През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е: „Защо България?“, а: „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Мade in България.

Мирослав Мирославов е един от съдружниците в успешния стартъп Office R&D, който спечели 30 хил. паунда финансиране от лондонския фонд PropertyInnovationLabs (PiLabs) в конкуренция с 230 кандидати. Платформата за организиране на споделеното офис пространство е била единственото българско участие. Мирослав се върна, за да регистрира компанията си у нас и да започне развойна дейност, защото „България е уникално място за IT сектора“.

Когато чуеш за някого, привлякъл почти 1 млн. лева инвестиция, първата ти идея за него е като за успял човек с видимо високо самочувствие. Мирослав е по-скоро скромен и създава усещане, че носи повече отговорност, отколкото да се чувства богат например. Заедно с колегите си са „деца“ на “Телерик”, „която стимулира предприемачество във и извън фирмата“. „Идеята да се развиват интересни продукти винаги е била на дневен ред и когато натрупахме опит и общи интереси извън работата, решихме да направим нещо различно.“ Двамата (Мирослав Мирославов и Мирослав Недялков) се увличат толкова по проекта си, че решават да напуснат работата си и да дадат шанс на разработката си. Качват продукта си в международни сайтове за стартъпи и там ги открива британски инвестиционен фонд, който ги кани на обучение с опция за финансиране при успешно завършване. „Ей така случайно стана“, заключава Миро. „Защо не в България? И тук вече се инвестира в стартъпи?“, питам. „Защото всичко щеше да се случи много по-бавно заради интензитета на контактите - там се срещахме с десетки потенциални клиенти. В България те са много малко и могат да изкривят това, което правиш, а е важно да извлечеш това, от което всички имат нужда.“

Харесва му да балансира между Лондон и София, макар че попада на интересен парадокс. Българските компании внасят успешни технологии и ги прилагат. „Когато нещо ново стартира тук, те са мнителни, защото то не е измислено или доказано никъде другаде. В САЩ, във Великобритания има традиция на новаторство и хората са готови да опитат. България отскоро се отваря за иновации“, пояснява той.

Тук всекидневно го дразнят дребни проблеми, които „ограничават капацитета ти“, но обича дома си. „България е уникално място за IT сектора.“ „Специалистите са много способни, заплатите и стандартът на живот – на много високо ниво, което много трудно можеш да постигнеш в която и да е друга държава.“ Единствено интересните проекти в чужбина го изкушават да замине зад граница. Ще развива основната част от бизнеса в София, „защото ние сме българи“, а по-ниските разходи за труда и възможността да се привлекат добри специалисти правят страната ни привлекателна за инвеститори.

Миро е от семейство, което не е било изкушено да напусне страната в бурните години след прехода. Твърди, че никога не са го насърчавали да вземе подобно решение. “Възприемам се като български гражданин на света. Винаги съм бил горд от това и не съм срещал хора, които това да ги е притеснявало“, казва той. Като основен мотив да работи и да се развива посочва „желанието да живеем по-добре в България, усилията ми да водят до видими резултати“. Вдъхновяват го преподавателите му от гимназията и университета, основателите на българските IT компании, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг - „хора, които споделят знания и постижения с голяма добавена стойност, но и на които обществото отдава дължимото“. „В България има много такива личности, но децата растат, без да ги познават“, заключава той.

Самият Миро се чувства късметлия, защото шансът един стартъп да се провали е 95%. За него и партньорите му е важно да постигнат целите си, защото усещат реална подкрепа и отговорността става още по-голяма. „Аз не съм успял. Ние сме успели да започнем, което не е малко, но предстои много работа“, пояснява той. Готов е отново да отлети за Лондон, където има всичко, за да се развива, но иска да успее като българин, който има принос за страната си.