Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 28 февруари 2020

На 28 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за петък, 28.02.2020

Почина началникът на отбраната ген. Андрей Боцев

ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Актьорът Герасим Георгиев-Геро пред “Труд”: България е изоставена отдавна и от герои, и от богове!

“Уважението към професията ни изчезна. Не може един билет за театър да е по-евтин от кутия цигари.”

“Министерството на културата е с най-смешния бюджет в държавата – 126 милиона лева! Това показва от какво повече имат нужда държавниците ни днес”, каза актьорът Герасим Герасимов-Геро, който на 12 ноември гостува в Ловеч с постановка на Драматичния театър “Сава Огнянов”. Той изпълнява главната роля в “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка на Бина Харалампиева. На сцената са още Мариана Крумова, Ралица Константинова, Любомир Кънев, Александър Узунов, Ивайло Ненов и др. Сценографията и костюмите са дело на Елица Георгиева, а музиката – на Асен Аврамов. Следващото представление на “Сирано дьо Бержерак” е на 23 ноември на сцената в Русе.

– Геро, в Ловеч идвате с ролята на Сирано дьо Бержерак. Какво би могъл да прихване българинът от този виртуозен фехтовач поет?

– Неговата упоритост да отстоява принципите си, да не лази на колене, да бъде себе си. Днес в България трудно се намират хора, подобни на Сирано дьо Бержерак.

– За кого говорите? За политиците или за творящите изкуство?

– Първите не бива да се съпоставят с вторите и обратното. Защо ли? Никой от тях няма нужда от другия. Между нас, хората на изкуството, и политиците зее огромна пропаст. Честно казано, не виждам как или с какво тя би могла да се заличи в момента. Най-вероятно ще е така, докато не се спре с опитите да станем един бездуховен народ, лесен за манипулиране и мачкане. Министерството на културата е с най-смешния бюдже – 126 милиона лева! А в същото време чувам, че за МВР се заделят 1,5 милиарда лева. Ето това показва от какво имат нужда държавниците ни днес.

– Парите ли бяха причина за напрежението между театъра и министър Вежди Рашидов преди време?

– Не. Тогава по-скоро министър Рашидов се опитваше да намери баланса – къде успешно, къде неуспешно. Може би в някои методики се разминавахме, но друго е по-важното. Г-н Рашидов трябва да бъде по-настоятелен в усилията си да осигури по-голям бюджет за родната култура. За мен това е задача номер 1 за един министър на културата – да се бориш за повече пари, за повече права, за повече ангажименти на хората, творящи изкуство.

– Според вас в каква пиеса се опита да въвлече Волен Сидеров НАТФИЗ?

– Трудно е за обяснение. Нелепа инсценировка. Поне за мен. Не знам защо точно нашата гилдия въвлякоха в нея. Може би, защото я считат за най-безобидната. А може би, защото мислят, че в една Академия по изкуствата е най-лесно да правиш каквото си искаш. Дай, Боже, всеки да си получи заслуженото и това да не излезе поредната родна политическа патаклама.

– Защо обичаме толкова да се правим на мъже на Балканите?

– Може би, защото не сме мъже, когато трябва. Много обичаме да се крием зад афиши, да лъскаме витрини, но отвътре сме гнили ябълки. Вижте, в момента играя и Бай Ганьо, и Сирано дьо Бержерак. И виждам разликата като народопсихологически модел между двата типажа. Тя е огромна.

Но Бай Ганьо има и своя позитивизъм. Той е един човек, който не се уморява, не се предава, за да оцелее по своя си начин. Може да го окачествяваме всякак, ала в никакъв случай той не е гьонсурат, каквито са днешните ни политици. При Бай Ганьо всичко му е ачик, на показ. И греховете, и мераците, не ги крие. А настоящият ни политически елит е изключително притворен, опасно притворен.

– От кой герой имаме нужда сега, за да се върнем към добрите ни нравствено-етични ценности?

– А, тази наша географска ширина комай отдавна е изоставена и от герои, и от богове. И не ще се върнат тук скоро. Спасението ни е другаде. В приказката за неволята. Знаете я, нали…

– Кое правило от играта, наречена театър, отмря?

– Уважението към тази професия. Не може един билет за театър да е по-евтин от една кутия цигари. Как може да уважаваш едни хора, за които, за да ги гледаш, плащаш по-малко, отколкото за пакет папироси. Какво остана ли? Радой-Ралиновото: Като чуя за култура, и се хващам за кобура!

Хората влизат вече с друга нагласа в театъра. С нагласата, че държат дистанционното в ръката си. Ето защо дългите спектакли се радват… на все по-малко публика. Според мен днес в театъра трябва да се разказват хубави истории, по-един хубав начин. По възможност посланията от драматургичния текст трябва да достигат по един по-неусложнен начин.

– Сравняват ви с Георги Калоянчев?

– Ами, това може само да ме радва. Имах честта, късмета и щастието да играя с него. Впрочем, ние двамата намерихме доста сходни биографични неща между нас. Неговият баща бил мандраджия, моят – също. Той е учил в механотехникум, както и аз. “Абе тоя човек ми краде биографията!”, провикна се в един момент Георги Калоянчев. За него бих казал следното: Той бе човекът, заради когото станах актьор! Но както гласи клишето, всеки върви по своя си път (усмихва се).

– Новината, която не се знае за Геро?

– Че ми писна! От отношението на българина към духовността, към културата. Иначе какво да кажа още за мене си – от този сезон съм в столичния Малък градски театър “Зад канала” – един добър театър, да не кажа, най-добрият в България. Нов театър, нови предизвикателства…

– А в телевизията?

– Надявам се подир Нова година да сме отново с Малин Кръстев в “Господари на ефира” за два-три месеца.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.