Серина Уилямс утеши съперничката си след мача на Откритото първенство в Астралия (ВИДЕО)

Петър Захариев: Въвеждането на тол такси за автобусите може да оскъпи билетите за междуградски превози

Шофьор на ТИР е загинал на място при катастрофа

Обвиняемият за убийството в „Банишора” се разплака в съда

Цветан Цветанов участва в първата у нас градска молитвена закуска в Пловдив

Георги Първанов: Неоходима ни е нова енергийна стратегия

Румяна Арнаудова: Шест лица са с обвинения след вчерашната операция на Спецпрокуратурата

Меркел е решена да се бори докрай за Брекзит със споразумение

Полицаи задържаха участник в телефонна измама в Пазарджик

Брекзит може да доведе повече британски туристи у нас

Вицепрезидентът Йотова: Сега е моментът за анекс към споразумението с Македония

Политолог: Управляващите в Полша са виновни за атмосферата, довела до убийството на кмета на Гданск

Съветник на Белия дом отхвърли информациите за пробив в търговските преговори с Китай

Министър Петя Аврамова: Изграждането на магистрала „Хемус“ е необратим процес

Две катастрофи с луксозни автомобили на столичния бул. „България“

1940 г. – Немецът ни бръсне с „Късмет“

Легенди се носят за мъжките бради и мустаци. Помните ли оная героиня на Бранислав Нушич, която на тъмно припознала чужд мъж за своя и го пуснала в стаята. Станало хубавото и жената се сетила: „Йоване, къде са ти мустаците?“ Щастливецът отговорил, че никога не е имал мустаци и не се е казвал Йован. Затова жените трябва първо да питат, а после да пипат…

Много не е за вярване, че от Адам до Тутанкамон мъжете се отървавали от лицевите косми с помощта на наточени кремъци и остри черупки от раковини. В лютите битки брадите са били отрязвани радикално с мечове и саби, понякога заедно с главата.

През XVIII и XIX век настъпил разцвет в разкрасяването на мъжкото лице. На сцената излязъл бръсначът, представляващ резеца на джобно ножче, прикрепен към удобна дръжка. От началото на миналия век започнал истински бум в производството и употребата на тънките двустранно изострени до стотни от милиметъра ножчета за бръснене. Към средата на века забръмчали и електрическите самобръсначки, а в края на столетието започва производството на малки сменяеми или несменяеми бръснещи пластинки, които днес се предлагат и в супермаркети, и в гаражни бакалийки.

Колекционерството е велико хоби. Някои събират марки, монети, значки, цигарени и кибритени кутии, часовници, други прибират и „номерират“ забравени бикини. Не бях си представял, че може да намеря колекцията на неизвестен чудак, ползвал от двадесетте докъм шестдесетте години на миналия век няколко десетки марки ножчета за бръснене! От стара къща във Велико Търново в ръцете ми се озова мухлясала кутия с ползвани, но грижливо прибрани в опаковките екземпляри. Повечето носеха белезите на времето, някои бяха пощадени. Имаше ръжда по металните пластинки, но с просто око и лупа разчетох букви, цифри и картинни символи. Надписите на две произведени от световноизвестната фирма „Солинген“ бръснарски ножчета разтвориха пред мен свят отпреди осемдесет и повече години – екземплярите носеха надписите „Златна Добруджа“ и „Късмет“!

Съдейки по отворите на ножчетата, те са произведени в Германия най-вероятно през Втората световна война. Дотогава ножчетата са имали три отверстия: едно кръгло в средата и две открая с форма на някогашен телевизионен екран. По-късно производителите възприемат релефно пробит материал надлъжно през цялата среда на пластинката.

Още едно убедително доказателство е приемането в литературата и разговорния език на термина „Златна Добруджа“, наложил се, след като с договора от Крайова през 1940 г. на България бе върната южната част на Добруджа, отнета след войната от 1913 г. Съюзническите отношения с Германия вероятно са повлияли и на търговската марка „Солинген“, решила да ознаменува българския празник с възвръщането на родната земя. И с пожеланието за „Късмет“…

Радостта на българите от новата прегръдка с изконната добруджанска земя много добре изразява големият актьор Константин Кисимов, който собственоръчно и гордо датира върху ролята си на Златил в Йовковата Боряна: „Играл на 21 септември 1940 г., събота, откриване сезона 1940/1941 г. Нашите войски навлезоха в Добруджа!“

Сред интересните ножчета в колекцията от старата болярска къща, чийто стопанин бе починал отдавна, се намират любопитни екземпляри, които могат да попълнят знанията ни за географията на острата стомана. Ножчетата са произведени в Швеция, Германия, Австрия, Израел, Испания, СССР, Чехословакия. Картинките привличат окото: ретрофигурките на немските „Дорита“, „Меркур“, „Евершарп“ (Вечно остро). Израел произвеждал „Уайт стар“ (Бяла звезда). От Испания идва „Нуева Палмера“. Малка закачка си отправят германци и австрийци: немските ножчета „Ротбарт (Червена брада) Бе-Бе“ и „Ротбарт екстра тънки“ са щамповали за авторитет номерата на своите чуждестранни патенти, докато австрийците показват мускули и контрират немската „Червена брада“ със своята „Айзенбарт“ (Желязна брада).

Съветските ножчета „Север“ съветват отвътре в опаковката: „1. Дръжте ножчето в плика сухо 2. Обилно насапунисвайте лицето. 3. Ползвайте гореща вода.

Доколкото си спомням от скромните студентски години, съветските „Нева“ и „Север“ дращеха така, че по-добре беше първо да се попарим с водата, а после да става каквото ще. Съветският партиен и държавен ръководител Никита Хрушчов беше казал на висок форум: „Правим ракети, а не можем да направим ножчета за бръснене“…

Чехословашките бръснещи пластинки „Есо“ и „Авот голд“ са произведени в Прага, „ЕСКУ еластик“ и „ЕСКУ ЗЕЛЕНЬЕ“ в Кундратице. Това е във времето между двете световни войни. „Есо“ задават гатанка защо на лицето на опаковката са изобразени карти каро и пика, отвътре има каро, спатия и купа, а на самото ножче се мъдрят купа и спатия? Фирмата „ЕСКУ“ произвежда милиони бръснарски ножчета в миниатюрното Кундратице с 1700 жители.

Мъжете обичат ножчетата за бръснене и до днес. Изключение правят Маркс, Енгелс, Фидел Кастро, Карабас Барабас, Педя човек – лакът брада.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.