Елена Йончева

специално за “Труд”

В стремежа си да създаде контролирана от Анкара зона за сигурност в Сирия, защитена от руските авиоудари, Ердоган е готов да забърка и НАТО

Да поведем борба за постигането на всеобщ мир и любов! Как ви се струва този призив? А как ви звучи този: „Да поведем битка срещу ИД”? В продължение на една година той бе лишен от каквото и да е конкретно съдържание. Под неговата шапка можеше да скриете всичко, стига да намерите достатъчно приемлива опаковка, с която да го представите в обществото. ИД е всеобщото зло, но всяка страна има своя интерпретация и подход.

А защо битката е само срещу ИД? Нима „Ал Кайда” за Сирия (фронт „Ан Нусра”), нима „Ахрар ал Шам” или десетките други джихадистки групировки са по-приемливи? Както и разпадналата се ССА (Свободна сирийска армия), която със своето оръжие премина и към ИД, и към други бригади - всички те днес развяват черното знаме на халифата.

Как трябва да си обясним, че от създаването на антиислямистката коалиция през септември 2014 г., в която има 62 държави, ИД в Сирия успя да завоюва за една година 30% допълнително територия и да заеме позиции във северните предградия на Дамаск... Защо няма отговор на въпроса - как най-силните във военно отношение държави повалиха за по-малко от месец армиите на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, а не могат да спрат една 30.хилядна армия на ИД (това е числеността на ИД по данни на ЦРУ, според други данни - до 100 000 души). Защо Турция, която е член на тази коалиция, оказва подкрепа на различни групировки, които преминават с оръжието си през турско-сирийската граница? Защо на турска територия има лагери за обучение на въоръжената сирийска опозиция, на различни ислямистки бригади - факт, който се признава не само от журналисти и наблюдатели, но и от Кемал Кълъчдароглу, лидер на най-голямата опозиционна турска партия, Републиканската народна партия.

И след тази шумна битка срещу ИД едва на 30 септември тази година две държави започнаха бомбардировки срещу ислямистите - Франция и Русия. И бяха наказани.

Атентатите в петък, 13-и, в Париж са и предупреждение към цяла Европа: „Не започвайте битка в Сирия против ИД! Вие сте уязвими, можем да ви ударим навсякъде и по всяко време!”

Европа направи опит да води самостоятелна външна политика по отношение на Сирия, заговори за политическо решение на кризата, за преходно правителство в Дамаск, в което да участва и умерената опозиция, за избори и реална битка срещу ислямистите. Франция не само за първи път извърши бомбен удар, но седмица преди атентата в Париж, на 5 ноември обяви, че изпраща самолетоносача „Шарл дьо Гол” за района на битката.

Но как се стигна дотук? Как се появи ИД в Сирия и нима всички ние не сме съпричастни към това?

Да се върнем към 2013 г., октомври, Алепо, Сирия.

В две съседни сгради, които някога са били част от медицинския институт, са разположени два щаба - на фронт „Ан Нусра” (”Ал Кайда”) и на ССА за Алепо.

Първите не разговарят с журналисти, но когато са твърде уязвими - пред местната болница, прибирайки разкъсаните ранени тела на своите, те изливат гнева си пред нашата камера под формата на агресивни послания: „Кажете на Обама, че идваме” или „Асад не почита нашата религия, ще го унищожим...”

Но в бившия институт за медицински сестри ръководство на ССА се съгласява на разговор, приема ни в голямата зала, на стената има закачен черен флаг с думи на пророка и подробна карта на град Алепо. ССА се състои от различни бригади. Най-голямата в Алепо е „Ал Туахид”. Ето какво ни казва зам.-командирът Хюсеин Асааф: „Нашата амбиция е да управляваме чрез шериата, не се срамуваме от това, а го декларираме открито.” На въпроса какви са отношенията им със съседите от „Ал Кайда”, той отговаря: „Ан Нусра” са като всички останали, като всички нас. Те се сражават заедно с нас. Те са част от нас и ние сме част от тях. Те не са екстремисти, те са просто организация, която следва ислямските норми.”

Бригадата „Ал Туахид”, ударната сила на ССА в Алепо, още на 18 декември 2012 г. заедно с още 13 лидери на основни бунтовнически бригади в града обяви създаването на ислямистка държава. Официалното събитие е заснето на видео и се излъчва по ислямистките сайтове.

„Ал Туахид” беше част от ССА. Днес вече е в състава на Ислямския фронт - обявен от нашия демократичен свят за умерена въоръжена опозиция.

Разказвам този епизод, защото атентатът в Париж и реалната заплаха от тероризъм в Европа станаха възможни не поради подценяването на заплахата, а заради премълчаването на фактите. Важна не бе истината, а това, което се представяше за нея. Сега сме на път да продължим тази лъжа.

Защо Турция свали руският бомбардировач СУ-24?

Ден след атентата в Париж, на 14 ноември, Анкара съобщи, че планира сухопътна операция в Северна Сирия. За целта е струпала 11-хиляден военен контингент на границата със своята южна съседка. Турската армия е приведена в повишена бойна готовност. Разбира се, целта е битка срещу ИД. Имаме обаче право да се съмняваме, че именно това е легитимната цел. Ето какво казва Едуард Лютваг, американски военни стратег, някога съветник на президент Рейган, днес старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон: „През последните три години Турция предаде НАТО, като позволи на „Ислямска държава” да събере сили, купувайки от ислямистите нефт. Анкара направи ИД мощна.”

Как обаче Анкара ще създаде зона за сигурност с дълбочина 90 км? На практика става въпрос за зона, свободна за полети, където различните ислямистки бригади ще бъдат защитени от ударите на авиацията.

По думите на премиера Ахмет Давутоглу „подобна сухопътна военна операция е необходима, но Турция не може да предприеме този товар сама”. Турция не иска да се ангажира едностранно.

На 5 август в турският вестник TAKVIM, собственост от 2008 г. на „Челик холдинг”, чийто изпълнителен директор е Берат Албайрак (Berat Albayrak), зет на президента Ердоган, се появи карта на бъдещата зона за сигурност с название „28 провинция на Турция”. Територията обхваща Алепо, Идлиб и Северна Латакия. Друг турски вестник - Hurriyet Daily - от 18 август, задавайки си въпроса „Да завладеем Алепо?”, твърди, че турски сили вече са навлезли в предполагаемата бъдеща зона за сигурност заедно с бригадите „Султан Мурат”, състоящи се от тюркмени.

Един от вероятните сценарии на страната на Анкара в създаването на зоната за сигурност в Северна Сирия да бъдат включени страни от НАТО е да се задейства член 5 от Вашингтонския договор.

Първата стъпка в тази посока е направена. След свалянето на руския СУ-24 Анкара поиска извънредна среща на НАТО в Брюксел. Реакцията на Русия е също очаквана. Тя обяви, че ще засили противовъздушната си отбрана, като изпрати в Латакия ракетни системи С-400. Предупреди, че занапред нейните бомбардировачи ще бъдат съпроводени с изтребители.

Силите, които стоят зад свалянето на руския бомбардировач, имат интерес от разрив между зараждащата се коалиция между НАТО в лицето на Франция и Русия. Но евентуалното сваляне на турски самолет при един хипотетичен сблъсък между руската и турската авиация, може да доведе до задействането на член 5 и включването на страни от НАТО във войната в Сирия.

Преди една година немският генерал Харалд Куят, бивш председател на Военния комитет на НАТО и бивш шеф на ГЩ на Бундесфера, каза, че „Турция се опитва да въвлече НАТО в Сирия за реализирането на собствените цели, като провокира прилагането на член 5. Нейната основна цел е неутрализирането на Асад. Битката срещу ИД и кюрдите е второстепенна задача. И трябва ясно да се заяви, че съюзник, който се държи по този начин, не заслужава защита на алианса. Ако турската войска започне операция в Сирия без разрешение на Сирия или без мандат на ООН и бъде атакувана, това не може да задейства член 5. Но какво ще стане при сценарий, в който Турция каже, че неин самолет е свален над турска територия?