Правосъдният министър вече е персона нонграта в Брюксел

Хубавото на историята е, че тя, рано или късно, се повтаря. Точно заради това е добре да се познава, защото така винаги знаеш изпреварващо всеки следващ ход на зложелателите си. Ако в древни времена в Юдея своята популярност са имали фарисеите, които в различни етапи представлявали обществено движение и дори партия, то в днешни времена в България си имаме т.нар. реформатори, известни още като костовисти. А ако се чудите кое е обединяващото звено между фарисеи и реформатори, то това са лицемерието и жаждата за власт.

Своевременното разобличаване на сценария с компроматната атака срещу главния прокурор Сотир Цацаров, като ключов етап за последваща дестабилизация на кабинета на Бойко Борисов, не остави много ходове за авторите на заговора. Мерзкият опит на правосъдния министър Христо Иванов да атакува главния прокурор Сотир Цацаров чрез несъществуващо становище на Европейската комисия с искане за оттеглянето на обвинител №1 постави протежето Радан Кънев, а и самия лидер на окончателно залязващата партия на Иван Костов, в положение да търсят отчаян изход от блатото, в което сами се поставиха. Точно това направиха двамата в Би Ти Ви през миналия уикенд.
В две поредни интервюта, изпълнени с удобни въпроси, Христо Иванов и Радан Кънев представиха себе си като същински юдейски фарисеи. Двамата всячески се опитваха да отрекат прякото си съучастие в организирането и провеждането на целия комплот срещу главния прокурор и настоящия Висш съдебен съвет. Първо, чрез манипулираните и угоднически изтичащи вече цял месец в полза на реформаторите незаконни записи от разговорите на дисциплинарно уволнената Румяна Ченалова и подсъдимата бивша председателка на СГС Владимира Янева. Второ, чрез клеветническата статия от сайта на бившата говорителка на Иван Костов - Стоянка Георгиева, в която се твърдеше, че Европейската комисия искала отстраняването на Сотир Цацаров. Статия, с която, ако не “отстрелването” на обвинител №1, то се целеше поне изнудване на мандатоносителя ГЕРБ да подкрепи противоконституционните промени, които РБ предлага преди гласуването на второ четене на промените в конституцията. (Предложенията на реформаторите са от компетенцията само на Велико народно събрание - б.р.).

Интервютата на Иванов и Кънев показаха, че лицемерието вече ще е неотлъчна част от политическото битие на тандема. Със сигурност то ще става още по-разпознаваемо, при това и за обслужващите ги медии и протестъри. От съботното интервю на правосъдния министър стана ясно, че той се разграничава от клеветническата дописка срещу Сотир Цацаров, която собственоръчно бе одобрил преди публикуването в сайта на Стоянка Георгиева. А от неделното интервю на лидера на ДСБ пък установихме неловкия му опит да замени “тоягата”, с която се готвеше да “удари” по главния прокурор, с “морков”. Призивът на Кънев към Цацаров, за когото доскоро твърдеше, че е част от задкулисието “да разплете мръсния чорап в съдебната система”, повече прилича на оправдание на хванат с чужд портфейл в ръка невръстен мургав джебчия, отколкото на заслужаващ доверието парламентарист. Още повече че по същото време шайката за безредици “Протестна мрежа” тъкмо бе разпространила поредния си призив за атака срещу прокуратурата, а и най-накрая си бе признала, че е организатор и на предишните “граждански” протести срещу съдебната власт.

Със сигурност главният прокурор разчита много ясно всяка от стъпките на своите довчерашни палачи, които вече се разкайват и лицемерно зоват за прошка. Още повече че не бе далеч времето, в което, подобно на Радан Кънев, хванати на местопрестъплението се оказаха неговите учители Атанас Атанасов и Иван Костов, които също така неуспешно вече веднъж се опитаха да овладеят прокуратурата.

Както опитът за поставяне под зависимост на тогавашния главен прокурор Никола Филчев чрез незаконното подслушване от “гном”-овете претърпя провал и се обърна срещу авторите, така и този път метежниците няма да успеят да овладеят държавното обвинение.

Сотир Цацаров никога не би си позволил да влезе в играта, към която го подканят родните фарисеи. Той най-добре знае от всички в тази държава, поради естеството на поста си, как тандемът Радан Кънев - Христо Иванов целенасочено и упорито се опитва да руши и да пречи на работата на прокурорите, а чрез това да обслужва интересите на олигархичните структури, които го ръководят, но и които се чувстват заплашени от силно държавно обвинение. Родните фарисеи и техните кукловоди, като че ли усещат, че съвсем скоро ще дойде времето, в което главният прокурор и редовите държавни обвинители ще са тези, които ще говорят, но с факти, доказателства и в съдебните зали.

Точно заради това в. “Труд”, който дълго време бе обвиняван, че е защитник на статуквото в съдебната система, вероятно защото първи започна да разкрива систематично и подкрепено с факти и документи, ще продължи да разобличава действията на фарисеите, които през прогизналата от лобизъм “съдебна реформа” целят единствено осигуряването на недосегаемост за финансовите си благодетели и овладяване на съдебната система.

“Труд” ще поиска по официален път от Европейската комисия да бъде разкрит т.нар. официален, анонимен източник на сайта на Стоянка Георгиева, който чрез електронната си поща бил поискал отстраняването на главния прокурор.

Отговорът на този въпрос е от съществена важност и поради факта, че българският министър на правосъдието си позволи да се позове на фалшификат и на клеветнически материал, за да предизвика чрез него проверка от страна на легитимен висш държавен орган, управляващ съдебната система у нас, а именно Висшия съдебен съвет.
Що се отнася до Христо Иванов, вече е напълно ясно, че занапред той вече е персона нонграта в структурите на ЕС не само в Брюксел, а в цялата европейска общност. От една страна, по безпрецедентен и изключително грубо погазващ всички дипломатически принципи начин Иванов си позволи да въвлече ЕК в скандал с незаконни записи, а от друга - правосъдният министър сам призна, че е бил запознат с дописката на приближеното му издание, което е показателен пример за поставяне под зависимост на медиите в България от страна на отделни представители на властта.

Тепърва Христо Иванов ще трябва да отговаря и на въпроси, свързани със скандалната докладна записка, с която ръководеното от него Министерство на правосъдието “подари” над 600 000 лв. за т.нар. Военно НДК, за разкритията, че на поне четири официални документа на правосъдното ведомство под неговото име стоят четири различни подписа, за нарушения при провеждането на обществени поръчки, както и за участието на свързани неправителствени организации в проекти с европейско финансиране.
А политическото бъдеще на Радан Кънев и Христо Иванов изглежда ясно, ако се съди по често цитираната от “реформаторите” социологическа агенция “Алфа рисърч”. Обществената оценка е категорична - “цели” 2,7% смятат за успешна дейността на правосъдния министър. Всъщност Иванов е втори по доверие сред министрите, макар и отзад напред, с индекс “минус 12,1%”. Лидерът на ДСБ пък е на седмо място по доверие сред политическите водачи.

Непрестанният тренд за спад в подкрепата към Кънев показва ясно, че личните му шансове, а и тези на партията му да бъдат част от следващ парламент, ако останат извън Реформаторския блок, са сведени до нула. С последните си действия родните фарисеи затвърждават необходимостта от изхвърлянето им не само от храма на Темида, а и от управлението на държавата.

Липсата на властови и финансов ресурс съвсем закономерно би превърнала костовистите в една секта с намаляващи фанатизирани членове, каквато всъщност винаги са били.

* Под името Калоян Стоев „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.