„Аз съм световен шампион, трябва да съм за пример и се старая да бъда”, казва Марко Косев, който преди дни стана единственият в света с 5 титли в бойното самбо.

Българинът изпревари по брой отличия най-титулувания досега - руската легенда Фьодор Емиляненко, в спорт, измислен именно от руснаци и който е залегнал в подготовката на местните спецчасти. „След финала Михаил Илюхин, треньор на Емиляненко, ме поздрави и каза, че още през миналата година е трябвало да стана рекордьор - казва шампионът. - Но явно сега му е дошло времето.”

На първенството в Казабланка на финала Косев нокаутира украинеца Богдан Бабенко, след като води с 6:0. А преди това побеждава с явно превъзходство - 8:0 руснака Артур Багаутинов. „В Марко има голяма амбиция и желание за победа - казва неговият треньор Росен Димитров. - Негова запазена марка са два удара - с глава и с крак. Съперниците му го знаят, но не могат да му противодействат.“

Шампионът се обижда, когато състезателите от бойните спортове са наричани „лоши момчета” и ги поставят под общ знаменател. „Всеки спорт си има специфика, както и нашият - допълва Косев. - За всяка титла съм хвърлил много труд. Всички са изстрадани. Но за последната най-много тренирах, защото знаех, че е рекордна. И при нас дисциплината е много важна, и при нас има допинг контрол...”

А когато пита първия си треньор Досьо Досев дали е вярвал, че ще стигне до тези висини, той му отговаря: „Ако не съм вярвал, нямаше да те гоня по училища и площадки и да те връщам отново и отново в залата.”

И още на първата тренировка 7-годишният тогава хлапак пита треньора дали ще се научи да се бие, Досев му отвръща: „Не знам дали ще се научиш, но ще станеш човек!”

Именно дисциплината и самоконтролът помагат на Марко да изгради успешна спортна кариера.

Първо започва с футбол, защото баща му Мариян Косев е тренирал този спорт. Но тръпката за победа в бойните спортове е по-силна. “Там си един срещу друг и по-добрият побеждава, няма равенство“ - казва боецът.

Започва да тренира джудо в родния си град Севлиево, става шампион на България. После се захваща и със спортно самбо. Трупа още опит, усвоява и хвърлянията. А от 2007-а е в отбора по бойно самбо, където първите уроци получава от Стоян Саладинов, бивш инструктор на родните спецчасти.

„И аз съм имал трудни моменти и съм мислил за отказване - разкрива шампионът. - Дори тази година си казах: ако не стана първи и не си намеря спонсор, приключвам.”

Част от средствата, които Марко си набавя за лагери и подготовка, дължи на приятелите си. А вече 5 години работи с екип, който се грижи за неговата форма и го предпазва от сериозни травми. „Това, което си дал като средства и усилия, e далеч от това, което си взел - доверява Марко. - Но изпитваш удовлетворение - доказал си, че си най-добрият. Обидно е, че и държавата дели спортовете на олимпийски и неолимпийски. А ние не влагаме по-малко труд. И аз съм ставал шампион с 4-5 победи, както е в борбата. При нас обаче е налице и друг критерий. Ако в категорията ти има по-малко от 20 състезатели, премията пада наполовина за световна титла - от 8000 на 4000 лева, колкото сега ще взема. В олимпийските спортове го няма това...“

Шампионът казва, че страх не изпитва. Вярва силно в Бог и преди всяка среща се моли.

Признава, че преди е имал респект от руските състезатели, но покрай съотборниците си, които изпитвали притеснение. Отдавна вече го е преодолял и сега спокойно може да покани представители на „сборная“ на негова тренировка, за да научат и те нещо.

За разлика от други успешни спортисти, които виждат бъдещето си чужбина, Марко предпочита да остане в България. „Тук е рай - имаме море, планини, четири сезона, 700 минерални извора... Обикалял съм много по света, но в България е най-хубаво, най-красиво. Камъкът си тежи на мястото”, категоричен е световният №1.

А в бъдеще иска да се занимава с треньорска работа и планира да открие свой клуб. Отсега трупа опит - тренира малчугани в столична детска градина. „При тях за умения в бойните спортове още не може да се говори, твърде малки са - доверява Марко. - По-скоро работим върху двигателната им култура. Страшно много обичам деца, тази работа ми носи истинско удовлетворение, зарежда ме с енергия. А и малчуганите ме харесват, много се забавляваме...“

Марко признава, че е опитвал да се занимава и с бизнес, но не му върви. Преди време имал фирма за европалети. „Оказа се, че съм твърде добър за тази работа - разкрива самбистът. - Когато им платиш, те след това три дни не идват на работа, защото са се напили...“

Признава, че има много приятели и извън спорта, с които често прекарва свободните си дни. Повечето имат свои бизнеси.

Косев разкрива и за разочарованията си. Разделя се със съпругата си Катрин Велкова (б.а. - бивша националка по художествена гимнастика), а бракът им трае 3 г. По същото време през 2014-а губи и на финала на световното. „Не съжалявам за брака си - признава той. - Умея да ценя и хубавите моменти, които съм имал.“

А в бъдеще си мечтае за спокоен живот в България. Иска да остане в спорта, където е най-добър, и да предаде опита си на младите.