Произведението на Волоколамски митрополит Иларион (Алфеев) «Рождественска оратория» ще бъде представено на 4 декември на фестивала "Рождество Христово в Софийската опера и балет, съобщиха организаторите на събитието.

Творческата му съдба е твърде необичайна. След като получава професионално средно и висше музикално образование, на 20-годишна възраст той оставя музиката, приема монашество и изцяло се посвещава на служение на Църквата. В края на 1990-те години става известен като един от водещите богослови на Руската православна църква. Автор на повече от 800 публикации и 20 книги, преведени на много езици. През 2002 година е ръкоположен за епископ, а от 2010 г. става митрополит. Оглавява „Отдела за външно-църковни връзки” при Московската патриаршия.

Митрополит Иларион е автор на няколко мащабни произведения, сред които «Страсти по Матея», «Рождественска оратория», «Божествена литургия», «Всенощно бдение», «Кончерто гроссо» и др. За кратко време митрополит Иларион, който работи в различни жанро-ве: от камерна музика до оратории, става един от най-изпълняваните съвременни руски композитори. За себе си той казва: «Музиката за мен е само една от фор-
мите за проповед и служение”.

Ораторията «Рождественска оратория» е написана през 2007 година и е
изпълнена за първи път на Рождество Христово, същата година във Вашингтон и Москва. В основата на произведението е разказът за рождението в плът и първите дни от земния живот на Господ Иисус Христос според Евангелията по Матея и Лука. В либретото са използвани православни богослужебни текстове посветени на Благовещение Богородично, Рождество Христово и Сретение Господне.

Ораторията се отличава с монументален замисъл, наситеност с хорово и
оркестрово нотно писмо, яркост на мелодическия език и широко използване на полифоничен стил. Общата драматургия на произведението е насочена от тъмнината към светлината, от Стария Завет и мъчителното
очакване на Спасителя към Новия Завет и ликуващата радост за спасението на човешкия род от въплътилия се Бог.

Произведението започва със старозаветния пролог към евангелската история за Рождество Христово. Следват явяването на архангел Гавриил на Пресветата Дева Мария и разказът за Раждането на Младенеца Христос. Кулминацията на първата част е тържествения хор «Слава в вышних Богу», с който, по думите на автора, е започнала работата му върху творбата.

Втората част на ораторията представя сцената на Сретение Господне с монолога на Симеон Богоприимец, който взимайки на ръце Младенца Иисус, произнася проникновените думи за смисъла на живота и смъртта. Темата за Сретение Господне продължава с евангелски текст и припева «Богородице Дево, упование христианом».

По-нататък повествованието се връща към рождественската история, в която са вплетени тропарът «Рождество Твое, Христе Боже наш» и кондакът «Дева днесь пресущественнаго раждает», които имат подчертано празничен характер. Емоционален прелом в общата драматургия на ораторията бележи Евангелският текст за избиването на витлеемските младенци от цар Ирод и бягството на светото семейство в Египет, който звучи на траурен музикален фон, и арията за сопрано – плачът на еврей-
ска жена загубила децата си.

Последното евангелско четиво, с което завършва историята за Рождество Христово, преминава в петгласна фуга за струнен оркестър. Следва речитатив, който включва избрани стихове от Първото послание на св. Апостол и евангелист Йоан Богослов, които разкриват смисъла на Рождество Христово - като израз на Божията любов към човека и призовават християните да се обичат един друг.

Като смислова арка с началото на произведението прозвучава заключителното хорово изпълнение, което връ ща слушателите към музиката от първата част на ораторията: «Слава в вышних Богу», прославящо родилия се Господ.

Ораторията завършва с ликуващо фортиссимо на хора и оркестъра.