На 1 декември т.г. Софийският градски съд (СГС) оправда бившия зам.-председател на Народното събрание и зам.-председател на ДПС Христо Бисеров по всички обвинения - за неплащане на данъци в особено големи размери, за недеклариране на сделки и за фалшиви данни в декларацията му пред Сметната палата. В понеделник наблюдаващият прокурор по делото Боряна Бецова поиска четири години затвор за Бисеров, а защитата му пледира, че е невинен.

По случай тазгодишния си 60-и юбилей Христо Бисеров получи свиден подарък - оправдателна присъда от Софийския градски съд. И като обвиняем, и като оправдан поведението на този герой на своето време е едно и също - мълчи си. Със стъклен поглед, замръзнала лицева мускулатура и стиснати челюсти. Мълчи като някой Костов, обиден на народа си. Ако причината за публичното онемяване на някогашния Командир беше ясна - мъст към избирателя, подло изменил на водача си, то безмълвието на отколешния му Сив кардинал Бисеров е обвито в мистерия. Тази мистерия съпътства цялото му пребиваване в политиката. И в обкръжаващите го загадки неизменно витаят пари, много големи пари.

Още в битността му на Ришельото на СДС се понесе мълвата, че тъкмо той е ковчежник на тлъстите пачки от митниците. Даже един митнически шеф беше посочил съдържанието на Бисеровата сметка в гръцка банка - половин милион долара! Къщата му в най-благородния център на София - околностите на “Цар Иван Асен”, предизвика сияен скандал, който отшумя без последици като фолклорното чудо за три дни. Тогавашният новодомец си обживя имота едно хубаво и още си му се наслаждава необезпокояван. А откак е подсъдим, вече две години и почтеното гражданство го сочи с грозен пръст, мълчаливият Бисеров най-безгрижно си пазарува от бакалиите, даже в мрежата се разпространиха кадри от делника на обвиняемия - сам в хлебарницата. Приказките за въоръжената до зъби охрана, която неотлъчно го следвала, се оказаха жълти кьорфишеци. Бисеров очевидно няма защо да се страхува. Бившият председател на Комисията по национална сигурност, друго ако не - със сигурност е научил как да обезпечава собствената си невредимост.

Когато излязоха изобличителните данни, че е укривал данъци в неприлични размери и е разполагал с главозамайваща сметка в швейцарска банка, потъналият в кобно мълчание Христо Бисеров подаде оставка като зам.-председател на Народното събрание и зам.-председател на ДПС. Поведението му беше изтълкувано като проява на гузност. Блюстителите на морала тръпно очакваха ненаситния сребролюбец Бисеров да миряса зад решетките. Нали все някой трябва да е пръв опандизен, че да повлече крак. Ала моралистите са неизлечимо наивни хора. Те не виждат по-високо от верандата на Бисеровата къща, нито по-далече от швейцарската банка. А тъкмо швейцарецът Фридрих Дюренмат е установил, “че справедливостта обитава високите етажи, до които правосъдието не достига.” Пише го в криминалния роман “Подозрението”. Под знака на същото заглавие и същата сентенция се подвизава и тукашното общество. За пореден път го илюстрира яловият процес срещу Христо Бисеров. Впрочем за кратко в съда „статуята на Командора“ раздвижи уста, за да произнесе знаменателната фраза: “Аз разбирам в какво съм обвинен, но не разбирам защо?”

Наистина защо да го обвиняват, като така или иначе ще го оправдаят? Само да го мъкнат по съдилища и да му губят времето, което за българския политически играч е доходоносно бетер рулетките на Лас Вегас. А пък в мълчанието на Бисеров публиката да вижда буквално потвърждение, че все пак то е равно на злато.

Репортерският фолклор разнася една случка с необщителния Бисеров, който търпеливо изслушва много дългия въпрос на някаква скокливка и накрая кратко отговаря ”Тц!”. Така отговори съдът и на злощастната прокурорка Бецова: “Тц!”

Каре: Кариера на подсъдим

Роден в Хасково през 1955 г. в семейство на юристи и по традиция завършва право. Активист на СДС от 1989 г. Депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС. Три пъти е избиран за председател на КЕП (1991-1994). Член на НКС на СДС през 1991 г. “Тогава още го нямаше Иван Костов” - често припомня Бисеров. От 1994 до 2000 г. три пъти е избиран за главен секретар на СДС. През 2001 г. е изключен от партията. През 2005 става депутат от ДПС и зам.-председател на партията. През 2013 г. напуска Народното събрание и ДПС.

За него

Срещу присъдата на Бисеров - протест!

За Христо Бисеров коментарът на присъдата се нарича протест, казано по друг начин - за съда или добро, или нищо. Ще протестираме оправдателната му присъда.

Сотир Цацаров, главен прокурор

Той е корпоративен играч

Преди години Иван Костов не можа да види сметката на Сивия кардинал, както наричаха в СДС Бисеров, но Доган ще го направи. Става дума за игри за милиони, а единственото логично обяснение за неочакваното шутиране на Бисеров от ДПС и властта е як корпоративен сблъсък.

Този човек никога не съм го приемал като автентичен член на ДПС, а като корпоративен играч, представител на така наречените обръчи. По време на тройната коалиция Бисеров израсна до зам.-председател на ДПС и имаше за задача да координира българското крило в ДПС. Там той присъстваше със своето обкръжение, но неизвестностите пред този играч тепърва предстоят.

Осман Октай, политически анализатор

Чужди служби са го разследвали

Моята хипотеза за случая “Бисеров" е, да кажем, справка, която е дошла от чужди служби. Сещам се за друг такъв интересен пример, който предизвика сътресения - Вальо Топлото. Тогава справка от Австрия постави началото на много голям скандал. Но скандалите с богатството на политиците са много стари. Един от най-старите беше къщата на Бисеров - още по времето, когато той бе организационен секретар на СДС. След като подаде оставка и преди да станат известни паричните му преводи, имаше период на слухове - никой не знаеше какво, защо, как и т.н.

Тихомир Безлов, експерт по сигурността

Последствия ще има

Скандалът със заместник-председателя на парламента Христо Бисеров е резултат от външна и вътрешна инициатива. По принцип не вярвам на нито едно от разкритията в медиите, докато не чуя присъда. Последствия от този скандал при всички случаи ще има... Макар да виждам опити да се организира тишина по въпроса. Това е невъзможно.

Юрий Асланов, социолог