Същността на опитите на една жена да натопи бившата си приятелка и шефка

„С мен се изкупиха всички вини на всички магистрати“, заяви Ченалова преди изслушването си във ВСС на 26 ноември. С това тя затвърди опитите да се превърне в знаме на всички магистрати. Само и само да постигне крайната цел - от висотата на собствения й катарзис да поиска оставката на главния прокурор. Като пътьом „опраска“ всички, които е срещнала по пътя си от 2009 г. насам. Ако номерът мине. Видимо изнервена е от обстоятелството, че досега нарочените за „опраскване“ я коментират снизходително. Затова се опитва да прикове медийното внимание със спорадични появи, за да може да спечели съчувствие.

Нека си припомним коя е Ченалова отвъд определението „гнила ябълка“, изречено по неин адрес от френския посланик у нас.

Съгражданка на Иво Прокопиев от Разград, била осем месеца младши прокурор в Казанлък, а след това се е издигнала до зам. окръжен прокурор на Стара Загора. През 1998 г. Ченалова напуска прокуратурата и става адвокат. В Стара Загора. И така до 2009 г., когато се явява на съдийски конкурс и отива директно в Софийския градски съд. Подобен скок е изумителен дори за претръпналата на какво ли не съдебна система. Софийският градски съд, като най-големия за страната, е желано място за всички магистрати. Там се гледат интересните дела, там е истинската работа за тези, които искат да работят, там обаче са и големите пари. Или възможността за големите пари.

2009 година се оказва годината на Ченалова. Ако дотогава нравствените й качества са били видими само за колегите й в прокуратурата и клиентите й от адвокатстването, то дотогава нищо не се е чуло за професионализма й. Едва по-късно става ясно, че Ченалова в качеството си на пълномощник на дружеството „Македония табак 2000“ му е „помогнала“ да изпадне в свръхзадлъжнялост (2.5 млн. щ. долара) към кипърска фирма. Действия от такъв мащаб няма как да не бъдат забелязани. Ченалова се показва като безскрупулна, хладнокръвна и комбинативна - качества, които могат да послужат в определено време и на определено място. Това място се оказва Софийският градски съд, а времето е няколко месеца преди да бъде арестуван Алексей Петров и случаят да прерасне в мегаделото „Октопод“.

Може само да се предполага, че Ченалова е направила опит да се измъкне от предполагаемите „мръсни поръчки“ в СГС, защото освен афинитета й към парите става явна и слабостта й към далаверите: оказва се, че тя си говорила твърде често със сочения за лобист в съдебната система - Красьо Черния.

На 15 юли 2009 г. Ченалова изненадващо се явява на изслушване като кандидат за председател на Старозагорския окръжен съд. От представянето й пред Висшия съдебен съвет интерес предизвиква разсъждението й, че й е най-обидно, когато за съдебната система се говори като за корумпирана.

В устата на човек, който е разследван за нанесени щети на стойност 2,5 млн. Долара, подобни думи звучат странно. Изявленията й, макар тогава да не впечатляват членовете на ВСС, с днешна дата имат особен привкус на актуалност. Тя не отрича ролята на медиите, но иска да бъдат защитени магистратите. Не е против да се коментират делата с обществен интерес, но не иска да се коментира съдебната система и качеството на нейната работа.

Според нея, дори да има хора, които не работят добре, това трябва да остане вътре в системата, тъй като не бива обществото да получава информация, която да му дава основание да приема една негативна представа за институцията - защото институцията е по-важна от отделната личност.

Ченалова губи надпреварата и се връща в София. Където я чака разразилият се скандал със случая „Красьо Черния“. Установено е, че Ченалова е имала 26 разговора с момъка с ланците. ВСС я наказва с понижение в ранг за 2 г. Твърде снизходително наказание, като се има предвид, че няколко магистрати бяха дисциплинарно уволнени за далеч по-малко разговори с Черничкия Красьо.

Въпреки дисциплинарното наказание и все по-засилващите се съмнения в нравствените и професионалните й качества Ченалова продължава да е съдия по делото „Октопод“ Всъщност като изключим „Соло“ и „Октопод“, кариерата й на наказателен съдия е твърде скромна. На нея й е обещано, че когато прочете осъдителната присъда на Алексей Петров, ще може до пенсионирането си да се занимава с търговски дела. Обещанието е от пряката й шефка Владимира Янева, която, за да я увери в истинността на намеренията си, прехвърля Ченалова в търговско отделение.

Това е твърде екзотичен жест от професионална гледна точка. Делото „Октопод“ е определяно за делото на века, а залогът е толкова голям, че дори преместването на съдията по въпросното дело в търговското отделение се привижда като малък жест.

Търговското отделение на СГС е перлата в короната на софийските съдилища. За нещастие на марката MANGO напр., тяхното дело попада при Ченалова и в резултат веригата напуска страната ни. Това е пример за властта на съдиите, по-точно на съдиите, занимаващи се с търговски дела, а не с наказателно право. Точно търговското дело за „Белведере“ беше и поводът за думите на френския посланик „гнила ябълка“.

Интересно е защо никой не разви темата с въпроси какво се случва с делата с огромен материален интерес в търговските и гражданските отделения. Може би защото там не е намесена прокуратурата - томителният крайъгълен камък във въжделенията на протестъри, реформатори, дъвкачи на дъвки, любители на конспирации и най-вече на записи. Записи.

Около Ченалова винаги е имало записи. От адвокатските й времена в Стара Загора тя попада в обхвата на специални разузнавателни средства, където е коментирала с прокурори и съдии разпределението на различни суми пари. И ако тогава СРС-тата са били законни, то явно претръпването й да е герой от записи е трайно, защото и в т.нар. „Яневагейт“ Ченалова се проявява, като ловко подава реплики, разкривайки минимум информация.

Водевилът с разговорите на двете свраки, каки или просто - две бивши съдийки, се развива добре премерено въпреки привидната му истеричност. Подобни разговори се водят ежедневно между колеги, служители, секретарки. Всеки един от тях може да се превърне в „гейт“, стига някоя гнила ябълка да го подгрява периодично и телевизионно.

Това не е омаловажаване на информация. Това е поглед към фактите с днешна дата. А фактите са, че въпреки високопоставените си познанства и връзки Ченалова и Янева са обвиняема и подсъдима. Ако срещу тях нямаше наказателно преследване, тогава скандалът щеше да е грандиозен. Тогава можеше да се говори за задкулисие и за тайни договорки. Сега сме свидетели единствено на опитите на една жена да натопи бившата си приятелка и шефка, изкарвайки наяве страховете й и опитите й да се оневини.

Ченалова е свикнала да се измъква. Измъкнала се е от македонския случай, измъкнала се е от търгашествата по „Октопод“, измъкнала се е от контактите си с Красьо Черния, от френския посланик се е измъкнала даже. Най-фамозното й измъкване беше от гнева на „протестърските медии“, които изведнъж видяха в нея Знамето на съдебната реформа, защото тя си позволи да каже нещо срещу главния прокурор. Вярно-невярно - няма значение, казала го е - наша е, разсъждават квадратните глави от „Правосъдие за всеки“ например. Смешните им опити да превърнат желаното в действително щяха да бъдат жалки, ако не издаваха страховитата жажда за власт на парвенюта.

Ченалова е залогът за бъдещето на прокуратурата. Ниско свалена топка. Красив автогол. Който не вярва, да пита замесените по „Октопода“. И да поднесе цвете на гроба на Кирил Въжаров, убитото пред дискотека „Соло“ момче.

* Под името Калоян Стоев „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.