Шок и ужас 2

Не уважават те т.нар. европейски ценности, само се възползват от глупостта и предателството на политиците в повечето страни от ЕС

Операцията на САЩ, Великобритания и „желаещи“ през март 2003 г. беше наречена „Шок и ужас“. Шокирани сме, ужасно беше, споделят през 2015 г. потърпевши и очевидци на случилото се във френската столица. Шок и ужас 2. Страшно е в Париж, съобщават оттам репортери и казват обикновени хора. Съчувстваме на ранените, скърбим за убитите, но въобще не сме изненадани. Само малко сме зачудени от пропуска на френските тайни служби, неуспели да разкрият толкова мащабна и при това очаквана терористична конспирация. Не че е лесно.

„Ислямската цивилизация гледа Запада изпод вежди“ писахме през 2001 г. в „Монитор“, при това не само от планинските вериги в Афганистан. Че всеки удар по отделна част от този свят отеква болезнено навсякъде в него и заплашва да събуди остра обща реакция. Тогава САЩ и Великобритания с най-модерни оръжия, подкрепяни и от други не чак толкова велики сили, се нахвърлиха върху едни дриплювци с чалми. Въоръжени с остарели пушкала, но с фанатична готовност да измрат в името на своята средновековна вяра.

То не им е за първи път в историята. И въпреки това Вашингтон продължаваше да очаква, че „ислямската бомба“ все пак ще избухне в „корема“ на Русия, а Западът ще може да наблюдава отстрани и после лакомо да се възползва от прекършването на евразийския гръбнак. Имаха пред очите си отдавнашното предупреждение на видния политолог Самюел Хънтингтън: „Намесата на Запада в делата на други цивилизации е най-опасният източник на нестабилност и глобален конфликт в мултицивилизационния свят.“

Неразумно американците не се вслушаха в думите му или Буш Втори, екипът му и преди всичко щатските финансово-индустриални елити умишлено са търсили този ефект, спорят оттогава анализаторите. Уверените във втория вариант, изправени пред случващото се по-късно в Ирак, Северна Африка и Сирия, неотклонно ставаха все повече. След последните терористични нападения в Париж споделящите първия съвсем ще се стопят.

„Ето ви страна, която най-сетне е освободена. Ето ви хора, които вече няма да бъдат заложници на безскрупулен диктатор“, обяви Ръмсфелд, министър на отбраната на САЩ, обявявайки победата над сунита Саддам Хюсеин. Преди нахлуването британският премиер Тони Блеър каза, че съществуването на оръжия за масово поразяване в Ирак е „отвъд всякакво съмнение“, но после такива не бяха открити. Преди това там нямаше никакви терористични организации или дори лица, службите на Саддам ги трепеха бързо и безмилостно.

Разгромиха Ирак до основи, натикаха в миши дупки всички хора на предишния режим - все сунити, ликвидираха държавните предприятия. Загинаха стотици хиляди, забегнаха милиони. Нито демокрация се случи, нито правов ред се настани, нито прилично битие споходи иракчаните. Така се появи ИДИЛ. Бившият британски премиер Тони Блеър тези дни изненадващо се извини за "грешките" на войната в Ирак от 2003 г., призна и частичен принос за възхода на терористичната "Ислямска държава".

Този злокачествен тумор се пръкна с претенции за халифат и зареден с терористичен хъс. С добре подготвени офицери от армията на Саддам и огромна вербовъчна база сред омерзените, унижените и въоръжените безработни младежи в Ирак и далече извън него, включително и в гостоприемната мултикултурстваща Европа.С разностранната и обилна помощ от сунитските Саудитска Арабия, Катар и Турция. С унаследеното от прадедите настървение да се мъсти с огън и меч на шиитите наоколо, на християните и на европейците навсякъде, където им паднат. И петрол имат много за продан.

И в Сирия се среща, макар не толкова заради него да удариха терористите по тамошния режим. На пътя на много по-мощни потоци газ и петрол стои тази страна, неугоден на САЩ авторитарен режим се е запънал в нея, а Русия има военноморска база там. Войните на халифата в Ирак и Сирия доведоха до масово бягство на милиони люде от ужасите на терора. Бяха изтикани в съседните страни, после Турция започна да ги изтласква на порции към Европа, а те разбираемо хукнаха към по-богатите страни в нея. С неприемливо за здравия разум гостоприемство ги привлякоха към Швеция и Германия.

Драматургът Христо Бойчев наскоро в интервю сподели: „Трябва да си пълен наивник, за да мислиш, че вече не са влезли със задача хиляди джихадистки воини... влизат с човешка маса с децата напред, ползвайки се от хуманистичните принципи на европейската цивилизация. Кой ще издържа тези хиляди хора без професия, ценз, език и пр.Това е принципът на предстоящите хуманитарни войни... ислямът е несъвместим с европейската цивилизация. Те и затова в Европа живеят в затворени анклави и пето поколение жени продължават да носят бурки...“

Може и да не са хиляди джихадистите засега, но и десетки са достатъчни, както се видя. Ройтерс предаде, че притежателят на сирийския паспорт, намерен до трупа на единия от атентаторите, самовзривили се близо до "Стад дьо Франс" в Париж, е преминал през Гърция през октомври. Не уважават те т.нар. европейски ценности, само се възползват от глупостта и предателството на политиците в повечето страни от ЕС, и особено в Брюксел.

Стотици хиляди хора без професия, ценз, език и пр. са бомба с много къс фитил за нападнатата Европа. В околностите на Кале в палатков лагер, наричан „Джунгли” живеят няколко хиляди незаконни имигранти от Азия и Африка, нямат законен статут, но правителството се примирява с тяхното съществуване. Пращат нови полицейски сили за осигуряване на спокойствието и безопасността в района, непрекъснато се трупат нови емигранти и напрежението расте. Безумие. Прав е Христо Бойчев, предстоят и хуманитарни войни. Очевидно неизбежно е рязкото нарастване на престъпността и терористичните заплахи.

Голяма част от тези пришълци проумяват, че нямат бъдеще по формулата на проектирания „златен милиард“ и в условията на глобализиращ се свят. Интеграцията им в условията на европейската култура е невъзможна, те помежду си воюват от VII век до днес като сунити, шиити, уахабити и пр., и тук ще го правят, само за кратко ще се обединят срещу все по-остро отхвърлящите ги европейци.

Какво да се прави? Каквото вече имаме във Франция - извънредно положение с вкарване на достатъчно големи армейски сили в активни операции срещу проникването на незаконни емигранти. Както преди го приложиха сравнително навреме в Унгария и Словакия, а отскоро и Словения и Хърватска. Наред с тези спешни мерки следва Брюксел енергично да протестира срещу поведението на Турция - благоразположено спрямо ИДИЛ и недобронамерено към Евросъюза.

А най-важното е в Брюксел евронатовците някак да намерят подход към американските партньори и ги помолят да спрат антиевропейската си линия на поведение.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи