Хакери разбиха официалния профил на лондонската полиция в Twitter

Пътници в лондонското метро пострадаха след разпръскване на сълзотворен газ

Софийските бани – призрачни сенки от миналото Три десетилетия управниците на столицата спаха като къпани

Премиерът Борисов ще подкрепи кандидатурата на Кьовеши за европейски главен прокурор

Столичната библиотека представя документална изложба

Актрисата Мария Бакалова, участвала в хитовата лента “Бащата”, пред “Труд”: Филмовата индустрия у нас се подобрява ежедневно

КЗП: Купувайте надуваеми предмети за плажа само от сигурни магазини

Откриха ново огнище на африканска чума в свинекомплекс в русенско село

Лондон: Британските кораби да избягват Ормузкия проток

Албанският президент: Гордея се с Харадинай и съм убеден в неговата невинност

Кола с турски граждани излетя от магистрала „Тракия“

Астронавтите с командировъчни, попълват митническа декларация Навършват се 50 години от кацането на Луната

Проверяват пазарите в София заради африканската чума

Мълния порази англичанин край Сандански, екип на ПСС го спаси

Томислав Дончев: Хакерската атака срещу НАП цели да дестабилизира държавата

Честта на една гнила ябълка

Същността на опитите на една жена да натопи бившата си приятелка и шефка

„С мен се изкупиха всички вини на всички магистрати“, заяви Ченалова преди изслушването си във ВСС на 26 ноември. С това тя затвърди опитите да се превърне в знаме на всички магистрати. Само и само да постигне крайната цел – от висотата на собствения й катарзис да поиска оставката на главния прокурор. Като пътьом „опраска“ всички, които е срещнала по пътя си от 2009 г. насам. Ако номерът мине. Видимо изнервена е от обстоятелството, че досега нарочените за „опраскване“ я коментират снизходително. Затова се опитва да прикове медийното внимание със спорадични появи, за да може да спечели съчувствие.

Нека си припомним коя е Ченалова отвъд определението „гнила ябълка“, изречено по неин адрес от френския посланик у нас.

Съгражданка на Иво Прокопиев от Разград, била осем месеца младши прокурор в Казанлък, а след това се е издигнала до зам. окръжен прокурор на Стара Загора. През 1998 г. Ченалова напуска прокуратурата и става адвокат. В Стара Загора. И така до 2009 г., когато се явява на съдийски конкурс и отива директно в Софийския градски съд. Подобен скок е изумителен дори за претръпналата на какво ли не съдебна система. Софийският градски съд, като най-големия за страната, е желано място за всички магистрати. Там се гледат интересните дела, там е истинската работа за тези, които искат да работят, там обаче са и големите пари. Или възможността за големите пари.

2009 година се оказва годината на Ченалова. Ако дотогава нравствените й качества са били видими само за колегите й в прокуратурата и клиентите й от адвокатстването, то дотогава нищо не се е чуло за професионализма й. Едва по-късно става ясно, че Ченалова в качеството си на пълномощник на дружеството „Македония табак 2000“ му е „помогнала“ да изпадне в свръхзадлъжнялост (2.5 млн. щ. долара) към кипърска фирма. Действия от такъв мащаб няма как да не бъдат забелязани. Ченалова се показва като безскрупулна, хладнокръвна и комбинативна – качества, които могат да послужат в определено време и на определено място. Това място се оказва Софийският градски съд, а времето е няколко месеца преди да бъде арестуван Алексей Петров и случаят да прерасне в мегаделото „Октопод“.

Може само да се предполага, че Ченалова е направила опит да се измъкне от предполагаемите „мръсни поръчки“ в СГС, защото освен афинитета й към парите става явна и слабостта й към далаверите: оказва се, че тя си говорила твърде често със сочения за лобист в съдебната система – Красьо Черния.

На 15 юли 2009 г. Ченалова изненадващо се явява на изслушване като кандидат за председател на Старозагорския окръжен съд. От представянето й пред Висшия съдебен съвет интерес предизвиква разсъждението й, че й е най-обидно, когато за съдебната система се говори като за корумпирана.

В устата на човек, който е разследван за нанесени щети на стойност 2,5 млн. Долара, подобни думи звучат странно. Изявленията й, макар тогава да не впечатляват членовете на ВСС, с днешна дата имат особен привкус на актуалност. Тя не отрича ролята на медиите, но иска да бъдат защитени магистратите. Не е против да се коментират делата с обществен интерес, но не иска да се коментира съдебната система и качеството на нейната работа.

Според нея, дори да има хора, които не работят добре, това трябва да остане вътре в системата, тъй като не бива обществото да получава информация, която да му дава основание да приема една негативна представа за институцията – защото институцията е по-важна от отделната личност.

Ченалова губи надпреварата и се връща в София. Където я чака разразилият се скандал със случая „Красьо Черния“. Установено е, че Ченалова е имала 26 разговора с момъка с ланците. ВСС я наказва с понижение в ранг за 2 г. Твърде снизходително наказание, като се има предвид, че няколко магистрати бяха дисциплинарно уволнени за далеч по-малко разговори с Черничкия Красьо.

Въпреки дисциплинарното наказание и все по-засилващите се съмнения в нравствените и професионалните й качества Ченалова продължава да е съдия по делото „Октопод“ Всъщност като изключим „Соло“ и „Октопод“, кариерата й на наказателен съдия е твърде скромна. На нея й е обещано, че когато прочете осъдителната присъда на Алексей Петров, ще може до пенсионирането си да се занимава с търговски дела. Обещанието е от пряката й шефка Владимира Янева, която, за да я увери в истинността на намеренията си, прехвърля Ченалова в търговско отделение.

Това е твърде екзотичен жест от професионална гледна точка. Делото „Октопод“ е определяно за делото на века, а залогът е толкова голям, че дори преместването на съдията по въпросното дело в търговското отделение се привижда като малък жест.

Търговското отделение на СГС е перлата в короната на софийските съдилища. За нещастие на марката MANGO напр., тяхното дело попада при Ченалова и в резултат веригата напуска страната ни. Това е пример за властта на съдиите, по-точно на съдиите, занимаващи се с търговски дела, а не с наказателно право. Точно търговското дело за „Белведере“ беше и поводът за думите на френския посланик „гнила ябълка“.

Интересно е защо никой не разви темата с въпроси какво се случва с делата с огромен материален интерес в търговските и гражданските отделения. Може би защото там не е намесена прокуратурата – томителният крайъгълен камък във въжделенията на протестъри, реформатори, дъвкачи на дъвки, любители на конспирации и най-вече на записи. Записи.

Около Ченалова винаги е имало записи. От адвокатските й времена в Стара Загора тя попада в обхвата на специални разузнавателни средства, където е коментирала с прокурори и съдии разпределението на различни суми пари. И ако тогава СРС-тата са били законни, то явно претръпването й да е герой от записи е трайно, защото и в т.нар. „Яневагейт“ Ченалова се проявява, като ловко подава реплики, разкривайки минимум информация.

Водевилът с разговорите на двете свраки, каки или просто – две бивши съдийки, се развива добре премерено въпреки привидната му истеричност. Подобни разговори се водят ежедневно между колеги, служители, секретарки. Всеки един от тях може да се превърне в „гейт“, стига някоя гнила ябълка да го подгрява периодично и телевизионно.

Това не е омаловажаване на информация. Това е поглед към фактите с днешна дата. А фактите са, че въпреки високопоставените си познанства и връзки Ченалова и Янева са обвиняема и подсъдима. Ако срещу тях нямаше наказателно преследване, тогава скандалът щеше да е грандиозен. Тогава можеше да се говори за задкулисие и за тайни договорки. Сега сме свидетели единствено на опитите на една жена да натопи бившата си приятелка и шефка, изкарвайки наяве страховете й и опитите й да се оневини.

Ченалова е свикнала да се измъква. Измъкнала се е от македонския случай, измъкнала се е от търгашествата по „Октопод“, измъкнала се е от контактите си с Красьо Черния, от френския посланик се е измъкнала даже. Най-фамозното й измъкване беше от гнева на „протестърските медии“, които изведнъж видяха в нея Знамето на съдебната реформа, защото тя си позволи да каже нещо срещу главния прокурор. Вярно-невярно – няма значение, казала го е – наша е, разсъждават квадратните глави от „Правосъдие за всеки“ например. Смешните им опити да превърнат желаното в действително щяха да бъдат жалки, ако не издаваха страховитата жажда за власт на парвенюта.

Ченалова е залогът за бъдещето на прокуратурата. Ниско свалена топка. Красив автогол. Който не вярва, да пита замесените по „Октопода“. И да поднесе цвете на гроба на Кирил Въжаров, убитото пред дискотека „Соло“ момче.

* Под името Калоян Стоев „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.