Дипломатичен, деликатен, харизматичен интелектуалец и балансьор. Така хората, работили през годините с бившия главен прокурор и настоящ председател на Конституционния съд (КС) Борис Велчев го определят. Критиците му обаче осъждат това поведение. Смятат, че на Велчев му липсват остри реакции и го слагат в графата на прекалено предпазливите, пасивните и бягащите от отговорност.

Това, което и едните, и другите не отричат, е, че Велчев е ерудиран. Той е роден на 26 април 1962 г. в София. Син е на дипломата Владимир Велчев и на юристката Нина Велчева. Внук е на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП, чието име носи. През 1981 г. излиза с диплома от Английската гимназия в София, а седем години по-късно завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. „Климент Охридски“.

Веднага започва работа като съветник в отдел „Правен“ в Министерския съвет. След 2 г. е асистент в Юридическия факултет на СУ. Впоследствие получава докторска степен, става и доцент, а от 2012 г. и професор.

Преподава наказателно и международно наказателно право в СУ и във Великотърновския университет.

Член е на Консултативния съвет по законодателството при 39-ото и 40-ото народно събрание. Председател е на Правната секция и член на Бюрото на Съюза на учените в България. От 2002 до 2006 г. е шеф на Правния съвет на президента Георги Първанов. От 23 февруари 2006 до 31 октомври 2012 г. е главен прокурор. След изтичането на 7-годишния му мандат, в края на 2012 г., е назначен за съдия в КС от квотата на президента Росен Плевнелиев.

Като главен прокурор той ще се запомни като балансьор в отношенията между МВР и прокуратурата. Безспорно е, че разследващите и държавното обвинение трябва да работят в синхрон, за да има резултати. Скептиците обаче често питаха дали прокуратурата дава нареждания на МВР, или обратното.

Макар държавното обвинение да е господар на разследването, Велчев никога не “скочи” срещу гафовете на МВР. Критиците ме твърдят, че така е позволил на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов да обсеби наказателната политика на държавата. Днес вече се знае, че по-голяма част от делата, които започнаха при полицейски акции със звучни имена - „Недосегаемите“, „Медузите“, „Дедесарите“ и т.н., се сгромолясаха в съда.

Докато беше главен прокурор, Велчев така и не се превърна в събирателен образ на държавното обвинение. Според мнозина той съзнателно отказа да затвърди единоначалието. Предпочете да изведе на преден план други началници в прокуратурата. Така например своята медийна слава при него получиха вече бившият градски прокурор на София Николай Кокинов и заместниците му Божидар Джамбазов и Роман Василев.

Макар да бе на пост с огромна власт, Велчев не можеше да се припознае във емблематичната фраза на Иван Татарчев: „Над мен е само Господ“. Напротив. Обяви се за намаляване на мандата на главния прокурор. “Седем години е твърде дълъг мандат, ако човек иска да е реформаторски настроен”, заяви той през 2009 г.

Велчев е духовит. Той винаги е смятал, че прокуратурата е прекалено натоварена и се задъхва с разследвания за най-незначителни провинения. Твърдеше, че държавното обвинение се търси от всекиго за щяло и нещяло.

“Очакванията към прокуратурата са като към пожарна команда“, каза веднъж. Друг път бе по-остър: “Половината от нацията се изживява от сутрин до вечер като прокурор. Няма да се учудя да се предвиди затвор за бой между декоративни рибки.”

Кариерата му продължи в КС през 2012 г., а преди седмица той бе избран за негов председател с 8 от 12 гласа „за“.

Борец срещу евроизмамите

Като главен прокурор Велчев направи структурни реформи, анализ на провалите на обвинението, създаде спецекипи за борба с корупцията и евроизмамите. Най-голямото му завоевание беше политиката на откритост.

Част от неосъществените надежди за реформа в държавното обвинение бяха заложени в ревизията на прокуратурата, която Велчев обяви след встъпването си в длъжност. Бяха проверени десетки дела и ключови за ерата “Никола Филчев” прокурори. Някои бяха предложени за наказание, други бяха дадени на съд, но в крайна сметка малцина бяха освободени от длъжност.

ЗА НЕГО

Изключително компетентен

„Борис Велчев е човек, който е доказал своята компетентност, комуникативност, който направи много за системата за правораздаване. Ако сравняваме какво е било преди него и това, което той постига, България е на прав път, тя прави своите реформи, включително и в сектора на правораздаването. Борис Велчев е част от тях. Но преди всичко за мен той е един изключително компетентен, добронамерен, комуникативен и посветен българин.”

Росен Плевнелиев, президент

Имам му доверие

Борис Велчев се ползва с моето доверие. И аз бих бил против да се намалява мандатът и да се сменя главният прокурор. Казвам това абсолютно обективно, макар той да е от съветниците на президента. Това е моята оценка, както и тази на ГЕРБ за Борис Велчев. Такива са отзивите, които Велчев получи и от САЩ.

Бойко Борисов, министър-председател

Интелигентен юрист

Аз много уважавам Борис Велчев. Той ми е преподавател още от университета и наистина смятам, че е много широкоскроен и интелигентен юрист. Чест прави на Борис Велчев, че възстанови звеното за криминологични изследвания в прокуратурата.

Диана Ковачева, бивш министър на правосъдието

Уважаваме го и му вярваме

Уважаваме много високо работата на Борис Велчев като главен прокурор и винаги сме казвали, че сме готови да го подкрепяме и да подпомагаме дейността му. Промяната в прокуратурата е много ясна след идването в нея на сегашния (тогава Велчев - б.а.) главен прокурор. Имаме голяма вяра в Борис Велчев и в неговата работа.

Джон Р. Байърли, американски посланик у нас (2005-2008)