Човекът, който ръководи Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) е №3 по влияние в световния спорт след президентите на МОК и ФИФА. Ламин Диак 16 г. бе начело на Царицата на спортовете. Освободи поста през август. Два месеца по-късно бе арестуван за корупция в Париж и после пуснат под гаранция, защото е укривал положителни допинг проби.

Кариерата на Ламин Диак като спортен шеф се развива перфектно почти половин век. През 1958-а сенегалецът е на 35 и постига най-сериозното си постижение като спортист - с резултат от 7,63 м става шампион на Франция в скока на дължина. Пет години по-късно е технически директор на националния отбор по футбол на Сенегал. През 1973-а оглавява Африканската аматьорска конфедерация по лека атлетика, през 1978-а - федерацията на Сенегал в Царицата на спортовете, а през 1985-а - Националния олимпийски комитет на родината си. Още от далечната 1976-а е вицепрезидент на ИААФ, а от 1991-а е първи в йерархията след Примо Небиоло. Когато италианецът умира, Диак го замества по устав на 19 ноември 1999-а. Остава начело на ИААФ до август 2015-а, заменен от Себастиан Коу.

За десетина дни всичко около Диак се срина. Той бе арестуван и пуснат под гаранция в разследване във Франция за подкуп от 1 милион евро, за да прикрие резултати за допинг на руски атлети.

Около сенегалеца облаците започнаха да се сгъстяват в началото на лятото, когато синът му Папа Масата (едно от 15-те му деца), е принуден да напусне като директор по маркетинга на ИААФ. Причината са серия от публикации, че младият Диак е поискал от Катар 5 милиона долара, за да отиде световното на открито през 2017-а година в Доха, което така и не стана. Тогава е имало и съмнителна частна среща между Папа Масата и шефа на Руската федерация по лека атлетика Валентин Балахничев, който е и ковчежник на ИААФ. Днес Балахничев също не е на постовете си и е сред главните заподозрени в аферата, запалила чергата на Ламин Диак и ИААФ. Още в края на 2010-а шефът на световната атлетика получава Ордена на Дружбата - най-висшата руска награда за чуждестранни граждани. Преди това, през 2006-а Москва е домакин на световното в зала, а след това - през 2013-а - и на открито. Около тези домакинства няма нищо подозрително, защото е резонно голяма държава като Русия с традиционно силни атлети да приеме престижните шампионати.

Диак успя да се завържи начело на ИААФ дълго време, защото бе удобен на всички. Той замести Небиоло през 1999-а и през 2001-а в Едмънтън трябваше да има избор на нов президент. Тогава обаче сферите на влияние не бяха уточнили свои кандидати и бе взето решение служебният мандат на сенегалеца да продължи до 2003-а.

До конгреса в Париж обаче Диак вече се бе окопал и укрепил позициите си и срещу кандидатурата му вече никой не посмя да излезе. Защото по неписаните правила на световния спорт загубилият изборите за президент срещу настоящия шеф бива зачеркнат отвсякъде. Така сенегалецът освен в Париж получи нови мандати с единодушна подкрепа и без конкуренция през 2007-а в Осака и 2011-а в Дегу, за когато вече се говореше, че ще се оттегли. Това стана чак през 2015-а в Пекин, когато Ламин Диак вече бе на 82.

Въпросът днес е и доколко наследникът му Себастиан Коу ще успее да излезе сух от цялата история, след като дълго време бе първи вицепрезидент на ИААФ и бе предложен на поста именно от Диак.

------------------------------------------------------------------------------------------

Напусна МОК като почетен член

Като дългогодишен шеф на атлетиката Диак беше и пълноправен член на Международния олимпийски комитет. От август остана само с почетно членство, което вече е актуално заради разследването за корупция и пране на пари. Освен това Ламин Диак се оттегли и като председател на фондацията „Лека атлетика“, създадена в средата на 90-те години на миналия век към ИААФ. Така към момента сенегалецът освободи всички постове в спорта, които заемаше, преди да бъде арестуван и после пуснат под гаранция.

----------------------------------------------------------------------------------------

Информациите за корупция са отвратителни

Информациите за корупция в Международната федерация по лека атлетика наистина са отвратителни. Това са мрачни дни за нашия любим спорт. Всички видяхте тези хора какъв имидж направиха на ИААФ. Но в крайна сметка стана ясно, че не успяха да бъдат прикрити резултатите от проверките за допинг. Което пък от друга страна е свидетелство за отличната работа на системата, която е разработена съвместно между ИААФ и Световната антидопингова агенция. Ако има пропуски в системата, ще я ремонтираме. Питат ме дали някой е спал на върха на ИААФ, докато се е случвало всичко това. Вероятно е спал...

Себастиан Коу, президент на Международната федерация по лека атлетика

Не направи достатъчно в борбата с допинга

Ламин Диак е президент на Международната федерация по лека атлетика от 1999 година. И сега, през 2015-а се случват такива безобразия. Повече от ясно е, че по този толкова важен и ключов въпрос за нашия спорт като борбата с допинга Ламин Диак въобще не е направил това, което е трябвало. Или пък стореното от него е крайно недостатъчно. Сега ситуацията в леката атлетика е много тежка, но смятам, че имаме сили да оставим всичко лошо зад нас и да продължим напред. Не мога обаче да слушам как един човек е бил дълго начело на ИААФ и как въобще не е знаел какво се случва под него.

Кристин Охуругу, световна и олимпийска шампионка на 400 м

    Освен подкупи има и въздействие върху резултатите

Докладът на независимата комисия на ВАДА, който касае ИААФ и работата на Ламин Диак, е като истинско торнадо за спорта. За разлика от корупцията във ФИФА, където едни старци искат за последно да спечелят големи пари, в леката атлетиката го има същото, но заедно с това има и пряко въздействие на корупцията върху спортните резултати и класирането в големи състезания, защото става дума за прикриване на положителни допинг проби.

Ричард Макларън, член на комисията на ВАДА, която разследва скандала