Актьорът Герасим Георгиев-Геро пред “Труд”: България е изоставена отдавна и от герои, и от богове!

“Уважението към професията ни изчезна. Не може един билет за театър да е по-евтин от кутия цигари.”

“Министерството на културата е с най-смешния бюджет в държавата - 126 милиона лева! Това показва от какво повече имат нужда държавниците ни днес”, каза актьорът Герасим Герасимов-Геро, който на 12 ноември гостува в Ловеч с постановка на Драматичния театър “Сава Огнянов”. Той изпълнява главната роля в “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка на Бина Харалампиева. На сцената са още Мариана Крумова, Ралица Константинова, Любомир Кънев, Александър Узунов, Ивайло Ненов и др. Сценографията и костюмите са дело на Елица Георгиева, а музиката - на Асен Аврамов. Следващото представление на “Сирано дьо Бержерак” е на 23 ноември на сцената в Русе.

- Геро, в Ловеч идвате с ролята на Сирано дьо Бержерак. Какво би могъл да прихване българинът от този виртуозен фехтовач поет?

- Неговата упоритост да отстоява принципите си, да не лази на колене, да бъде себе си. Днес в България трудно се намират хора, подобни на Сирано дьо Бержерак.

- За кого говорите? За политиците или за творящите изкуство?

- Първите не бива да се съпоставят с вторите и обратното. Защо ли? Никой от тях няма нужда от другия. Между нас, хората на изкуството, и политиците зее огромна пропаст. Честно казано, не виждам как или с какво тя би могла да се заличи в момента. Най-вероятно ще е така, докато не се спре с опитите да станем един бездуховен народ, лесен за манипулиране и мачкане. Министерството на културата е с най-смешния бюдже - 126 милиона лева! А в същото време чувам, че за МВР се заделят 1,5 милиарда лева. Ето това показва от какво имат нужда държавниците ни днес.

- Парите ли бяха причина за напрежението между театъра и министър Вежди Рашидов преди време?

- Не. Тогава по-скоро министър Рашидов се опитваше да намери баланса - къде успешно, къде неуспешно. Може би в някои методики се разминавахме, но друго е по-важното. Г-н Рашидов трябва да бъде по-настоятелен в усилията си да осигури по-голям бюджет за родната култура. За мен това е задача номер 1 за един министър на културата - да се бориш за повече пари, за повече права, за повече ангажименти на хората, творящи изкуство.

- Според вас в каква пиеса се опита да въвлече Волен Сидеров НАТФИЗ?

- Трудно е за обяснение. Нелепа инсценировка. Поне за мен. Не знам защо точно нашата гилдия въвлякоха в нея. Може би, защото я считат за най-безобидната. А може би, защото мислят, че в една Академия по изкуствата е най-лесно да правиш каквото си искаш. Дай, Боже, всеки да си получи заслуженото и това да не излезе поредната родна политическа патаклама.

- Защо обичаме толкова да се правим на мъже на Балканите?

- Може би, защото не сме мъже, когато трябва. Много обичаме да се крием зад афиши, да лъскаме витрини, но отвътре сме гнили ябълки. Вижте, в момента играя и Бай Ганьо, и Сирано дьо Бержерак. И виждам разликата като народопсихологически модел между двата типажа. Тя е огромна.

Но Бай Ганьо има и своя позитивизъм. Той е един човек, който не се уморява, не се предава, за да оцелее по своя си начин. Може да го окачествяваме всякак, ала в никакъв случай той не е гьонсурат, каквито са днешните ни политици. При Бай Ганьо всичко му е ачик, на показ. И греховете, и мераците, не ги крие. А настоящият ни политически елит е изключително притворен, опасно притворен.

- От кой герой имаме нужда сега, за да се върнем към добрите ни нравствено-етични ценности?

- А, тази наша географска ширина комай отдавна е изоставена и от герои, и от богове. И не ще се върнат тук скоро. Спасението ни е другаде. В приказката за неволята. Знаете я, нали...

- Кое правило от играта, наречена театър, отмря?

- Уважението към тази професия. Не може един билет за театър да е по-евтин от една кутия цигари. Как може да уважаваш едни хора, за които, за да ги гледаш, плащаш по-малко, отколкото за пакет папироси. Какво остана ли? Радой-Ралиновото: Като чуя за култура, и се хващам за кобура!

Хората влизат вече с друга нагласа в театъра. С нагласата, че държат дистанционното в ръката си. Ето защо дългите спектакли се радват... на все по-малко публика. Според мен днес в театъра трябва да се разказват хубави истории, по-един хубав начин. По възможност посланията от драматургичния текст трябва да достигат по един по-неусложнен начин.

- Сравняват ви с Георги Калоянчев?

- Ами, това може само да ме радва. Имах честта, късмета и щастието да играя с него. Впрочем, ние двамата намерихме доста сходни биографични неща между нас. Неговият баща бил мандраджия, моят - също. Той е учил в механотехникум, както и аз. “Абе тоя човек ми краде биографията!”, провикна се в един момент Георги Калоянчев. За него бих казал следното: Той бе човекът, заради когото станах актьор! Но както гласи клишето, всеки върви по своя си път (усмихва се).

- Новината, която не се знае за Геро?

- Че ми писна! От отношението на българина към духовността, към културата. Иначе какво да кажа още за мене си - от този сезон съм в столичния Малък градски театър “Зад канала” - един добър театър, да не кажа, най-добрият в България. Нов театър, нови предизвикателства...

- А в телевизията?

- Надявам се подир Нова година да сме отново с Малин Кръстев в “Господари на ефира” за два-три месеца.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура