България винаги ще бъде пълна с дупки, защото тя, дупката, е на друго място - в главата, в старата социална практика от всяко добро да се печелят пари

Винетката за кола - 97 лв. годишно, обяви правителството. Позова се на горещата препоръка на Световната банка. Крещяща е нуждата ви от модернизация на пътищата, отсече тя.

В анализа на световните банкери и техните съветници се посочва, че сме много зле. Недостиг от близо седем милиарда лева за здравето на родната пътна инфраструктура с всичките й съседни, подобни, близки и далечни структури. Егати плесника! Така е: Световната банка си витае в собствената си обитаемост и от висотата на щедрите си съвети създава инструкции. В някои държави тези инструкции се превръщат в апелативи. В реални нормативни действия.

Световната банка затова е световна, защото не е балканска. Не отчита регионалните наследства. Не отчита народопсихологията на българския шофьор например. А той, колкото и да пътува по света, си остава тъмен, заклет, непредсказуем балкански субект със самочувствие. По-зле - и с волан в ръце.

В ръцете си той държи всеобщото отрицание. Всеобщата нагласа за хитруване, за намиране на вратичките в закона, защото както е известно, във всеки закон има “врата у по?ле”. Затова не си плаща актовете на КАТ, отлага годишните данъци, прави се на джигит. И съсипва пътищата, строени някога за каруци.

Тежките камиони на горската мафия например. Те изпълзяват в полунощ без номера и със загасени фарове, чупят пътищата, на тайни явки прехвърлят незаконно отсечените дърва. Така бракониерите се хранят със собствената си ненаказуемост. Няма кой да отсече горската мафия, както няма кой да ги постави в блюдото на Темида. Тези съществуват и съсипват второстепенните пътища благодарение на тихото съучастие на властта. Хайде да видим колко кметове тайно и полека работят с тях. И къде е полицията, за да ги гепи, когато в полунощ изпълзяват от горите със загасени фарове? А, извинете, полицията е на Орлов мост.

От 2009 до 2015 г. у нас са инвестирани почти 3,150 млрд. лева за подобряване на пътната инфракструктура, отчете министър Лиляна Павлова. Изградени са нови 300 км магистрали. Така или иначе са рехабилитирани над 5000 км пътища.
Няма правителство в последните прекрасни години на прехода, което така амбициозно да строи нови пътни коридори. Хейтърите може да хапят Бойко Борисов, а разни партийни лидери да ни внушават, че асфалт сандвич не прави. Амбицията на премиера да реже ленти от нови модерни възли, кръстовища, дъги и надлези ще остане в реалността: да, асфалт сандвич не прави, тежко му, който го няма. Магистралите са артерии на икономиката. И на други стопански вени, в които тече производствена кръв. Бойко Борисов не пожела да целуне Вартоломей. Затова пък президентът прокара най-широката магистрала към нашето национално нАведение. Така навлизаме в учебниците по история. В която пътищата се преплитат по много сложни възли. При това, без да е съществувала Световната банка. Тя няма история. История имат българските каруци.
Някои мислят, че “Пътна инфраструктура” е войнстваща система за собствено самочувствие. Ругаят я. Обкичват я с какви ли не оценки. Лаишки, разбира се. Човек не трябва да мисли като Световната банка. Трябва да мисли като собственото си битие. В което каруците са част от историята. Нашите пътища са наследство от нашето икономическо статукво. Не сме в състояние доволно бързо от конското возило да преминем на БМВ седми?ца. Затова обичаме министър Лиляна Павлова. Като заговори, ни възбужда. Ражда мечти. Които, така или иначе, обезпечава с милиони. Ала едни милиони винаги искат други милиони. Само за поддържането на новите 300 км аутобани са нужни над 16 милиона лева годишно. Някои изчисляват - най-малко 20 и нагоре. За подобрението на цялостната шосейна мрежа ни трябват 600 млн. лв. годишно. Построеното с много пари изисква поддръжка с още пари. Откъде да се намерят?
Винетката се оказа най-лесната, най-дашната, най-близката за употреба. Освен данъка на автомобила си и разни други такси, които се роят както се роят полицейски протести, ние плащаме всяка година винетка с разни цветове. Тя е ту розова, свенливо синя, кафеникакво никаква, но винаги с цена. Тя, цената, не помръдна осем години. Тогава бяхме щастливци, защото повярвахме, че никое правителство не ще посмее да я награди с повече внимание. Пак според Световната банка България е сред държавите с най-ниски стойности на винетката. Дават се примери с други страни. Не се дават примери с други икономики. С друго минало, в което мерцедесите навреме са заменили каруците. Пак не се отчитат местни практики и производства. Нашата практика е бавна, производството ни - конско. Не се отчита, че каруца брутен вътрешен продукт не прави.

Да се сравнява нашата винетка с винетката на модерна Европа е все едно да се сравнява сандвич с благополучие. Нашите сандвичи винаги ще бъдат по-тънки от него. Ето, това не отчита Световната банка. Взряна в собствения си пъп, тя не умее да забележи, да възприеме, да отрази нашето наследство и да въведе препоръките си в родната ни баналност. Винаги бърза и ни поставя над реалния брутен вътрешен продукт. Това е, защото винаги ни поставя под себе си. Каквото директно е препоръчала Световната банка, това директно ни е произвеждало съмнения. Според наставниците с много пари нашите винетки трябва да поскъпнат, понеже жизненото ни равнище вече надминава най-богатата държава в Европа. Настигнахме Норвегия, докарахме я да ни яде сьомгите.
Кой прави дупки в България? Защо дупката се превърна в национална визия? Защо чужденци си я отнасят като скъп сувенир? Защото ние сме в генерална дупка. В нея открай време се чувстваме по-добре, по-сигурно. Нещо като в окоп, за да не ни докачи данъчното чудовище. Дупката се оказа рай за кметове, строителни фирми и поддържащи предприятия. Каквито и европейски програми да печелим, България винаги ще бъде пълна с дупки. Защото тя, дупката, е на друго място. В главата. В старата социална практика от всяко добро да се печелят пари. В немощните контролни нива. В анонимността на строителните вампири. В надписването. В характерната българска дяволия, която е най-щастлива, когато прецаква държавата. Стотици некачествени ремонти, пропаднали отсечки, излетял като прах асфалт - и никаква справедливост. Възмездието е отложено, защото ако се случи, обратната връзка ще бъде прерязана. Колко комисиони получават възложителите? Това и главният прокурор Цацаров не може да си го представи. Затова красивата Лиляна Павлова вечно ще страда. Дупката е толкоз голяма, невидима и ненаказуема, че каквото и да предприеме, каквито пари да докара, тя денонощно ще бъде в нея. Защото голямата дупка на България е национална принадлежност и винетка за нея няма открита. Какво като стане 200 лева? Ще си шпорим колите и ще надбягваме държавата.