Що за полицай е той?

„Не съм чантаджия, нито тарикат, нито участник в пълзящ преврат. Нямам чанта. Ако бях тарикат, щях да имам поне кола, а не да ходя с колело на работа. Не искам ничия оставка. Защо ни е на мен и на колегите ми поредна смяна на министър с друг, който ще дойде, ще каже, че нищо не разбира, ще прилага първата година нечия концепция, втората ще си признава грешките, на третата ще си даде оставката и ще избяга! Аз съм свободен гражданин, избрал да служа в Министерството на вътрешните работи. На мен могат да ми заповядват само хора, които говорят от името на закона и имат морално право да ръководят, а не само висок пост. “

Камерите неведнъж показват Галентин Грозев в първата редица на протестиращите полицаи, пожарникари, спасители, граничари, военни и надзиратели, макар че той не е от председателите на браншовите синдикати. Разследващият полицай от столичното Пето РПУ е просто активист на Синдикалния алианс „Сигурност“, но харизмата му на водач го подрежда сред лидерите.

„Умее да мобилизира хората, да внушава кураж, да дава интервюта, да обяснява разбрано. Може би защото е с две висши образования, кой знае...“, казва негов приятел.
Роден е на 27 януари 1977 г. в Търговище. Съпругата му е социолог, децата са неговата гордост.

Признава:„Жена ми е моят най-силен критик. Скастри ме, когато след преговорите с министър Бъчварова заявих: „Москва не вярва на сълзи“. Излезе права. Разни всезнайковци след това дадоха тълкувание, че зад нашия протест стоят руснаците. Глупости! Ние си стоим зад протеста! Ние! МВР в момента прилича на лош ресторант, в който хората влизат и - вместо услугата „сигурност“, служители, облечени като клошари, им сервират буламачи, карат ги да чакат, правят гафове, обстановката е отвратителна, а в кухнята е ужас! Минава време, сменят се клиенти и работодатели, обаче ние служителите в ресторанта, оставаме. Искаме да го променим, да се подобри системата. Много искаме! Казваме го от сърце и затова понякога бъркаме думите!“

Галентин е речовит. Разказва, че е завършил училище с традиции, основано в Търговище от самия Петко Р. Славейков, а през 1999 г. - културология във философския факултет на Софийския университет. Спомня си: „Незабравимо беше. Дошла демокрацията! Всички книги разрешени, всичко можеше да се чете. Осъждахме го с професорите Ивайло Дичев, Знеполски, Александър Фол. Моята дипломна работа беше за френския херменевт Пол Рикьор. Херменевтиката е умение да се интерпретират текстове и предмети с богата история – с познание, тълкувание, интерпретация, съпоставане на гледни точки“.

Като културолог не си намерил работа. В казармата решил да стане полицай. Обаче бил късоглед, с очила. За да му спести разочарования, дядо му рекъл: дори да изкараш физическия изпит и психотеста, в полицията няма да те вземат. Две години минали преди да се престраши да кандидатства в Пето РПУ. Успял. Започнал като сержант, младши инспектор в Бутунец, квартален в Кремиковци. Бил щастлив.
Защо, да му се не види? Мизерна заплата, тежък труд, срещи с лоши и опасни хора, нисък престиж!

„Тръпка – казва. – Тръпка е да служиш като полицай. Да помогнеш, да хванеш натясно закононарушител, да въздадеш справедливост. Който не го е изпитвал, няма как да му се обясни“.

През 2011 г. завършва и право в СУ. Служи и в КОС, и в Криминалната полиция. От седем години е разследващ полицай, в последните две години разследва престъпления срещу финансовата система на ЕС.

Тия дни видял името си в статия, която изтъквала не твърде доброжелателно, че водачите на полицейския протест не са пораснали в йерархията.

„Аз не мисля така за себе си – казва. – Преди 10 години бях сержант, а вече съм разследващ полицай от звеното, което противодейства на злоупотребите с еврофондове. Друг въпрос е, че когато се занимаваш със синдикална дейност в МВР, което аз правя от 2009 г. насам, не си приятен на началството. Колко пъти са ме местили и наказвали! Един директор на СДВР, който стана после кмет, ми казваше да си изчистя името, а аз не разбирах с какво съм го омърсил “.

Докато следва право и работи, в СДВР, срещу него започва проверка по анонимен донос, че не ходи на лекции. Годината е 2010-а, той пак е начело на полицейски протест. Студенти създават група в негова подкрепа, свидетелстват, че той и с униформа седи в аудиториите, слуша, записва, а изпитите най-често си взема с отличен.

„Тогава не можаха, но сега ще го смачкат!“, предвижда негов съратник от синдиката. Галентин е сред заплашените с дисциплинарни наказания участници в неразрешения от общината протест пред Орлов мост и Алма матер. Той е и сред авторите на декларацията срещу поправките „Горанов“ в закона за бюджета, орязващи изненадващо възнагражденията и обезщетенията на пазителите на реда, военните и пазачите в затворите.

Неговата нетна заплата е 1400 лв. Ако не се отменят параграфите 9 -16 от допълнителните разпоредби на проектобюджета, тя ще падне с 25%, отпускът му ще се намали с 10 дни, а обезщетението му при пенсиониране - наполовина. За ченгетата със стаж над 20 години намалението е още по-чувствително.

За какво му са на Галентин въпросните 20 заплати накуп, които се зловидят на финансовия министър? Какво ще прави с тия прословути около 20 000 лв. след 10 години? Отговорът заслужава внимание:„ Ще си платя жилищния заем на банката, както повечето ми колеги ще направят.“

Ами ако си загуби работата? Ако началниците му намерят цаката като на други бунтари?

Галентин е наясно: „Мога да стана юрисконсулт или адвокат. Но няма да ми е приятно. С нетърпение чакам да се събере обещаната комисия от депутати, ръководители на силови сектори и синдикалисти, да обмислим кое как да се промени и то така, че колегите да не се чувстват прецакани, а обществото да усети повече сигурност. Няма да отстъпим нито една от завоюваните социални придобивки за работещите на терен полицаи, спасители, пожарникари, експерти. Днес излизаме пак на протест. Всичко, което искам да правя, е да работя в МВР!“

„Всеки луд си има номер - коментира скептично негов съсед. – Защо стои в полицията това умно момче!“. Много бил видял за своите 72 години човекът, ала не можел да го разбере.

Другите за него: 

Борислав Серафимов, командир на отделение в 6-то РПУ: 

Помага при нужда на всеки

Аз съм постови полицай. Член съм на Синдикален алианс „Сигурност“, чийто лидер е Галентин Грозев. Той е изключително компетентен и деен в синдикалната дейност за защита на правата на полицаите. Тънък познавач на правото. Добър колега и приятел. Често помага на колегите със съвети. С юридическите си познания е винаги готов да услужи, да упъти в нужда всеки. Бори се по мъжки за да не загубим социалните си придобивки, да имаме достойни условия за труд. Ние го подкрепяме. До него сме.

Иван Петров, председател на синдиката на служителите в затворите:

Начетен човек, на който може да се разчита

Имам много добри впечатления от него. Добър, начетен човек, на който може да се разчита. И аз, и Галентин, както и ние всички се учим в движение на синдикална дейност. Сближава ни желанието да защитим нашите социални права и да си осигурим условия за работа. Протестите са крайна мярка. Но няма как. Като синдикати от години нищо ново не сме постигнали за нашите хора. Работим, за да защитим това, което имаме.

Христо Христов, председател на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР: 

Заедно ще преговаряме за реформата

Галентин е изключително ерудиран млад човек, който в дълбочина познава законите и материята,с която работи. Като синдикален лидер е много активен, много точно и коректно поставя проблемите, чието решение търси. Ще продължим заедно преговорите за реформата, ще отстояваме позициите си, които заявихме в декларацията на 10-те синдиката от сектор „Сигурност“, а също и на Съвета за социално партньорство миналата неделя, когато народни представители от ГЕРБ заявиха,че ще изтеглят параграфите в проектозакона за бюджета, касаещи социалните ни придобивки и възнаграждения. Ще бъдем заедно на мълчаливия протест пред Народното събрание днес. Ще настояваме да видим документирано оттеглянето на параграфите, за да се успокоят колегите, да видят, че то не е само декларация.