На 20 юли 2019 да почерпят

Тир и кола катастрофираха между Своге и Церово

Помпео: САЩ са готови да преговарят с Иран без предварителни условия

Иран плени британски танкер в Ормузкия проток

70-годишен мъж е загинал, след като е блъснат от кола на пътя Разград – Русе

САЩ свалиха ирански дрон, Техеран отрича (обзор) ВМС на САЩ използвали електронно заглушаване

Горанов за хакването на НАП: Скоро разбрах, че да направиш такава беля на практика е ненаказуема

„Боинг“ е загубил близо 5 млрд. долара заради скандала с модел „737 MAX“

Холандия частично отговорна за Сребреница

Тръмп се срещна с астронавти от „Аполо 11“, стъпили преди 50 г. на Луната

Засилен трафик на „Капитан Андреево“

Китайската космическа лаборатория „Тянгун-2“ изгоря в земната атмосфера

Двама парапланеристи пострадаха край Дупница

Доналд Тръмп за иранския дрон: Няма съмнение, свалихме го

Хакнатите данни били със събути гащи Не са били криптирани, съобщи Венцислав Караджов, шеф на Комисията за защита на личните данни

Заблудата, че реформаторитеправят като американците

Само да не си помисли някой, че със съдебната реформа нещо не е наред.

Ето, комисията за Конституцията прие: разпределение 6:6:2 в съдийската и 5:5:1 в прокурорската колегия на ВСС, плюс това – парламентарната квота в съвета да се избира с в мнозинство 2/3, а Висшия адвокатски съвет да може да пита вече Конституционния съд кои закони нарушават права на човека.

Е, по-добре щеше да бъде, естествено, ако тези промени имаха малко по-близка връзка с очакванията на хората да се подобри правосъдието в отечеството, но кой ти гледа.
Важното е, че реформата върви по предначертанията – нещо се променя, за да се запази старото. И при това тя, както чуваме, вдига повече шум, отколкото през всичкото време, изминало от 1991 година, когато стартира с приемането на демократичната Конституция.

Шумът е важен, знае се – и според народния мъдрец най-важното за кокошката е да си окряка яйцето. Така че реформаторите, които най-силно крякат, щяха определено да заслужат похвала, ако не се опитваха същевременно да оскубят перата на всички останали – и в парламента, и в съдебните сгради.

Шшт! За реформаторите или добро, или нищо – би казал някой, – те правят, каквото кажат европейците и най-вече американците.

Тъй ли? Момент. Позволете ни да отбележим само, че това изобщо не е вярно.

Какво казва ЕС в евродокладите? – „Напредъкът на България в борбата с корупцията и организираната престъпност е бавен, вземете мерки за по-ефективна съдебна власт.“

Какво казват посланиците на САЩ? – „В България има правосъдие за бедни и богати, има безконтролни магистрати, дайте шанс на честните юристи да правораздават.“

Извинете, казва ли ни някой, че трябва да правим реформи и след тях пак реформи на реформите, та до безкрай? Казва ли ни 97 пъти да променяме НК и НПК с обратен на желания резултат? Казва ли, че всички силни на деня трябва да яхнат съдебната власт, при което да се избира Висш съдебен съвет в седем състава, а само три да си изкарат мандата? Казва ли, че ВСС от непостоянно действащ трябва да се направи постояннодействащ, а след това да се преправи пак обратно – от постоянен в непостоянен? Или, че гилдиите в него трябва да се разделят и противопоставят като се фаворизира едната и се сатанизира другата? Или, че някой си правосъден министър, понеже бил симпатичен на еврокомисията, може да предлага главен обвинител по свой вкус?

Казват ли американците, че е задължително да трошим пари за да създаваме БОРКОР, КПУКИ и прочие комисии, а после да ги сливаме или разпущаме, за да правим чета от 500 души с един командир, която да преследва корупирани по анонимки?

От Америка ли пращат момчета с маски, черни очила и шапки да влизат в Съдебната палата с плакати? Оттам ли ги инструктират да викат „Оставка“ под прозорците на главния прокурор, да венцехвалят някакви „радетели на реформата“ и да псуват други, нарочени за „врагове“ и „саботьори“?

Чуйте генералния секретар на Международната асоциация на прокурорите Дерк Куиперс, холандски магистрат, поканен да посъветва нашите законодатели:

„ Колеги от 80 страни членуват в нашата асоциация. Проблемите ни са еднакви, въпреки различията в системите за правораздаване. Самият аз съм бил 30 години прокурор и 15 години съдия и ще ви кажа, че законите са важни, но хората са много по-важни от тях. Един лош магистрат може да озлочести и най-добрият закон и обратното. Ако един закон върши работа, не е необходимо непременно да се преправя.“

„ Има гнили ябълки в съдебната система на България – казва френският посланик мосю Ксавие дьо Кабан. Но друг път той потвърждава като пример за подражание, че във Франция има закони, действащи още от епохата на Наполеон Бонапарт.

А ето какво отговаря федералният съдия на САЩ  Джийн Пратер на въпрос какво да се прави, за да се подобри правосъдието у нас – да не бъде така мудно, несправедливо, продажно или подвластно на политици.

„ На първо място – смята тя – трябва да се види кои точно се избират за съдии, независимо от процедурите. Те трябва да бъдат уважавани от обществеността. Да имат адекватно възнаграждение за труда. Да се осигури тяхната безопасност от държавните органи на реда. И да не почват кариерата си на много ранна възраст, за да не се огъват. Не че младият човек е с мек гръбнак. Но, когато си навъртял няколко житейски обиколки, е по-лесно да оцениш доказателствата и да удържиш на натиск. Колкото повече остарявам, толкова повече вярвам в това.“

Г-жа Пратер е федерален съдия в Пенсилвания с 12-годишен стаж, по-рано е била прочут адвокат, автор на множество публикации по процесуална практика и етика на магистратите. По нейните думи зне е важна формата на гласуване, заради която реформатори и юристи си дерат у нас очите. Важно е кандидатите за работа в магистратурата да са добри, иначе няма как да е добър изборът – логично, нали?

Какво ли би казала гостенката от Пенсилвания, ако я заведем в някой наш съд на заседание, водено млади госпожици и господа? Тя няма да повярва на очите си като види как момчета, които само са прочели търговското право, за да изкарат тройка, решават дела за милиони, а момичета, които още чакат годежен пръстен от някого, развеждат и присъждат родителски права.

Знаете ли как самата г-жа Пратер е станала съдия?

„В Америка има избрани и назначени съдии – обяснява тя. – Идеята за избирането на съдиите звучи демократично, но опитът показва друго, защото за кампанията има нужда от пари, които често са в основата на корупция. За предпочитане е представител на изпълнителната власт да номинира за съдебни позиции някой почтен юрист, който не трябва да търси спонсори за изборите, а после и гласове на избиратели, за да си запази позициите.“

Учудени ли сте? Бившият конституционен съдия Васил Гоцев не е. Той разказва:  „Когато преди 25 години приехме Конституцията и предвидихме в нея Висш съдебен съвет, ние смятахме, че решаваме проблема с кадруването на магистратите, то да се прави от съдебни кадровици, а не от партийни началници. Тогава бях за месец в САЩ. Там много ни се чудиха какво правим. Защото при тях изборът на съдиите е свързан с политически, с държавни органи или с волята на гражданите.“

Интересно – не е ли съдия Пратер зависима от политиците, които са я номинирали? И кой я контролира? Слушайте:

„ Аз съм назначена пожизнено. Не отговарям пред никого. Правя в съда това, което смятам за правилно. Преди да стана съдия, бях адвокат и откровено казано, познавах двама сенатори. За тях беше въпрос на престиж да предложат на президента добри номинации за съдии. Петима бяхме номинирани за едно място. Проучиха ни. Ако се беше оказало, че застъпвам твърдо една или друга теза относно правоприлагането, или съм твърдо против една партия, или пък против афроамериканците, за президента щеше да е политически опасно да ме номинира и щях да отпадна. При нас президентът ( който тогава беше републиканец) номинира кандидата за федерален съдия, но сенатът ( в който опозицията имаше мнозинство) трябва да потвърди номинацията.“

Разбрахте ли в Америка как е? Не е ли обратното на част от това, което пропагандират ежедневно от телевизорите  трима-четирима реформаторски активисти?

И още – дали г-жа Пратер е изкушена или принудена да прави услуги на републиканци или на приятели на своите приятели сенаторите?

„Не. Причината е, че аз повече се интересувам от моята репутация, отколкото от репутацията на някой друг. За мен е по-важно хората да видят, че съм честна и съм добър професионалист. Моят живот за мен е по-ценен от това някой политик да бъде щастлив“, споделя американската съдийка.

И в България има съдии, които така мислят. Но реформаторите и реформаторките предпочитат да говорят денонощно за гнилите. Сигурно за да се види, че ден и нощ реформират.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.