Испания спаси 540 преселници в Гибралтарския проток

Изписаха от болница британеца, отровен с Новичок

„Боинг“ триумфира на шоуто „Фарнбъро“ Истински железен човек лети на авиошоуто (ИНФОГРАФИКА)

Николай Младенов, специален координатор на ООН в Близкия изток: Израел и Хамас да отстъпят от ръба на войната

Сменят ветеринаря в Болярово, евтаназия в Шарково ще има

Томислав Дончев за скандалите около чумата: Една рутинна процедура се превърна в политическа криза

ОПОС ще финансира ВиК проекти за 1,35 млрд. лв.

Коцето спря купоните Певецът отбеляза празника със семейството си

Израел и Русия се договориха за по-тясно сътрудничество в Сирия

Тръмп няма да подкрепи предложението на Путин за референдум в Донбас

Макрон уволни свой сътрудник, бил протестиращи

Цветан Цветанов след решението на НС за мигрантите: Благодаря на опозицията!

Напускалият свободно Варненския затвор – бивш рали състезател и лидер на престъпна група

Румяна Арнаудова за арестите в КАТ-Габрово: Касае се за длъжностни и документни престъпления

Атаката срещу дизела е истерия и балон Обсъждат по-високи данъци и такси

Не може да си хем от български, хем от чужд произход

“Патриотично” недомислие поставя под въпрос резултатите от българо-турските изселнически спогодби

Макар и като цяло добросъседски, отношенията между България и Турция винаги са били пречупвани през максимата „имай едно наум“. От българска гледна точка в миналото тези съображения са произтичали от патерналистичната турска политика към мюсюлманските общности на Балканите, а днес тук се наслагва и трайният завой на Анкара към неоосманизма.

С цел намаляване на напрежението между двете страни през годините са сключвани редица изселнически спогодби, с които се урежда процедурата по преселването в Турция на желаещите да направят това български граждани от турски произход. Основен момент във всички тези спогодби е, че преселилият се загубва българското си гражданство по силата на закона със самия акт на изселване от България. Известно е, че такива лица при преминаването си на турска територия са подписвали декларации за вярност към „майката родина“ Турция и на всички тях са сменяни фамилните имена.

Независимо че и България, и Турция, а и самите изселници са приемали тази правна последица, през последните години са правени различни опити за нейното заобикаляне. Последният директен напън в тази насока бе предложението на Четин Казак за възстановяване на българското гражданство на лицата, изселили се в периода 1950-1989 г. въз основа на същите тези двустранни изселнически спогодби. Интересът на ДПС към подобен акт е разбираем. Най-малкото така може да увеличи своя електорат. Не е разбираемо обаче късогледството на формации, обявяващи се за патриотични, които в същото време с действията си улесняват постигането на тази нееднозначна цел.

Пробивът стана на 4 ноември т.г., когато Върховният административен съд на България с Решение №11634 върна за преразглеждане отказ на Държавната агенция за българите в чужбина да издаде удостоверение за български произход на родената в Добрич като българска гражданка Нуртен Гюлсери (от съображение за опазване на личните данни, името е променено), изселила се в Турция по силата на изселническата спогодба от 1969 г. като лице от турски произход, получава турско гражданство и е загубила българското си по силата на закона. След години живот в Турция г-жа Гюлсери решава, че е българка, поради което желае да притежава българско гражданство и съгласно няколкогодишната порочна практика на ДАБЧ подава заявление да й бъде издадено удостоверение за български произход.

Сред необходимите документи е и станалата прословута Декларация за българско национално самосъзнание, с нотариално заверен подпис. Парадоксът е, че срещу този частен документ без правна стойност имаше остри възражения от страна на Главния инспекторат към МС и отдел „Надзор за законност“ към Върховната административна прокуратура. Независимо от това назначеният по предложение на Патриотичния фронт нов председател на ДАБЧ продължи тази практика, а парламентарната група на патриотите, дори без да осъзнава всички последици от действията си, внесе предложение за изменение на Закона за българите, живеещи извън България, целящо да узакони тази практика.

В конкретния случай съвсем основателно ДАБЧ отказва да издаде въпросното удостоверение, но Нуртен Гюлсери, възползвайки се от слабостите и неуредиците в българското законодателство, оспори това решение в административен съд. След двуинстанционната съдебна сага ВАС излезе с мотиви, които ясно очертават разкрилата се пробойна в досегашната официална българска позиция. В решението на съда е записано, че понятието „българин“, с оглед конституционната уредба на основните начала в държавата, не може да се тълкува с неговото етническо, а с правното му съдържание, т.е. това е българското гражданство като израз на правната и политическата връзка между едно лице и държавата Република България. Този състав на ВАС в свое определение още през 2014 г. бе изразил виждането си във връзка с употребата на понятието „българин“ в законовия текст, като бе посочил, че ако понятието „българин“ се възприема като етническо, то народността или етническият произход на лицата, загубили българско гражданство и кандидатстващи за възстановяването му, ще послужи като основание за различно третиране. Така лицата от български етнически произход ще бъдат поставени от закона в по-благоприятно положение при възстановяването му от лицата с друг етнически произход, загубили българското си гражданство.

Решението на ВАС е подпомогнато и от странния факт, че ДАБЧ не е изпратила свой представител на съдебното заседание. Ето как духът е пуснат от бутилката, като е поставен под въпрос основополагащ пункт в българо-турските изселнически спогодби, отстояван неизменно в продължение на един век. Така решението на ВАС става поредната стъпка към отприщването на лавина от заявления на изселници в Турция по силата на спогодби и техни потомци, които смятат, че в Турция са от турски произход, но в България могат да бъдат и от български, поради което имат право на придобиване на българско гражданство по облекчен ред.

До този резултат се стигна благодарение и на порочната практика в ДАБЧ българският произход да се доказва основно с нотариално заверени декларации. По този начин вместо качество бе започнато да се гони количество и българското гражданство се превърна в самоцел на държавната ни политика към българите в чужбина, а не в мощен инструмент за постигането на важни за България стратегически цели.

Днес ясно трябва да отчетем, че избраният път на безкритично раздаване на конвейер на българско гражданство не доведе нито до решаване на демографската „криза“, нито до заздравяване на рехавите и често пъти противоречиви връзки на България със своята историческа диаспора.

За несъстоятелността на българската държавна политика говори съпоставянето ни с Гърция. През последните години и двете държави са предоставили на над 200 хил. свои задгранични сънародници гражданството си. Докато тази политика в Гърция доведе до преселването в историческата им родина на 200 хил. понтийски гърци, то в България едва 5% от тези над 200 хил. души, получили българско гражданство на основание на български произход, са се установили да живеят у нас. Вижте броя на гласуващите българи в Македония, Молдова или Украйна и ще разберете, че той е по-скоро символичен на фона на големия брой, притежаващи българско гражданство. Тези примери показват, че връзката на България с нейната историческа диаспора е слаба. Това е допълнителен мотив след печалното решение на ВАС да се тръгне към една наистина нова държавна политика към българите зад граница. Още повече че българите в чужбина играят ролята на основен инвеститор у нас и заслужават подобна грижа.

Представители на българските исторически общности зад граница отдавна настояват най-накрая в нашето законодателство да бъде уредена кашата около българския произход като правно понятие. Само по този начин ще може да се стъпи на здрава основа при политиката за предоставяне на българско гражданство. Ясно е, че досегашното възприемане на произхода като етническа категория, продукт на остарялото разбиране за етнонацията, не само че не върши работа, но ще създава все повече проблеми. С оглед на модерната концепция за политическата нация трябва да се направи и ново осмисляне на понятието “български произход”. То трябва да създаде чувство за общност на всички лица, свързани трайно с България, в това число и нейните етнически малцинства. То трябва да гради мостове и да сближава, а не да сее омраза и разделение. Тук обаче трябва да се отчете и правото на свободна воля и когато дадено лице е избрало да бъде от чужд (небългарски) произход и в това си качество се е възползвало от специфични права на друга държава, които не са важали за останалите български граждани, няма как едновременно да е и от чужд, и от български произход. Защото ако не е продукт на смесен брак, произходът на такова лице може да бъде само един.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.