От всичките работи, с които се занимавам, най не обичам политиката, признава големият актьор

Стефан Данаилов сам се пошегува неотдавна: нека никой не чака той да вдигне белия байрак и да се предаде така лесно. Любимият актьор на поколения българи, освен всичко друго, е и силен човек. Той успя отново да се изправи на крака и за радост на публиката си ще се появи на сцената на Народния театър на 30 ноември, за да изиграе главната роля в "Пигмалион" на Бърнард Шоу. За съжаление, ако болестите могат да отшумят, то болката от загубата на любимата му съпруга Мария едва ли някога ще си отиде. За живота, радостта и страданията в него големият актьор говори откровено в едно от редките си интервюта, дадено за нашите читатели.

- Г-н Данаилов, през декември ще станете на 73, а на колко се чувствате всъщност?

- Ами, не се чувствам на 73, макар че не можеш да избягаш от физиологията, колкото и да се съпротивляваш. Когато работя, не го усещам. Чак като дойде време да полегна, тогава усещам, че ааа, умората е по-голяма. И си казваш - а може би е време за по-дълга почивка. (Смее се.)

- Страхувате ли се от възрастта?

- Не тя е страшна, а самотата. Мен не толкова от самата болка ме е страх, а от това, че ми пречи на работата. Има моменти, в които не може да спреш - задачи, програми, всичко е навързано, няма как да кажеш - отивам и лягам. Е, ако се наложи, ще ги променят, но да чукна на дърво... Другото е, че не се чувстваш комфортно, всеки го знае - човек с болка. Особено да играеш, да се опитваш да се правиш на някой. Моята работа е такава - и да те боли зъб или кръст, ти трябва да се усмихваш. Знаеш ли, на 65 се чувствах още млад. И това, което чувах от по-възрастни колеги и приятели, които бяха много по-големи от мене, бе, че не можеш да вървиш против природата. Има нещо, което се казва биология, тя те натиска, няма как, амортизираш се. Но от друга страна трябва да поддържаш в себе си желанието да ти се случва още нещо. Това те мотивира да си активен в живота.

- Толкова време бяхте заедно със съпругата си Мария, кое беше онова, което ви свързваше?

- Законно бяхме заедно от 1966-а, а незаконно от 1964-та. (Усмихва се.) С Мария ме свързваха много дълбоки и истински неща. До края на живота си ще нося в сърцето си болката по нея. Тя умееше да създава уют и спокойствие. Аз знам какво направи тя за мен през всичките тези години и не случайно съм си мислил как щеше да протече моят живот, ако не се бяхме срещнали - съвсем по друг начин. Затова казвам, че съдбата е решила да ни срещне с нея. И да останем заедно толкова години. Не че в живота ни не е имало кризисни моменти, но ги преодолявахме, а не стигнахме до противоречия и крайни, безлични моменти. На мен ми беше приятно да се прибера вкъщи. Което говори повече от всичко друго, което мога да кажа.

- А какво е мястото на любовта?

- Любовта не е само между мъжа и жената, тя има всякакви измерения. Например едно от тях е, когато работиш нещо с любов. Аз от всичките работи, с които се занимавам, най не обичам политиката. Пък и някак си през тези 15 години, в които съм в нея, по-сладко ми става, когато отивам в театъра да играя, защото се случва рядко. Усещам симпатията на хората, че им е приятно да ме гледат. Това е, ако ти забраняват да пушиш, и ти го правиш тайно. Грубо е сравнението, но е факт. Или пък когато отида при студентите си, най съм удовлетворен тогава.

- Защо напоследък омразата като че ли е повече в живота ни?

- Аз се надявах, че тази злоба и това противостоене в обществото ще приключат много по-рано. Мислех, че нещо друго ще се случи с нас. Това озлобяване и обезличаване на хората, каквото и да ми говорят, е благодарение на тона на отношенията на политиците през последните години, които те наложиха. Когато пуснеш телевизора и виждаш обидите и грубостите в парламента - аз съм добрият, другите са лошите, това се пренася и в обществото. Уж всички говорим, че в името на хората го правим, пък гледай какво става. Все пак доста години живея, не е било такова противостоене и такава омраза. Онзи ден случайно пуснах телевизора и чух в пряко предаване да се обаждат слушатели. Бях потресен, една жена кълнеше грозно. Не мога да ти опиша какви клетви бяха, направо забакнах. Как така ще кълнеш хората? Особено такива, които нищо не са ти направили. И не беше да кажеш неинтелигентна жена. А представям си какво е в по-другите прослойки.

- И накрая, какво е вашето послание към хората?

- О, не, хората се умориха от това някой да ги учи. Човек сам трябва да стигне до откритието за себе си и за живота си. Макар че в края на краищата съм един учител на моите студенти, предпочитам да им разказвам житейски случки, за да си вадят своите изводи, отколкото да им казвам постулати. Да, има някои неща, които са задължителни. Например това, което вършиш, да го правиш с любов. Да имаш умерена амбиция и да не забравяш, че нашето е колективно изкуство. Това настоявам да го знаят и да не го забравят. Но как да живеят, не бих им дал съвет. Смятам, че когато си на техните години, трябва да изживееш живота си, както ти искаш, защото само един път си млад. И на мен ми се иска поне 10 години да съм по-млад, ама не може. Не обичам да поучавам хората, уморени са от тази работа. Толкова умни хора са изговорили сума ти неща, отваряш книгите и четеш.

Евелина Павлова: Новините създават чувство за безнадеждност

В радиото борбата на егото не е толкова силна, както в телевизията, убедена е водещата

Евелина Павлова от години е познато телевизионно лице и радио глас. За пръв път тв камерата "се влюбва" в нея благодарение на предаването "Хит минус едно" на БНТ. Трудно е да се каже дали екранът или микрофонът са по-голямата й страст - винаги ги е комбинирала с широко отворени обятия. Неведнъж е споделяла за личния си "трудов рекорд" - по едно време водела едновременно 4 телевизионни и 5 радиопредавания. Завършила е "Маркетинг" в УНСС. През годините е била програмен директор и радиоводещ в Радио FM+. Участва в създаването на радио Star FM, отново като програмен директор. Позната е и като водеща на предаването "Аз обичам България" по Нова ТВ.

Преди две години създава и първото интернет радио, посветено на децата - Radio Family. Искрено вярва, че пълноценното общуване с децата предполага и обществото да чува техния глас, затова създава медия, която прави това общуване възможно. Вярва и в това, че музиката е универсален език и помага на децата да растат по-щастливи, по-уверени и дори по-здрави. Казва, че се учи как да е по-добър родител за своите деца всеки ден.

- Ева, вие сте един от най-успешните радио и тв водещи у нас. Какво ви коства този успех, с цената на какво постигнахте всичко?

- Благодаря! Цена не съм плащала, защото наистина много, много обичам това, което правя. Близките ми плащат цената да не ме виждат достатъчно. Аз обаче вярвам, че всичко в живота наистина идва в точния момент, дори начинът, по който идва при нас, да не ни харeсва. Когато преди години се разделихме с радиото като медия, имах няколко години, които посветих изцяло на дъщеря си. Създадох свои лични проекти, сред които единственото у нас детско уеб радио. И това се оказаха най-щастливите ми години.

- Днес много хора, предимно младите, не гледат много телевизия. Как ще коментирате това отчуждаване от новинарските емисии предимно и интереса главно към шоу програмите?

- За мен също е все по-трудно да гледам новини. Мъчно ми e за всичко и за всички. Новините понякога създават чувство за безнадеждност. Интернет дава възможност да научиш това, което наистина те интересува, да търсиш потвърждение, друга гледна точка. А за младите хора това е най-естествената среда и източник на информация.

- От дългия ви опит в радиото и телевизията, можете ли да кажете с какво те се промениха през годините?

- Промениха се напълно. Още преди години ни учеха, че медиите са общност от хора, които ги ползват и които имат общи интереси. Сега, когато общуването стана толкова интензивно в социалните мрежи, тази теза тежи още повече. Днес всеки човек е медия, стига да има какво да каже, и да има хора, които да искат да го чуят. Това неизбежно променя цялата медийна среда.

- Преди години, за да станеш водещ, критериите бяха много високи. Смятате ли, че днес те са занижени и като водещ може да работи всеки с приятна външност или глас?

- Може да работи, да. И да си изживее своите минути слава. Но само толкова. За всяка медия си има аудитория. Все още има и някои истински радиа. Там лесно се изгражда екип, защото борбата на егото не е токова силна.

И още...

Криско се гушна с "Пайнер"

Америка или Русия създаде "Ислямска държава"

Таблоид омъжи Анахид Тачева на 75

Хосе Карерас излиза на сцена с 60 българи

Човек на "Титан" скочи на Гриша Ганчев

Нетленни мощи на наш светец пазят Букурещ

Лъжелечител "подпечатвал" клиентки на интимни места

Гиганти с рога и два реда зъби обитавали Земята