Анастасия Попова е родена в казанлъшкото село Габарево, но отдавна живее в Бургас. Внучка е на опълченеца Лазар Киров Узунов. Той пък носи абсолютно същите три имена като своя прадядо, станал известен обаче като Лефтер войвода. Този славен български комита е обявен за национален герой на Гърция, тъй като се е сражавал в гръцкото освободително въстание срещу Османската империя. Лефтер войвода загива от раните си през 1823 г. на остров Крит и понастоящем в град Ханя има издигнат негов паметник.

Но темата на тази история е друга - Анастасия пази ярки спомени от детството си в Габарево, свързани с руските емигранти Елеонора Крюгер (за която както „Труд“ вече неколкократно писа, че е принцеса Анастасия от руската династия Романови) и нейния съпруг д-р Петър Алексиев. Спомня си и реакцията на своя близка в Щатите, след като ѝ изпраща книгата „Романови. Краят на една мистерия“ на Д. Йотова. Д-р Анка Атанасова Джананова-Смит е от известния габаревски Джананов род; в тяхната къща често е отсядал Левски при обиколките си из Българско. Следвала е стоматология в Германия, а в следвоенен Берлин се среща с бъдещия си съпруг - американския офицер Смит. От много години Анка Джананова живее в град Атланта, щата Джорджия; работила е като стоматолог и преподавател в Университета Емъри.

Ето какво пише тя в едно свое писмо до Анастасия Попова, изпратено от САЩ през 1999 година:

„Не знаеш колко ме зарадва да чуя от теб и за милата си родина, и за книгата - разплаках се, като видях снимките на Нора и доктор Алексиев! Те са свързани с такива мили спомени! Нора е p rincess - но никой в Габарево не знаеше и те не говореха никога за миналото си. Нора ми предаваше немски през лятото, защото родителите ми имаха намерение да ме пратят в Берлин да следвам. И като бях там (в Германия - б.р.) д-р Алексиев ми пишеше и молеше да му изпратя струни за китара. Нора искаше освен немски да ме учи да свиря на пиано, но татко с 5 деца нямаше материалната възможност да ми купи пиано… Никога, никога няма да забравя тези спомени!“

Анастасия Попова допълва разказа на своята леля от Америка, че Анка се е срещала с г-жа Нора и докато е била студентка в Берлин - по време на Олимпиадата през 1936 година руската аристократка гостува в немската столица по покана на един богат габаревски розотърговец, женен за германка. А тя от своя страна им се отблагодарила, подарявайки им рисувани от нея картини.

И накрая - да чуем как Анастасия Попова коментира твърдението на бившия секретар на Ловчанската митрополия Кирил Льосков, че дядо Григорий го е водил на гроба на княгинята в Габарево, за да отслужат кратка заупокойна молитва. „Подобно нещо няма как да се случи, тъй като старото габаревско гробище е разрушено още през 1956 година и на негово място е създаден парк. А епископ Григорий става митрополит чак през 1971 година, когато тогавашният Ловчански митрополит Максим е избран за патриарх.“

Самата Анастасия Попова също пази живи спомени от г-жа Нора и д-р Алексиев. „Спомням си, че г-жа Нора беше единственият човек в селото, който ме наричаше с пълното ми име - Анастасия, а не Сийче, да речем - разказва тя. - Сега си давам сметка, че това също може да е било знак , че Нора всъщност е Анастасия. Княгиня Анастасия Романова…“

Тя помни и закачливите руски песни за виното, пети от руския лекар; помни и един негов любим тост - „Да пием за любовта и лицемерието - вечните спътници в живота“. Спомня си и една грузинска поговорка, която д-р Алексиев често използвал, и която звучи като страшна клетва: „Да се затреви и запустее пътеката към твоя гроб!“ Сиреч, всички да забравят, че някога те е имало на тоя свят… За щастие, макар и гробовете на тези руснаци, живели в село Габарево, днес да са заличени, духовната пътека на паметта за тях не е обраснала с треви.

„Аз прекрасно помня и сега тези прекрасни, достойни, всеотдайни хора, които оставиха незабравими спомени както у мен и семейството ми, така и в цялото село. Бог да ги прости и вечна им памет!“ - с тези думи завършва разказа си Анастасия Попова.