Новата война ще се води по улиците и в домовете на хората

Родният манталитет плюс интернет, умножени по посредствена политическа реторика, е равно на пълен провал

Мнозина историци и анализатори наричат Студената война „времето на големия страх“ заради непрекъснатата заплаха от ядрена война и взаимно унищожение на двата враждуващи блока - за по-кратко - Изтока и Запада, географски определени от посоките на демаркационната линия, която разделя Берлин на две. Двадесет и пет години след края й формалното помиряване на едната част на света с другата, обединяването на столицата на Германия и най-вече заравянето на ядрената томахавка - Западът, който вече обхваща голяма част от едновремешния Изток, застава лице в лице с всичките си страхове - и този път без реална надежда да ги надвие в близко бъдеще.

И ако в годините на Студената война „горещите точки” на сблъсък бяха далеч извън пределите на директно враждуващите, актуалната геополитическа действителност диктува, че известна част от новата цивилизационна война на ценности ще се води по улиците на градовете и директно в домовете на хората. Масова параноя, медийно претоварване и посредственост и продължаваща безкрайно миграционната криза - това е новата европейска действителност.

Тази нова реалност е директно описана в мерките, които предвижда да предприеме незабавно Европейският съюз, за да се предпази от новите заплахи на ХХІ век, които, макар и описани с една дума – тероризъм, - имат толкова измерения, на колкото кошмари е способен човешкият мозък. Защото врагът успя да се утвърди като неуморим, безпощаден и безскрупулен, със стотици хиляди пипала, дълбоко проникнали в тъканта на европейските общества, способен да нанася удари в най-уязвимите им точки. И ако терористите от ДАЕШ (не виждам смисъл да им отдаваме чест, като ги наричаме с името, което са си избрали, а и няма как да са „държава”) имат географски координати, върху които ще се хвърлят милиарди под формата на бомби, то оръжията, симпатизантите и уви, най-вече мишените им са сред нас.

Заради което европейският съвет по правосъдие и вътрешен ред, който се проведе в Брюксел в петък, взе решение за общо затягане на границите на ЕС, но в частност на страните от Шенгенската зона, наложи задължително снемане на отпечатъците на всеки не-европейски гражданин, който се опитва да влезе на територията й (законно или не), и проверка срещу съществуващите полицейски база данни, включително Европол и Интерпол. Като отделна по важност мярка се предвижда осъвременяването на системите за обмен на информация между полицейските служби от страните по Шенгенското споразумение. (Това включва и България, просто не ни споменават.)

Съветът на министрите препоръча още на Европейската комисия да предвиди ревизия на Шенгенското споразумение в частта му за граничния контрол и да предложи бързи мерки за въвеждането на т.нар. умни граници, които да включват „систематичен контрол на гражданите на ЕС, включително проверка на биометричната информация срещу съществуващите база данни, на външните граници на Шенгенското пространство, с пълно приложение на съществуващите технологии, за да не се пречи на потока на движение”. Секси, а!?

Еврокомисията също така ще трябва да изготви правната основа за включването на европейската агенция за контрол на границите „Фронтекс” в борбата срещу тероризма, особено в предвидените горещи точки - центровете за настаняване на бежанци.

Съветът обърна специално внимание и на държавите членки, които граничат със Западните Балкани, да разширят сътрудничеството помежду си и с агенциите „Фронтекс” и „Европол”, за да подобрят резултатите си в борбата с трафика на оръжие от региона. Достатъчно медийни спекулации имаше по темата през последните дни, за да е необходим коментар на това решение.

ЕС впряга и целия си полицейски ресурс по маниер, подобен на консолидирането под една шапка на съществуващите преди атентатите от 11 септември 2001 г. 30+ американски специални, тайни, разузнавателни и други служби. Европейският център за борба с тероризма (ЕЦБТ) ще започне официално работа на 1 януари 2016 г. под шапката на Европол, като всяка държава член ще осигури свои експерти, които да работят на място, да осъществяват директна връзка между съответните полицейски и други агенции и преди всичко да осигуряват непрекъснат обмен и осъвременяване на наличните база данни. ЕС предвижда и укрепването на съществуващата специална система за обмен на информация между службите за финансово разузнаване, с цел борба със спонсорирането на терористични и екстремистки организации. Мобилизацията е на всички фронтове.

Всичко това, разбира се, трудно може да трогне родната изтръпнала действителност - политическа, медийна и обществена като цяло. Мерзкият дебат - лицемерие ли е да симпатизираш на жертви на безочливо клане на основание къде и как се е случило - илюстрира достатъчно къде се намираме като общество.

Остава една положителната мисъл, че като част от ЕС нашата сигурност е интегрирана в общата, пък макар и само на книга. Способностите на родната полицейска система да се справя с подобни заплахи не мога да коментирам. Персонална проверка с просто запитване до официални лица показа, че макар и България да не е страна по политическото споразумение „Шенген”, като държава член на ЕС родните полицейски служби имат постоянен технически достъп до тези прословути информационни потоци, масиви, база данни или както щете ги наречете. И сигурно си ги ползват по предназначение, ако им трябват, и знаят как. Друг е моментът, че явно на политическо и държавно ниво този факт е бил загадка до неотдавна. Иначе с новите мерки за граничен контрол, обявени от ЕС, дали сме страна по „Шенген” или не, остава единствено въпрос на политическо решение. Гаранциите ги имаме, облагите не, но не ми казвайте, скептични мои сънародници, че сте очаквали нещо по-различно. Помните, системата на „тоягата и моркова” последните осем години доказа, че макар и бавно и болезнено има как да стъпим в права пътека (още не път). И да, несправедливо е, но какво да се прави.

Простата истина е, че страхът е тук. Дебне от мониторите, от репортажите, от страниците. И неадекватно управленско поведение може само да допринесе допълнително за общата несигурност. Защото съвременна България се доказа крайно податлива на малоумни психози. Родният манталитет плюс интернет, умножени по посредствена политическа реторика и медийна среда, е очаквано равно на пълен провал. Затова да се замислим първо, преди да обидим бай еди-кой си, пенсионер, работил охранител на паркинг, който взел едни 20 лева от смуглото момче, за да си паркира на спокойствие колата зад тази или онази зала, посрещнала няколко хиляди души за концерт на дадена музикална икона. Защото шубето е най-големият страх, казват хората.