по Черноморието

200 хил. коли остават без „Гражданска“ От събота шофьорите трябва да сключат нова полица

Тереза Мей: Заплахата от тероризъм във Великобритания остава много висока

Гуардиола с часовник за 170 000 евро

Български тираджия оцелял по чудо в Генуа Жертвите на срутването вече са 35

Обжалваме, ако ни скъсат на шофьорски изпит Комисия отменя решението на изпитващия, ако установи нередности

Влизаме в топ 10 по ръст на БВП Инвестициите се увеличиха с 4,4%

МВР строи Дворец на паспорта за 370 млн. лв. Обявяват утре обществена поръчка за нова система за лични документи

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 15 август 2018

От последните минути: Освобождават двамата гръцки военни от затвора в Одрин

39 общини взимат до 20 млн. лв. 200 фирми получават до 1 млн. евро

Мотор с фалос се заби в автомобил

Голотата в „Плейбой“ – крайъгълен камък за списанието

В късната юнска вечер през 1970 г. на последния 37-и етаж на импозантната сграда в стил ар деко на номер 919 на Мичигън авеню в Чикаго един 44-годишен мъж бавно пуши лулата си, потънал в тежки мисли. Това е Хю Хефнър, главен редактор на „Плейбой“, който е изправен пред хамлетовска дилема.

През декември 1953 г. – години след като завършва психология в Университета на Илинойс, младият Хефнър основава най-успешното мъжко списание за всички времена. 27 години нещата за него вървят по мед и масло – милионни продажби, частен пътнически самолет с емблемата зайче на опашката, с който той и екипът му летят за купони къде ли не, многобройни антуражи от бляскави, красиви жени… Светът е в краката му.

Конкуренцията

На тази идилия обаче един човек се опитва да нанесе удар. Той се казва Боб Гучоне и е докарал в Америка основаното през 1965 г. английско списание „Пентхауз“.

„От юни 1970 г. започнахме да показваме пубисно окосмяване на снимките и това бе голям пробив в САЩ“, пише той в спомените си.

До този момент – през 50 и 60-те – в Америка показването на голи жени не се смята за порнография – стига да не се виждат половите органи. Това е и стриктната политика на „Плейбой“ до този момент – на снимките плеймейтките прикриват „срамотиите“ си с кръстосан крак, възглавница, мебели или ракурсът на кадъра не позволява да се вижда „всичко“.

Именно това тревожи Хю Хефнър в юнската нощ до дъното на душата му – да покаже ли пубисно окосмяване или не? Решението е трудно, но той рискува – от 1971 г. „Плейбой“ започва да показва „всичко“, но по характерния за изданието естетски начин. Първата плеймейтка с напълно разкриващ централен плакат в изданието е Мис Януари 1971 Лив Линделанд. Резултатът е 1:1 с конкуренцията. Самият Хю Хефнър измисля термин за съревнованието с конкуренцията за показване на повече от женската плът – той иронично го нарича pubic wars (пубически войни) по аналогия с пуническите.

Видеозаплахата

Вторият удар по корпуса на „Плейбой“ идва през 80-те години с масовото навлизане на видеомагнетофоните в домовете по света. Във войната между двата видеостандарта Betamax и VHS печели вторият. Чудите се защо? Ами защото пръв пуска масово порнофилми и сключва мащабни договори с индустрията за филми за възрастни.

И пред това предизвикателство Хю Хефнър се изправя със завиден търговски нюх. Той следва правилото: „Ако не можеш да ги биеш, присъедини се към тях.“ „Плейбой“ индиректно става собственик на компании за порнофилми, но под друго име – най-известната между тях е може би Vivid Films. Отделно пуска софт продукция със собственото си име с видеосесии на плеймейтките, които се продават с голям успех. Корабът засега е спасен.

Момчешките списания

През 90-те следва нова мощна атака по устоите на „Плейбой“. Появяват се т. нар. момчешки списания (Lads’ magazines) – Maxim, FHM, Esquire и др. В показването на голота те са много умерени – девойките не са напълно съблечени, а само по бельо или бански. Статиите са качествени, с хумор и целят младата мъжка читателска публика.

С тази си политика те печелят в 3 направления:

След като от моделите не се изисква показване на пълна голота, много мегазвезди приемат да се снимат за кориците на тези списания без проблем, а това вдига тиражите.

Момчешките списания са приемливи в офиса – можеш да ги четеш в обедната почивка, докато за „Плейбой“ това е неприемливо. Това качва тиража още.

Рекламодателите дават предимство на списания, които могат да се четат у дома семейно и в офиса – аудиторията им е много по-голяма. Затова с охота рекламират в тези издания. Както всички знаем, приходите от реклама са жизненоважни за всяко издание.

„Плейбой“ излиза в 28 страни по света и някои от главните редактори схващат новата тенденция. Руското издание, основано през 1995 г., яхва тренда на „момчешките списания“ и публикува на кориците си местни суперзвезди, които обаче и вътре са само по бельо и бански. Опасенията, че „това не е „Плейбой“ и че аудиторията ще се отдръпне, са неоснователни. И до днес Playboy Russia е едно от най-успешните начинания по света.

Екипът на Хефнър споделя тези мисли с него, но той е вече 70-годишен, уморен от битки и въпреки това инатлив като магаре. Категорично отказва да намали голотата по страниците.

Интернет

От началото на новия век на сцената излиза най-големият враг на „Плейбой“ – световната мрежа, която забива последния пирон в ковчега на изданието. В интернет се разпространява лесно и често безплатно порно съдържание – от софт до хардкор, т.е. за всеки вкус. Тиражите на мъжките списания драстично се свиват – от продаваните някога 7 милиона бройки „Плейбой“ пада под 800 000 в САЩ. За периода от 2000 до 2009 г. пазарната стойност на компанията плонжира от 1 милиард долара до 84 милиона. Хората просто отказват да дават пари за нещо, което могат да имат безплатно…

Пословичният инат на Хеф обаче продължава и той не променя нищо – чак до 12 октомври тази година, когато в интервю за „Ню Йорк таймс“ обяви официално, че от март догодина „Плейбой“ вече няма да показва напълно голи жени. От сайта на списанието вече са свалени провокативните кадри – целта е да се получи достъп до социалните мрежи. Други световни марки, разчитащи на красотата на голото женско тяло – календарите „Пирели“ например, също обявиха край на пълното разкриване. Очертава се световен тренд.

Решението на Хю Хефнър със сигурност е повлияно от външни фактори – нов арт директор на списанието, силен натиск от рекламния отдел, световните тенденции – вече не сме 70-те години със сексуалната свобода и хипитата, когато списанието процъфтява покрай децата цветя, а сме второто десетилетие на XXI век, когато феминистките движения и политическата коректност са в своя апогей.

Със сигурност може да се каже едно – решението на Хеф не е било лесно – той се разделя със своята рожба. Вероятно като преди 45 години е стоял до късно, потънал в мисли в офиса. Само че сега е бил без обичайната лула – на 89 г. Хеф вече не пуши…

ГОЛЯМ ХЕФ!

Всяка сутрин се събуждам с една-единствена мисъл в главата – „Егати, какво щастливо копеле съм!“

Сексът е движещата сила на тази планета. Трябва да я приемем, а не да се борим с нея.

Веднъж някой ме попита: „С каква реплика сваляш мацки толкова успешно? “

Отвърнах: „Казвам им – здравейте, казвам се Хю Хефнър“.

Мисля, че женитбите ми бяха грешки, но пък без тях не бих имал всичките тези прекрасни деца.

Пикасо е имал син период, розов период и т.н. Аз в момента имам рус период.

Притежавам над 100 чифта пижами. Хубаво е човек да се чувства комфортно.

Ако се оставите обществото и началниците да определят какъв да сте, загубено е с вас.

Много е трудно да сравняваш новата любов със старата любов.

Няма голяма разлика между ранната Памела Андерсън и Мерлин Монро.

Бизнес страната на бизнеса никога не ме е вълнувала.

Аз съм дълбоко морален човек. Когато ме атакуват консервативни християни, не се притеснявам. Силно се тревожа обаче, когато ме атакуват либерални феминистки.

Според мен изиграх съществена роля в промяната на социално-сексуалните нагласи на нашето време. И много се забавлявах в процеса!

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

На брайл

От 1970 до 1986 г. „Плейбой“ излиза в специално издание с брайлова азбука за слепи. Това са само текстовете, разбира се, без снимки. Спирането на брайловата версия води до голям съдебен процес за нарушаване на човешките права и Библиотеката на конгреса възстановява издаването.

Извънземни

В броя от януари 1995 г. Гола се снима актрисата Дрю Баримор, чиято кариера започва с ролята на малкото момиченце във филма „Извънземното“ (E.T.). през 1982 г. Режисьорът на филма (а и неин кръстник) Стивън Спилбърг е толкова бесен, че за рождения ден на Дрю й изпраща юрган с бележка „Покрий си срамотиите!“

В отвъдното

Хю Хефнър си е купил приживе място в гробището Уестуд Вилидж в Лос Анжелис, точно до гроба на Мерлин Монро. Може би се надява да се видят в отвъдното, защото приживе те никога не са се срещали, въпреки че тя краси корицата на първия брой на „Плейбой“.

Автори

Класическият роман на Рей Бредбъри „451 по Фаренхайт“ се появява за първи път на бял свят на страниците на „Плейбой“ – като подлистник в броевете от март, април и май 1954 г. В списанието свои произведения са публикували още знаменити писатели като Джон Ъпдайк, Сол Белоу, Кърт Вонегът, Владимир Набоков и мн. др.

Табу

„Плейбой“ е забранен в много държави по света, предимно мюсюлмански, но също така в Китай, Сингапур и Индия. Интересно е, че в Ктай, въпреки че няма издание, е най-големият в свута пазар на артикули с прочутото зайче – парфюми, аксесоари, дрехи, сувенири и пр.

Идеал

За стандартна тест фотография при обработката на снимки във фотоотдела на списанието е кадър на Лена Содерберг от ноември 1972 г. В него всичко е перфектно – пропорциите, композицията, погледът. Въпросният брой на списанието е най-продаваният в цялата му история с реализиран тираж от 7 161 561 бройки. Днес тя е на 64 г.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.