Италиански инструктор лети специално до Смилян заради фасула

В Торино купуват смилянски фасул за 10-15 евро килото

Италиански инструктор на летци идва цяло лято специално в България, за да следи как се отглежда фасула в Смилян. 55-годишният летец заема висока позиция в авиокомпания, но мечтата му е след като се пенсионира да предлага със своя фирма само екологично чисти храни за ценители на вкусове, но така че лично да им гарантира качеството. "Идва от 3-4 години насам. Купува си фасул от 5-6 души. Това лято е идвал специално 7-8 пъти, за да види сам с очите си как се третират и развиват насажденията при няколко производители, с които работи", казва Банко Митевски от смолянското село Смилян. Пилотът бил "спечелен" от нашия фасул на световни изложения в Торино.

От 2004 г. Смилян прави празник на фасула, на който избира крал и кралица на боба. След това смилянският фасул придобива популярност извън страната като качествена храна и започва редовно да се представя на световните срещи на представителите на храни и хранителни продукти "Терра Мадре". На едрите бели и шарени зърна се дивяли представители на различни държави, които са традиционни производители на боб, като Мексико, Перу, Канада, САЩ, Индия и Камерун.

Професионални дегустатори на изложението са определили, че няма друг фасул в света с подобен вкус."Ароматът е по-силен и продължителен, усеща се нотка на прясна трева.Ципата е мека, не се усеща в устата, а във вкуса му има и сладост. Белият боб е по-маслен, разтапя се в устата. Месестата му част е с мека, копринена консистенция", са описали деликатеса дегустаторите. От първото представяне смилянския фасул участва през две години на изложенията в Торино. "Има италианци, които ни чакат с нетърпение да отидем, за да си купят смилянски фасул и за тях цената няма значение, щом плащат за качество. Купуват кило фасул и по 10-15 евро", казва Митевски.

През 2006 г. смилянчани получиха първи в България членски карти в световната асоциация "Slow Food". В нея членуват над 150 страни, а целта й е да отстоява позициите на сготвените храни пред аламинутите, пазейки съкровищница от вкусове. От 4 години местните производители са под крилото на международната организация, която ги водела и на обмяна на опит в Тоскана и Трентино, а от там идват италиански производители на празника на фасула в Смилян.

"Представяли сме фасула на различни международни изложения. В Палермо не можаха да повярват, че е фасул, мислеха че са декоративни камъчета. Неоспорими са качествата му", казва доц. д-р Десислава Димитрова от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и Национален координатор на Slow Food за България. Реколтата от смилянски фасул годишно е средно 30 тона. С включването му в съкровищницата на вкусовете целта била да се запази сорта получен в обособен географски район и да се знае кой е истинския на наводнения с ментета пазар.

"Фасулът е пренесен от Южна Америка в Европа през 15-16 век. От тогава има и сведения от нашия край от пътешественик, който описал какво зеле става тук, но фасул е нямало. След това е дошъл насам сигурно по време на някоя от войните", казва Митевски. В Смилян са сигурни, че боба се отглежда тук от времето на турското робство. Една от версиите е, че фасула е дошъл тук като вещева дажба осигурена от британски агенти снабдявали с храна и оръжие армията на Османската империя при настъпленията и в средните Родопи през 1878 г.

Смилянският фасул се отглежда в селата на Арденското корито - Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, Буката. Сортът е силно зависим както от климат и почва, така и от начина на отглеждане, който е самобитен.

Емблематичният за района бял едър фасул, наричан фасулевица, посят в полето - цъфти, но рядко дава реколта и зрънцата не стават в тези размери.Хората не подменят семената с външни. Местните го отглеждат винаги в симбиоза с царевица и картофи или с тикви на лехи, а не в цели парцели. Така културите си правели завет от пряко слънце и вятър и фасула вирее по-добре. Гледат го в градини покрай река Арда, защото поливането му редовно е задължително. От начало до край фасула се обработва ръчно, копае се два пъти и се вие на 2-3 метрови колци и се отглежда както е гледан поколения назад - само с оборска тор. Агрономи са установили, че при употреба на изкуствени торове листата на растението изгарят и то не може да се развива, казват от селото. Цъфти късно и се бере през септември и октомври. Изисква много повече грижи в сравнения с традиицонния, тъй като се отглежда 5-6 месеца. От корен добиват до 200 грама зрънца. Има две разновидности - салатен бял и по-дребния шарен, наричан от местните "златен". Белият е по-вкусен, но садим и шарения, защото е по-красив. Дребният е получил рядката си окраска при опрашването, обясняват от Смилян. Фасулът цъфти през юни в червени и бели цветове и хората знаят, че червеното е знак, че плодът ще е шарен и виолетов, а белите венчелистчета водят до белия боб.

Селото си изкара запазен знак от Патентното ведомство за смилянския фасул, изработен от проф. Димитър Серезлиев. През 2007 г. Смилян получи от Патентното ведомство и защита на словната марка "Смилянски", която със знака се слага на етикетите на производителите. Те се печатат от кооперацията, за да се защити истинския фасул от ментета. Производителите го предлагат в разфасовки на килограм. Шареният фасул е на цена 7 лв./кг, а едрия салатен се продава за около 8 - 8.50 лв. на кило. "Смятам, че това е достойна цена за разходите и труда. Етикетите ни също са уникални, защото на всеки има името и телефона на отделния производител. Така купувача може да има обратна връзка. Никой не иска да спира търговците по пътищата и супермаркетите да продават фасул, но да ни имат уважението и да не го наричат смилянски", казва казва Сафидин Чикуртев, който бе три мандата кмет на Смилян, а от 20 години е председател на Кредитната кооперация в селото.

По света има и сортове по едър фасул от смилянския. Нашият се различавал основно по това, че зрънцата му не са сплеснати. Едрият бял е с до 3 см бъбрековидни зрънца, а дребния е с до 1.5 см издути почти като грахчета зрънца, които имат окраска като на отворена люспица в бяло и петна от винено червено, кафяво или черно. Тази събота Смилян гръмва фасулевото топче за 13-десетия си подред празник на фасула. "Че на света е само един нашия шарен боб несравним". С този припев от химна си за фасула и стиха: "За теб е моята ода, че ти си храна на народа", се открива всяка година бобената фиеста с куп конкурси - кулинарен, пана от фасул на децата и т.н. "Въпреки че съм от Смилян, всеки път се изумявам колко различни рецепти от фасул могат да се направят, на един празник преброих 42", казва Илия Годев от организаторите. Неговият дядо всъщност станал причина да се защити словната марка "Смилянски", тъй като едно от условията било да докажат с писмено свидетелство, че това название е ползвано за дадения продукт и преди 50 години. Оказало се, че дядото му съименик Илия Годев е записал смилянския фасул като отчисления в дневници за дарения на храни по време на войните през 1942 г.

"Покрай празника хората двойно си увеличиха площите с фасул, за сметка на картофопроизводството, което си отива, защото на нашите разпокъсани площи себестойнността му е много висока и не сме конкурентноспособни на пазара. Имаме 500 членове, основно от Арденското корито. Годишно се продават на място поне 25 тона, с което хората си допълват доходите, а фасула ни помага и на туризма", казва Чикуртев. Смилян от 9 години гласи да вкара най-известния си продукт и в Книгата на Гинес чрез огромно пано от фасул. То е с големина от 9 кв. На него двама местни художници Илко Велинов и Сергей Узунов са очертали символите на селото - тюмбелек, чан, часовниковата кула и моста, както и символи на селския живот воденица, рало и др. До началото на ноември 13 040 души са залепили на паното сцепени на половина по дължина зърна от смилянски фасул срещу подпис в специална книга. Сред "авторите" на нестандартното пано има туристи от почти всички контитенти. За рекорда са лепили зрънца и Соломон Паси и Джеймс Уорлик.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл